Жоро Пентаграм: Лили Иванова ме е връщала по 16 пъти за един подгъв!

<em>Жоро Пентаграм е известен моден дизайнер, съпруг на модела Юлияна Кънчева. Той е роден на 21 януари 1965 г. Получава псевдонима си, след като през 1991 г. създава марката за поръчкови кожени облекла &ldquo;Пентаграм&ldquo;. Организираните от дизайнера модни дефилета са уникални по своята същност, тъй като представляват истински спектакъл, който съчетава в себе си театър, музика и мода. Освен като дизайнер Пентаграма е познат още с актьорските си изяви и нестихващата страст към мистиката, като освен това е и бивш водещ на телевизионното шоу предаване &ldquo;Сладко отмъщение&rdquo;. След около 7 години пауза легендарната марка за поръчкови кожени облекла се завръща. Това е и поводът да разговаряме с нейния създател.</em><br /> <br /> <hr /> <strong>- Жоро, 7 години те нямаше в модния занаят. Защо се наложи това прекъсване?</strong><br /> - Прекъснах по чисто здравословни причини, бях стигнал до апогея на нещата. Реших просто да се махна за известно време, защото напрежението беше много голямо, а стресът - огромен. Напуснах в момента, в който бях затрупан от работа - точно тогава трябваше да шия за турнето на Слави Трифонов, имаше един куп поръчки за наши групи... Когато на главата ти са 100 неща, изпушваш. Това е като да попаднеш в собствения си капан. Всеки клиент иска нещата да минат през моите ръце. Аз имам шивачки, имам екип, но другите си тръгват в 16 или 17 часа, а аз оставам да работя посред нощите. Така години, години наред!... Като е по-млад организмът, издържа, но всяко нещо си има граници. Веднага мога да направя сравнение с положението, в което бях. Примерно, ти като жена отиваш при стилист Капанов да ти направи прическа. Но... ти я прави негов ученик и ти взима 200 лева за един сешоар. Тогава в теб няма ли да остане една горчивина, защото друг е работил, но си платила като за Капанов?! Нали разбираш?! И при мен беше същото &ndash; всички клиенти искаха нещата да бъдат пипнати от моите ръце. Аз де факто реално спях в ателието.<br /> <br /> <strong>- Прочетох, че си бил отровен от лепило, някакъв здравословен проблем те е мъчил?</strong><br /> - С един мъдрец имах проблем. Бях направил страшно възпаление. Не можеше да се затвори дупката. След като направих кръвна картина, лекарите ме питаха: &bdquo;Абе, ти откъде си натрупал този ацетон?!&rdquo;. Тогава казах, че работя с лепило. Докторът отсече: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&bdquo;Веднага трябва да спреш! Положението е страшно!&rdquo;</strong></span><br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201410/Tina_4/Joro_13.JPG" alt="Joro_13.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="300" height="436" />Нали знаеш как може да те уплаши един лекар! Никой на този свят не може да ти изкара акъла по този начин! Ако трябваше да продължа, нямаше да издържа. Трябваше да приключа в онзи момент с всичко. Така и направих. Прекъснах временно. Но, знаеш, че временните неща винаги траят по-дълго, отколкото ги планираме. Хванах се в телевизия, уж за малко, но започнаха други предавания. После се захванах с вериги казина, на които правех програмите, и то стана като влакче. Така си минаха тези 7 години... <br /> <br /> <strong>- А сега защо реши отново да се върнеш в занаята?</strong><br /> - Ще ти кажа: защото през всичките тези години никой не спря да ме пита: &bdquo;Кога ще започнеш пак да шиеш и защо спря?!&rdquo;. Винаги съм казвал: временно е. Един ден реших, че е крайно време да го направя и сега е моментът. <br /> <br /> <strong>- Не се ли притесняваш от кризата в момента?</strong><br /> - Не, не. Кризата не е повод за притеснение, защото правя това, което мога да правя най-добре. Нещата така се стекоха, че в момента, в който казах &bdquo;хайде&rdquo;, и нещата тръгнаха. Образно казано, това е като една машина, в която сипах 100 грама бензин и тя тръгна. Трябвало е много малко. Веднага се появиха клиенти. Аз още ателието не съм си го оборудвал, а вече имам поръчки от чужбина от Канада, САЩ, Швейцария, за България работя най-малко. У нас хората искат, но нямат възможност и аз ги разбирам. Сега започвам, не съм в пълната си мощност, не работя още на пълни обороти, а на около 30% от капацитета си.<br /> <br /> <strong>- Сега името ти работи за теб?</strong><br /> - Е, да, де, ама име как се извоюва?! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Име се извоюва с кръв, пот и сълзи</strong></span><br /> <br /> Това е доказване, работа, работа, доказване, работа&hellip; Никой не ти го подарява. Аз не съм някаква Златка, нали?! Това е творчество - трябва да покажеш реално какво можеш. И си в една враждебна среда, в която доминират всякакви вносители от чужбина, чужди марки. Въпреки това аз си върша работата и най-спокойно действам, защото знам, че това е най-доброто, на което съм способен.<br /> <br /> <strong>- В един жълт всекидневник пуснаха папарашки снимки с теб и писаха, че си станал кожа и кости. Да не би да си болен?</strong><br /> - Разбрах за тези снимки. Казаха ми, че някой ме е щракнал. Но те си правят съчинения е по картинка. Аз, първо, мога да им кажа че никога не съм бил дебел. В момента съм си 80 кг и тези килограми ги държа вече седем години. Никога не съм бил дебел. Какво да направя - на мен структурата ми е такава, винаги съм бил по-слаб. На 180 височина съм 80 кг. Колко трябва да стана?! 180?!<br /> <br /> <strong>- И не гладуваш?</strong><br /> - А, как ще гладувам?! /смее се/ За какво?! <br /> <br /> <strong>- Работил си в Швейцария. Защо не остана там?</strong><br /> - В Швейцария работих по специалността си. Точно оттам дойде и заряда за &bdquo;Пентаграм&rdquo;. Върнах се в България по един неприятен повод &ndash; майка ми почина. Така наруших визата си, а трябваше да остана. Но реших, че няма как да спра. Така, в началото на 92-ра година, точно до БНТ в една мансарда се роди &bdquo;Пентаграм&rdquo;. Бяхме аз, черната ми котка и една шевна машина, на която започнах да шия. Така се започна.<br /> <br /> <strong>- На колко години беше, когато майка ти почина?</strong><br /> - На 25.<br /> <br /> <strong>- Защо толкова бързо си отиде твоята майка?</strong><br /> - Ракът не прощава, особено когато е скоротечен. Нямаше как да реагираме толкова бързо, така се развиха тогава нещата. Тя почина на 47 години. Откриха рак в корема й. Буквално за два месеца я отнесе! Съдба... Аз вече бях заминал и бях пуснал документи за паспорти, за да мога да остана за постоянно в Швейцария. Но като се случи това, трябваше да се прибера за погребението. Наруших си визата. Това е. <br /> <br /> <strong>- Да не се е притеснявала майка ти за тебе?</strong><br /> - Е, коя майка не се притеснява за децата си?! Но смятам, че повече се е гордеела с мен, отколкото да се притеснява. <br /> А относно Швейцария. България по територия е колкото Швейцария. Защо не направим родината си Швейцария?! Ние дори имаме и повече природни дадености. Те, примерно, нямат море. Но виж как бавно деградира нацията. Ние бяхме нация. Преформатираха ни до народ. Сега в момента ни преформатират в население и, както е тръгнало, ще станем племе. Нация, народ, население, племе &ndash; това са степените на деградацията. Децата ни вече са такива, че гледат да се изучат тук, колкото могат, взимат си самолета и гледат да избягат в чужбина. Това е тъжно. Само ние и старците оставаме тука и гледаме да направим каквото можем. Гледаме да направим безопасен коридор на децата ни, за да могат да напуснат държавата. Аз обвинявам и моето поколение и това преди мене. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Ние съсипахме тази държава &ndash; кои активно, кои пасивно</strong></span><br /> <br /> Но в крайна сметка нашата си е вината. Въпреки, че съм присъствал на всички емблематични митинги на тази държава, считам, че нещата не са добри.<br /> <br /> <strong>- Вярно ли е, че Лили Иванова те е връщала 16 пъти, за да й направиш един подгъв?</strong><br /> - Е?! Лили си е звезда, тя е най-голямата българска звезда! Тя може да ме върне и 100 пъти и никой няма право да й каже копче. Тя е абсолютен перфекционист! Ще ти дам пример с един панталон, за който ме е връщала. Става дума за кожен панталон, стреч, който е по крака, като клин е. На нея панталони й стоят много добре. Тя го облича, хваща го малко над коляното и казва: &bdquo;Абе, тук може още малко да се отреже, още да е обрано&rdquo;. Как да й откажеш?!<br /> <br /> <strong>- Лили идва при теб на проби?</strong><br /> - О, не, не! Лили не идва на проби. Аз взимам нещата и ги нося при нея у тях.<br /> <br /> <strong>- И не е претенциозна?!</strong><br /> - Не - много претенциозна е! Аз много харесвам такива хора, защото ми е много по-лесно да работя с тях. По-добре да работя с много претенциозен човек, отколкото с някой, който да ми каже: &bdquo;Направи ми там нещо каквото ти решиш..&rdquo;. Много по-лесно се работи с човек, който знае какво иска. Повечето от звездите, с които съм работил, определено знаят какво искат.<br /> <br /> <strong>- Мутрите наистина ли са искали да им правиш джобове за картечници в кожените им манта?!</strong><br /> - Не за картечници, а за пистолети. При мен минаваха от босовете на групировките до охранителите. Тогава оръжия се държаха в едни шлифери, които са до коляното, и в тях момчетата си носеха нещата. Спомняш си, че тогава и мобилните телефони бяха огромни. За тях джобове, за пистолета джобове&hellip; Отвънка го гледаш едно гладко кожено манто, а отвътре - пълно с какви ли не неща!&hellip; Работил съм с хора, които стояха високо в йерархията на групировките. Но това е само част от работата ми. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>При мен са минавали хора от подземния свят, политици, вариететни артисти, магьосници, илюзионисти, нощни пеперуди&hellip; </strong></span><br /> <br /> какви ли не! Но това кой клиент с какво се е занимавал, не е било важното за мен. Наистина живея интересно. И занапред така ще бъде въпреки кризата. Виждам, че пазарът вече не е същият, нещата са по-различни. Но смятам, че когато човек се занимава с това, за което е роден, няма как да сбърка.<br /> <br /> <strong>- Какво прави прекрасната ти съпруга Юлиана Кънчева? </strong><br /> - Подготвя се да става преподавателка. Тя завърши Нов български университет. Имам си красива и много умна жена и прекрасен син. Общо взето, няма клюки около семейния ни живот. От 17 години ни развеждат. Искат да ни разведат, но просто аз вече не им обръщам и внимание. В това отношение съм много скучен за читателите, защото за личния си живот няма какво да им кажа, нещата са о&rsquo;кей. Много хора не могат да приемат, че може да има едно нормално семейство. Защо така, не мога да разбера?!<br /> <br /> <strong>- Защо се твърди, че ти си я направил първа корица на &bdquo;Плейбой&rdquo;?</strong><br /> - Не аз, Мартин Захариев я направи първа корица. Но истината е, че той ме пита тогава. Каза: &bdquo;Жоро, имаш ли нещо против, ако предложим на Юлияна да се снима?&rdquo;. Аз казах: &bdquo;Не, нямам. Ако трябва, ще ти съдействам, ако трябва дори ще говоря с нея&rdquo;. Списанието е институция, а не евтино еротично списание. През него са минали светила от световната попмузика, политици, кинозвезди. И то отдавна не е вече еротично списание.<br /> <br /> <strong>- Предполагам, че телевизионер като теб гледа &bdquo;ВИП брадър&rdquo;?<img src="/documents/newsimages/editor/201410/Tina_4/Joro_19.JPG" alt="Joro_19.JPG" align="right" border="0" hspace="0" vspace="9" width="300" height="439" /></strong><br /> - Да, когато имам време, гледам. Харесвам го този формат, защото по виждаш нещата без грим, виждаш докъде е стигнала ценностната система на нацията. Малко ми става тъжно, като гледам. Най-тъжно ми е за Камелия Тодорова. Като джаз певица тя имаше страхотен потенциал. Тъжно ми е да виждам в къщата човек с нейния капацитет да живее по този начин. Питат Данчето Христова в кои години я пяла. Тя е брилянтен човек, страхотна жена. Ами няма значение в кои години е пяла! То е все едно в Америка да питаш Арета Франклин кога е пяла. Няма такъв филм! Когато някой е звезда, той е звезда. Ние тук ги делим на тогавашни и сегашни. Няма такова нещо. А за <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Камелия Тодорова &ndash; имам чувството, че тя търси помощ</strong></span><br /> <br /> Почти всички изпълнители от онова време останаха на произвола на съдбата. Много ми е тъжно, защото тези хора изнесоха културата на гърба си. Това е нашият, българският шоубизнес, какъвто и да е &ndash; лош, грозен, но той си е наш, бе! Като гледам Камелия, тъжно ми е! Айде, Данчето я разбирам, тя е купонджийка, няма какво да загуби, да се изложи. Въпреки че видях, че са я изтипосали гола в един вестник. Сега, дали тя има нужда от тази слава, не знам. Камелия определено има нужда от публичност, защото от много време е в периферията. Не ми е приятно да гледам това. Камелия беше много красива и талантлива жена...<br /> <br /> <strong>- Алкохолът не прощава?</strong><br /> - Ами&hellip; да. Животът й не е бил хич лесен, но тя през каквито неща е минала!... Тези неща хората не ги знаят и само гледат периферията. Гледат парите на Лили и хонорарите й, а не питат как живее Лили Иванова, какъв режим на живот има. Тя е като спартанец. Знаеш ли за каква дисциплина става дума?! Ти просто нямаш идея! Аз съм го виждал с очите си. Тя е машина!... Какво да ти кажа. Както знаем от историята на &bdquo;Биг брадър&rdquo;, няма нито един, който да е излязъл от Къщата и да не е окалян. Тъжно ми е, не знам защо Данчето е там. Чуват се слухове, че ако вкарат Лили Иванова, те двете ще се конфронтират. Но Лили едва ли ще се навие да влезе. Най-вероятно искат двете да ги сблъскат.<br /> <br /> <strong>- Нали писаха, че 20 000 ще й дадат продуцентите, ако стъпи в Къщата?</strong><br /> - 20 бона е много малко за Лили! Много, много малко! Ти кажи има ли друга звезда, за която да се сещаш да е от нейната класа?! Няма друга!<br /> <br /> <strong>- Няма друга като Лили. Но, виж, Кичка Бодурова, която не пее в България, как събира хора в НДК?</strong><br /> - Ама той и Веско Маринов ги събира. Всеки си има аудитория и като си има добър пиар, защо да не ги събира?! Нека го правят. И се удивлявам, все пак тези хора пълнят зала на НДК до пръскане. Но Лили напълни &bdquo;Арена Армеец&rdquo;, което е наистина впечатляващо! <br /> <br /> <strong>- Ти и съпругата ти бяхте поканени да влезете във &bdquo;ВИП брадър&rdquo;?</strong><br /> - Да, каниха мен и съпругата ми. Тя отказа, аз също. Направихте правилния избор. Нали така?<br /> <br /> <strong>- Докато Тачо беше вътре в Къщата, ми направи впечатление, че Жени Калканжиева се държи като Мадам, като съдържателка на публичен дом. Има такъв манталитет?</strong><br /> - Не бих казал, не! Това, че тя има модна агенция и може да управлява много момичета, не я прави такава. Първо, ти трябва да имаш много силна ръка, за да управляваш този бизнес. Знаеш ли какво е да се занимаваш със 100 момичета?! Да се занимаваш с всяка една, с цикъла й, с любовите й?!&hellip; Аз съм работил с агенции и знам какво е. Когато ми трябват момичета за ревю и ми изпратят момичета от &bdquo;Визаж&rdquo;, се работи с голяма точност и дисциплина. Когато ми се налага да работя с момичета от други агенции, нещата под всякаква критика. Идват едни барбалети - едната не спала, другата снощи гаджето й я изоставило и не си върши работата. Във всяка една професия трябва освен силна мотивация, и дисциплина.<br /> <br /> <strong>- Е, това ли е българският ВИП?!</strong><br /> - Ами, към 2014 година явно е това. Защото ако нас двамата ни сложат като редактори на едно такова предаване и ни кажат да напишем 10 човека, които са ВИП в държавата&hellip; Като имена аз веднага се сещам за Лили Иванова, Йорданка Христова, Теодоси Спасов&hellip; Но дори и да извадим 10 имена, 9 ще ни откажат.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Мария ДРУМЕВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />