Вярвам, че заедно може много да постигнем, нали повече глави мислят по-добре от една?
<em>Попитате ли някого в Монтана или региона познава ли проф. Никола Цветин - ще вдигне безизразно рамене. Но&hellip; я кажете нещо за Галилей Симеонов - професора по графика в Художествената академия - всеки с охота ще заговори за неговия благ човешки характер. Той напусна шумна София и живее в село Гаврил Геново. <br /> </em><br /> Добре известният български художник проф. Галилей Симеонов има какво да каже не само на съселяните си, но и на читателите на в. &bdquo;Над 55&rdquo;. Дали наистина промяната на името му е безразлична? Едва ли. Издават го очите му, които въпреки усмивката, разтегнала устните му, си остават тъжни. Издават тревогата и неспокойния, вечно търсещ дух на художника. <br /> <br /> <strong>- Всъщност как от Галилей Симеонов стана Никола Цветин, професоре?</strong><br /> - Дълги години носих това име със срам. Нарекли са ме под влияние на един авантюрист, който се бе завърнал в село, когато се родих, и разказваше за странстванията си из Италия. Това се понрави на майка ми, която ме кръсти Галилей. Божиите сили ме споходиха и ми нашепнаха името Никола. Затова празнувам имения си ден на Свети Никола и Никулден с риба. Така изпълних дадената дума на Илия Бешков да сменя името си. <br /> <br /> <strong>- А що за човек е Никола Цветин?</strong><br /> - Аз съм мъчителен дух, съвсем незрял, невъоръжен в живота. Голям наивник съм. Това ми го каза един човек от централната власт. Според него с наивността си съм много и дори истински опасен. Ти вярваш ли, че е така? Мислиш ли, че мога да причиня вреди с моята наивност? Може да съм умен, може да съм мъдър или остроумен. Не знам какъв съм. Но все пак надолу има още много степени и може да се окаже, че съм глупак. Кой знае? Всъщност съм като една огромна празна плевня. И въпреки това срещу мене има много писания. Бях веднъж при Светлин Русев, още когато беше председател на Съюза на художниците, и той ми показа цяла папка, но аз не пожелах да надзърна вътре. По-добре да не знам кой какво е писал. Той казваше, че са от мои съселяни. Нищо, нека пишат...<br /> <strong><br /> - Пишат, повлияни от отприщилия се дух на демократичността&hellip;</strong><br /> - Абе, вече четвърт век живеем уж в ново време, а нищо! Никой вече не споменава селското стопанство. В нашия край го отписахме. Вижте пустеещите земи - много са. Погледнете обезлюдяващите села. Бях се захванал с един съсед да правя гатер, та да има съселяните ми къде да си прережат някое дръвце. Знаеш ли, аз много вярвам в оная стара мъдрост на нашите предци - залудо работи, залудо не стой. И аз се трудя. Обичам да готвя и се радвам, когато някой оцени кулинарните ми способности. Но то всеки се радва. Понякога лекувам геновчани, дори по-меродавно от жена ми, която е лекарка. Но го крия от нея. <br /> <strong><br /> - Но ти май-май вече се адаптира към живота в Северозапада?</strong><br /> - Е, обявил съм Монтана за Флоренция, но в духовен смисъл, полита мисълта ми в съвсем друга посока. Вярвам, че тук може да се направи много, стига да спрем с отрицанието. Трябва да потърсим възраждане на духовността. Смятам да организирам една среща на местните интелектуалци с властта. Но ми трябва подкрепата на много хора. Аз работя по въпроса и знам, че ще успея. Смятам да се изправя пред областния управител и да го попитам докога ще живеем така. И кмета ще поканим, ще сложим проблемите на масата и ще търсим разрешението им. Вярвам, че заедно може много да постигнем. Не бива само да хулим и непрекъснато да сочим с пръст - това не сте направили, онова е трябвало да стане по друг начин, да им търсим кусурите. Нали повече глави мислят по-добре от една. Да постъпваме и мислим за човеците по законите на свободата - знаете ли какво означава това? Може ли да го разтълкувате? Толкова отдавна пророк Яков го е казал. Щом е останало до наши дни, значи има смисъл. Редно е да се обръщаме понякога към тези мъдри книги. <br /> <br /> <strong>- Мъдростта е полезна, но винаги ли може да попадне на точното място и точните управници?</strong><br /> - В живота има Менделеева таблица и трябва да се съобразяваме с нея. Аз знам ръста си и поради това се съобразявам с нещата, които не ми се полагат. Знам, че ако в една работа няма магия, тя няма да стане. Най-голямата магия през Втората световна война е извъртял Уинстън Чърчил, който при влизането на Сталин се изправил. В моята Менделеева таблица турнах Сталин до Иван Грозни. Аз този диктатор не съм го зачеркнал. Има какво да се научи от него! <br /> <br /> <strong>- Професоре, като те слушам, се сетих за една от срещите ми с нашия земляк Йордан Радичков. И той като тебе разнищваше катадневния екзистенциализъм&hellip;</strong><br /> - А-а, чакай да ти кажа нещо и за Йордан Радичков, с когото сме седели на един чин. През 1946 г. той ми каза - аз ще напиша романа &bdquo;По коловоза&rdquo;, а ти ще го илюстрираш. След години един журналист се позаяде, че Радичков такова произведение никога не е писал. Обърни се и ще видиш - написал го е много отдавна, отвърнах му. При Радичков всичко е изградено като къща, а в стар дом всичко има. Пък виж ме мене. Аз в рисуването не съм мръднал напред нито крачка. Всичко си е едно и също. Сега рисувам главите и ръцете на съселяните си, а те са като конски копита - отрудени, измъчени. Та, по този повод се сещам за погребението на Илия Бешков. Тогава имах чувството, че след тленните му останки вървят само героите от неговите карикатури. Накъдето и да се обърнеш - все познати образи. Така е в живота. Те със смъртта - вървят ръка за ръка. Пита ме един - тебе страх ли те е от смъртта? Нелеп въпрос. Изобщо не ме е страх. Смъртта е просто друга форма на живот.<br /> <br /> <br /> <strong><br /> Юлий ЙОРДАНОВ</strong><br />