92-годишният Слави Дяков: Тръпка ми е още ловът, но реших и отстъпих пушката на правнука

<em>С буден ум, приказлив и с топла усмивка - така запомних Слави Дяков от град Карнобат. Подкарал 92-рата година, през деня не подвива крак. Участвал е във войната, бил е на фронта край Драва, върнал се е, без да е ранен, и с тъга разказва, че пред очите му е имало момчета, които загинали и не се върнали в България. А от 1945 г. станал и ловец и 67 години е ловният му стаж, но миналата година подарил пушката си на правнука, който се запалил по ловното хоби.<br /> </em><br /> Ловът ми помогна много, навремето нямаше автомобили, вървяхме само пеша, от моето родно село Карагеоргиево сме ходили на лов и край полетата на град Айтос. Нямаше и такива бележки и разрешителни и <br /> <br /> <strong>кой където искаше, можеше да отиде на ловен излет, </strong><br /> <br /> хубаво беше.<br /> <br /> 92-годишният ветеран дипли приказките си и се връща към спомените, оставили трайни дири в живота му. След лов с по няколко диви прасета идвахме в моя двор, обработвахме ги, а после се веселяхме с лакърдии до призори. Навремето полетата бяха осеяни с дългоухи, а и стрелбата по яребиците ни привличаше, връща спомените си дядо Слави.<br /> <br /> Всъщност ветеранът е убеден, че районите трябва да се прочистват от вълци и чакали, за да се запази полезният дивеч.<br /> Някога на сезон убивал по седем-осем лисици. А от кожухарския цех в Карнобат получавал и по някой лев, така <br /> <br /> <strong>превърнал полезното си хоби в доходно занимание</strong><br /> <br /> Слави ходел по ловните полета наравно с младите, допреди две години. &bdquo;Не им се даваше&rdquo;, казва синът му, който е председател сега на дружинката.<br /> <br /> А старецът с убеденост допълва: Ловът е хубаво нещо и още, и още имам тръпка по него, но правнукът искаше да стане ловец, млад е, та му отстъпих оръжието си. Нямах ни кръвно, ни болести, но като продадох животинките, и есента започна да ме свива. Та тогава си спомних, че навремето един много добър лекар ми беше казал: &quot;Бай Слави, ще се движиш, най-голямото лекарство е движението&quot;. И така правя и сега, защото е голяма работа изминаването всеки ден по няколко километра и на много възрастни хора казвам тая рецепта за дълголетието и да не обръщат внимание на болежките, заключава Слави Дяков. <br /> <br /> Живот и здраве, бай Слави, му казваме и от вестник &quot;Над 55&quot;, който на тия години е и наш добър читател и всеки понеделник, вземайки новия брой, тръгва по пътя на дълголетието си.<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Георги НИКОВ </strong><br />