Тополовец – живец в края на географията

През октомври откриваме клуба на пенсионера, казва неговият председател Любен Георгиев

15 Окт. 2014, 16:00 14760 прочита 6 коментара

Село Тополовец, община Кула, област Видин

През октомври откриваме клуба на пенсионера, казва неговият председател Любен Георгиев

Днешното село Тополовец, община Кула, се среща още в турските регистри, именувано тогава като с. Горни Бошняк. Тополовец се слави с многобройните си извори, хубави гори, плодородна земя и мек климат. Край селото тече едноименната река Тополовец, а в землището има останки от римска крепост, наречена по-късно Пецино кале. Близо до него е водопадът Петров церак, с пад на водата около 10 метра, обявен за защитена територия през 1982 г. Многолюдно в миналото, днес Тополовец има малко повече от 300 жители, но все още е едно от живите села в общината. <hr /> Красимира Спасова, секретар на читалище &bdquo;Светлина 1932 година”: Близо двадесет години в читалището ни беше замряла всякаква дейност. Хубавото е, че бе запазена поне библиотеката. От миналата година обаче тук вече можем да се похвалим с два танцови състава – детски танцов състав &bdquo;Тополовче” и танцов състав за възрастни &bdquo;Веселие”. Децата са 7, а жените 11. Корепетитор и на двата състава е един - Митко Кръстев. Мая Данчова ръководи децата, а ръководител на женския танцов състав е Ангелина Петрова. Първата ни изява пред публика бе миналата година на Великден в нашето село. Последваха гостувания извън България – в с. Халово, Сърбия, и Чуперчени Ной – Румъния. По-късно те върнаха визитите, а в Тополовец гостуваха и състави от Гъмзово, Делейна, Кутово и Капитановци. Тази година с двата танцови състава бяхме в Чупрене, на тамошния фолклорен събор &bdquo;Када кум прасе и ти вречу”, във Видин – на фестивала &bdquo;Дунавски ритми”, на 2 август бяхме и на сцената в с. Арчар – на събора на селото, на фестивала във Флорентин, панаира в Кула и събора в Старопатица – последното ни участие досега. Характерното е, че ние играем само традиционни влашки хора, които не се повтарят никъде другаде. Най-интересните от тях са &bdquo;Калушу”, &bdquo;Кисъру”(тесла), &bdquo;Шахте” – все хора, които предците ни са играли някога на празниците в Тополовец. Оригинални са и носиите, с които танцьорките ни се представят на сцените, някои от тях може би на повече от сто години. Запазени са в скриновете от баби и прапрабаби Всичко тръгна уж на шега, оказа се обаче, че интересът към фолклорното ни богатство е голям, запалиха се и възрастни, и по-млади и нещата потръгнаха, като че ли тези двадесет години на безвремие не ги е имало. Трудно е да обясниш, но и по-лесно да повярваш, защото се вижда. А най-радостното е, че освен бабите и внучетата са с нас, нищо че училището ни отдавна е закрито. <hr /> Любен Георгиев, общественик, председател на пенсионерския клуб: Вече сме твърдо решени: на 1 октомври ще открием помещението, дадено ни за клуб на пенсионера. Ако трябва, ще донесем от домовете си столове, маси и кой каквото може, но ще го открием. След провеждането на учредителното събрание клубът ни вече е регистриран като Пенсионерски клуб &bdquo;Здраве 2014 година” Имаме си и дейно ръководство, което помага много в работата ми като председател. Дадено ни е и помещение в приземния етаж на читалището. Нещата обаче опират пак до липсата на средства. Трябват пари за ремонт на стаята, за обзавеждане, кафе машина, хладилник, телевизор, за да се създадат поне елементарни условия за дейност. Целта ни е възрастните хора да се събират по-често тук, да избягат от самотата, да общуват, да направят по-весел живота си. Обичам селото си, знам, че има вековна история, но малко е съхраненото от миналото. Затова реших да събера в един исторически очерк всичко запазено в спомените на по-старите хора, документи от Държавен архив – Видин, Държавния Военен архив – Велико Търново, изследвания на етнографи, археолози и публикации в периодичния печат. Така се получи книгата &bdquo;Ние – потомците на предците ни”, която излезе от печат през пролетта на тази година. Учудващ за мен бе огромният интерес към нея от страна на моите съселяни. Може би защото в нея са отпечатани схеми на родословията на 20 фамилии от селото, за да не се забравят. <hr /> Ангелина Петрова, ръководител на танцовия състав: Родена съм през 1945 г. и още от малка участвах в танцовите състави на нашето читалище. Не съм професионален хореограф, но помня стъпките на повечето от местните хора, които сме играели тогава. Случи се, че сега вече съм ръководител на състава. Започнахме от 1 април 2013 г. – момичета и възрастни жени, с усилени репетиции, оформи се и малката група. Нашите хора не се играят никъде другаде, не само в околните села, но и никъде другаде в страната, затова са уникални. Запазени са още от памтивека – самобитни влашки хора. За където и да тръгнем – пътуваме със собствени средства Дори за елементарния хонорар на корепетитора ни, който не е от нашето село, събираме пари от собствените си пенсии, за да му платим поне бензина. Почерпката за гостите от съседните села и от чужбина също е от нас – ракия, баници, домашно вино, мезета, всеки донася по нещо от вкъщи. <hr /> Румен Предов, кметски наместник: Въпреки че за мен това е първи мандат, работата ми е позната. Преди това 13 години бях секретар на кметството в селото. Заедно с децата и възрастните в Тополовец живеят общо 333-ма човека. Избирателите са 297. Интересното е, че в нашето село има доста млади хора, но безработицата, както навсякъде в региона, е много голяма. Тридесет души от хората в трудоспособна възраст живеят на социални помощи от по 42 лева и няколко стотинки на месец, за което полагат общественополезен труд по 4 часа 14 дни от месеца. Все едно че са осъдени на принудителен труд като безработни А повечето от тях са млади, имат дечица. Ние сме единственото село в община Кула, в което извън града все още има детска градина, макар и полудневна. Името й е доста иносказателно – &bdquo;Незабравка”, за да не забравя никой, че Тополовец все още го има и ще го има на картата на България Църква нямаме, затова преди няколко години започнахме градежа на параклис – &bdquo;Свети Дух”, който вече е завършен в строителната му част. Основните средства за това бяха отпуснати от Светия синод. Очакваме още малко пари за обзавеждането на параклиса с необходимата църковна утвар, за да бъде осветен. Тополовец се слави и с това, че край селото ни се намира единственият в България водопад, разположен в равнина – Петров церак. Местността е красива, труднодостъпна, но се посещава от доста хора. С помощта на хората от селото там направихме стъпала за по-лесен подход, защото преди години там се слизаше с въжета, парапет, почистихме мястото, сковани са маси и пейки и мястото вече е приятно за отдих. Направеното обаче е недостатъчно. До мястото няма път, подобренията са временни. Затова община Кула на два пъти кандидатства с проекти за облагородяване на местността, но двата пъти бяха отхвърлени Близо до Петров церак е и римското кале, известно като Пецино кале, което все още е интересно за археолозите, а и не само за тях... За селото мога да се похваля, че по проект на общината тази есен ще бъдат асфалтирани четири улици – една хубава нова придобивка. За Тополовец можем да говорим още, но за мен най-важното е, че тук все още живеят и млади хора, имаме десетина дечица в детската градина и петнадесетина ученици, които пътуват с училищния автобус до училището в Кула. А те, както се казва, са нашето бъдеще, нали? Ненчо СЛАВЧЕВ