Огромните заплати отиваха основно по жени, даваха ни презервативи безплатно и ако някой хванеше венерическа болест, го чакаше тежък карцер
Животът на 46-годишния бургазлия Пеньо Костов е истински низ от приключения и превратности &ndash; роден е в София, но реално е от Бургас, а детството му преминава предимно в чужбина. Близо 12 години живее с родителите си в Съветския съюз, след което те се местят на работа в Ирак, а после и в Иран и синът им завършва арабско училище. <br /> <br /> През 1985 г. воинският дълг призовава Костов да застане под знамената на Българската армия, но още през първите дни на войнишката служба с няколко момчета решават да оставят всичко зад себе си - не само родната казарма, но и България. Скриват се в ТИР и се озовават зад граница. Там 19-годишният Пеньо Костов постъпва в легендарния Френски чуждестранен легион и в продължение на 5 години и 2 месеца той е неговото семейство. <br /> <br /> През 1991 г. бургазлията вече е изпълнил 5-годишния си първоначален договор, който е бил длъжен да подпише при постъпването си в легиона, и се прибира в България. Сега Пеньо е семеен и има 3-годишен син, а дните му са разпределени между Поморие, където живее, и Малко Търново, където е бизнесът му. Там - в крайграничното градче, го срещна и репортерът на народното издание. Вижте продължението на разказа, който бившият легионер направи единствено за &bdquo;ШОУ&ldquo;:<br /> <br /> <br /> <hr /> <strong>- Пеньо, след 4-месечното обучение в училището на Чуждестранния легион как продължи службата ти? В предишния ни разговор ти спомена, че си бил на мисия в Джибути. С какви приключения и спомени е свързано пребиваването ти в тази африканска страна?</strong><br /> - По време на моята служба да те разпределят в Тринайсета полубригада на Чуждестранния легион (13 DBLE) в Джибути се смяташе, че си ударил джакпота на легиона. Защото ще станеш богат и щастлив! Легионерите от Джибути получаваха най-високите заплати във френската армия. За тях се казваше, че на малко хора се пада този късмет - да стигнат до Джибути и да печелят по 20 000 франка на месец. <br /> <br /> <strong>- А ти беше ли запознат предварително със славата, с която е била обвеяна Тринайсета полубригада на Чуждестранния легион в Джибути?</strong><br /> - По време на обучението бях подочул нещо за този полк в Джибути, където легионерите вземат добри пари, но също така бях разбрал, че заради черните момичета и свободното време през уикендите заплатите бързо се стапяли. <br /> <br /> <strong>- Казваш, че легионерите в Джибути са получавали най-високите заплати във френската армия. На какво се дължеше тази &bdquo;премия&ldquo;?</strong><br /> - На тежкия климат и екстремно високите температури &ndash; Джибути е една от най-горещите точки на планетата. Там е вечно лято и през януари нормалната за сезона температура е 48-50-55 градусовата жега. В началото, като пристигнеш, имаш чувството, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>въздухът сякаш е лишен от кислород</strong></span><br /> <br /> <strong>- А ти как понесе този &bdquo;топлинен шокинг&ldquo; &ndash; предполагам, че е трябвало да преминеш през някакъв подготвителен период, докато посвикнеш?</strong><br /> - Тринайсета полубригада на Чуждестранния легион беше основната бойна единица на френските сили в Джибути (FFDJ) и за нейните войници непрекъснато се организираха тренировъчни маневри в пустинята &ndash; особено за онези роти, които бяха едни от най-активните по защитата на границите на страната. Преди да взема активно участие в някои от тези маневри из лунния пейзаж на Джибути, ме оставиха около месец в казармата в Монклар, за да мога да се аклиматизирам и да бъда готов за физическите натоварвания, които ме очакваха на 55-градусовата жега. Рано сутрин, докато температурите падаха до 30-35 градуса, тичах с останалите и спокойно се справях с кроса, но ако имах да върша някаква работа по обед, все още се обливах в пот и дишането ми се затрудняваше.<br /> <strong><br /> - Дори и да си аклиматизиран, ми е трудно да си представя как се живее и работи при екстремно високите температури на тази африканска страна?</strong><br /> - Най-високите стойности на температурите в Джибути достигаха над 60 градуса, а понякога по обед трябваше да понасяме дори върховите им стойности от над 70 градуса! Легионерите, които не бяха на учение или мисия, имаха задължителна почивка между 2 и 4 часа следобед. Работата започваше отново в късния следобед, а след 6 часа тези, които не бяха дежурни или наряд, можеха да излязат и да се порадват на веселия африкански живот и на момичетата на Джибути.<br /> <br /> <strong>- Има ли момент, когато тази убийствена жега спира да се чувства, или поне започваш да я понасяш по-леко? </strong> <br /> - Аз спрях да я чувствам след третия месец на африканска земя, защото тя бе станала част от всекидневието ми и се бях научил да живея с нея.<br /> <br /> <strong>- След непрекъснатите наряди, дежурства и военни маневри идва момент, когато легионерът все пак трябва да разпусне и да се освободи от натрупаното напрежение. Как премина първата ти почивка?</strong><br /> - Излязох с легионерите от моята бойна група, които не пропускаха и най-малката възможност да се измъкнат в града. Един капрал (ефрейтор - б.а.) с петгодишна служба ме посъветва преди първото ми излизане да внимавам с харченето, че парите в Джибути се стапят по-бързо, отколкото в едно казино. &bdquo;Внимавай най-вече с момичетата, зареди се добре с кондоми и си пази портфейла!&ldquo;. <br /> <br /> След този последен съвет ефрейторът ми подхвърли две кутии с презервативи и се засмя: &bdquo;Африканките издържат на легионерския ритъм и здравия секс, така че възползвай се!&ldquo;, посъветва ме той. &bdquo;Oui, merci, caporal&ldquo; (Да, благодаря, капрал - б.а.), беше както винаги краткият ми отговор. Така излязох за първи път да празнувам извън поделението, придружен от трима от нашата бойна група. Единият от тях - французинът Жан-Филип, беше ефрейтор с три години служба и имаше славата на <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Сексекскурзовод</strong></span><br /> <br /> Той се хвалеше, че е бил с над 150 момичета в буйните си нощи из хотелите на Джибути, като понякога бил сменял по 5 на нощ. Другият от компанията ни беше също французин и също ефрейтор, но вече на шест години служба, и препоръчваше етиопките пред джибутянките. Той ме убеждаваше, че е най-добре да си взема едно момиче и да отида за уикенда на плажа или на някое от малките прелестни островчета в Червено море. Третият обаче предложи да започнем както обикновено - по легионерски, а след това да правим на кой каквото му се прииска.<br /> <br /> <strong>- А какво означава да започнете &bdquo;по легионерски&ldquo;?</strong><br /> - Да изпием по няколко бири в бара &bdquo;Лас Вегас&ldquo;, защото в тази жега за друго питие не можеше и да се мисли. <br /> В момента, в който влязохме в заведението, се почувствах в позната обстановка - сякаш бях в бара на поделението - тъй като и тук беше пълно с легионери. Разликата беше, че някои бяха с придружителки компаньонки, а на бара имаше няколко черни &bdquo;тигрици&rdquo;, които чакаха &bdquo;пресни легионери&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Само това ли беше мястото, където се събираха легионерите по време на почивка?</strong><br /> - Едва ли има легионер, който е служил в Джибути и не е опознал добре известната &bdquo;La Clinique&ldquo; (&bdquo;Клиниката&ldquo; - б.а.). Това е един хотел в Джибути, пълен с проститутки, в който повечето легионери празнуваха всеки уикенд. Още при влизането ни в него към всеки от нас се отправяха десетина момичета. Чернокожите пантери се появяваха от различни страни и предлагаха телата си. Усмихнеш ли се на някоя от тях, и в следващия момент получаваш целувка, на която трудно можеш да устоиш след продължителното въздържание. Дори и да се опиташ да кажеш нещо, езикът на момичето вече е в устата ти, а ръцете му разкопчават колана на панталоните ти. Влезеш ли в този хотел, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>нямаше връщане назад<br /> </strong></span><br /> След продължителното въздържание от секс зад стените на казармата, тези джибутянки ти се струват най-красивите и екзотични жени в света. Някои от колегите през всеки свободен уикенд се забавляваха до насита с джибутянки и етиопки, дори си устройваха състезания кой ще преспи с повече момичета за една нощ.<br /> <br /> <strong>- А не се ли опасявахте от венерически болести или от още по-лошото &ndash; от заразяване със СПИН?</strong><br /> - В Легиона ни даваха презервативите безплатно и ако някой хванеше венерическа болест, го чакаше тежък карцер.<br /> <br /> <strong>- И отпуските ли преминаваха по познатия сценарий?</strong><br /> - Легионерите с по-малко от 3 години служба нямаха право да се прибират по родните си места по време на отпуска. Единствената възможност беше да се докоснат и насладят на живота в Джибути &ndash; в &bdquo;Лас Вегас&ldquo; или в &bdquo;Клиниката&ldquo;. А там дори и да решиш да излезеш, ще се появят няколко проститутки и ще ти препречат пътя, показвайки пищните си гърди.<br /> <br /> <strong>- В тези &bdquo;гнезда на греха&ldquo; всичко ли ви беше позволено или имаше някои ограничения?</strong><br /> - Джибутянките са мюсюлманки и считат груповия секс за голям грях. Макар и проститутки, те заявяват, че са вярващи, но в &bdquo;Клиниката&ldquo; имаше и изключения. Но ако си ги позволиш, когато започнеш да плащаш преди да си тръгнеш, разбираш, че двойната тарифа ти е излязла доста &bdquo;солено&ldquo;, и сметката ти е твърде дебела.<br /> <br /> <strong>- А имаше ли случаи, когато момчета от легиона се увличаха по някоя от &bdquo;черните пантери&ldquo; от вертепите?</strong><br /> -Да. Въпреки че ги съветваха да не пропиляват всичко, което са спестили с много усилия, някои здраво хлътваха. А ако момичето разбере, че си влюбен сериозно в нея, може да те използва да й накупиш много неща и така ще те завърти, че няма да се усетиш <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>как ще ти свършат парите!</strong></span><br /> <br /> <strong>- Легионерите в Джибути винаги ли имаха достъп до развлечения? </strong> <br /> - Легионерите, които бяха базирани в малкото африканско селце Уеха, нямаха много места за забавления. Те бяха отдалечени на 40 км от столицата Джибути. Този полк беше един от последните изолирани постове на френската армия, а легионерите в него бяха наричани &bdquo;стражите на пустинята&ldquo;. Живеейки в изолация от цивилизацията, там всички натрупваха невероятен опит. Основната им цел беше да станат перфектни стрелци, затова излизаха за по цял месец сред пустинята за тренировъчни стрелби. Там понякога се стигаше до свръхнатоварвания, защото в пустинята температурата в танка достигаше екстремните 70 градуса и стрелците и пилотите трябваше не само да издържат на тежките условия, но и да покрият нормативите за бързо придвижване и точна стрелба. Във френската армия бяха останали само два такива откъснати поста &ndash; вторият беше една част от морските пехотинци, откъснати във Френска Полинезия. <br /> <br /> <strong>- Но и легионерите в Уеха са били млади мъже, които са имали нужда от развлечения и също е трябвало по някакъв начин да &bdquo;поразпуснат&ldquo;&hellip;?</strong><br /> - Когато взводовете в Уеха се завръщаха от тежки маневри, беше традиция да се посети местната забележителност La Station. Това беше бар, създаден в сградата на една изоставена бензиностанция. Собственик на заведението беше шаманът на селото, който изпълняваше и функцията на кмет. За да запази добрите си отношения с местното население, след всеки унищожителен легионерски купон взводът по поддръжка на поделението поемаше работата по възстановяване на щетите, нанесени на La Station.<br /> <br /> <strong>- Защо - как преминаваше един легионерски купон в La Station?</strong><br /> - С количеството на изпития алкохол пропорционално се увеличаваше и желанието за битки. А когато се погълнеха десетки литри бира и уиски, чупенето не закъсняваше. Всеки предмет в заведението се превръщаше във &bdquo;враг&rdquo; и започваше голямото трошене и хвърляне. А барманът, познаващ подвизите на легионерите, обикновено се промъкваше, пълзейки като червей между пиещите войници. Жителите на селцето в тези моменти избягваха да минават покрай легионерския бар. След такива купони на следващата сутрин взводът по поддръжката на поделението спешно се заемаше да оправя щетите, за да се избегнат проблемите с вожда на селото. <br /> <br /> <strong>- Кой род войски се считат за елита на днешния легион?</strong><br /> - Командосите парашутисти. От тях всеки се надяваше да бъде включен в бойната група Командоси разузнавачи (CRAP), използвани и за акции в тила на врага, които по-късно се превърнаха в Група на командосите парашутисти (GSP). След невероятно тежките физически изпитания и тестове, граничещи с невъзможното, момчетата, избрани за тази елитна част, преминават през специално обучение. Те са тренирани за екстремни ситуации и за акции на много високо бойно ниво. Тези войници от елита на френската армия действат също и при мисии за спасяване на заложници, поради което участват в съвместни обучения с отряда за бързо реагиране на Националната жандармерия (GIGN). CRAP <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>взеха участие и в много от специалните операции през 1995 г. на територията на бивша Югославия</strong></span><br /> <br /> Точно те помогнаха на американските специални части при неутрализирането на един ислямистки център за командоси. Те са хората, които трябва да неутрализират врага и да осигурят зоната, където ще скочат другите бойни роти. Те са снабдени със специални оръжия &ndash; тъй като често може да им се наложи да воюват в сгради и затворени помещения, използват немския автомат Heckler und Koch MP-5, снабден с лазерен прицел и заглушител. <br /> <br /> Понякога използват пушки помпи Mossberg или Remington и никога не се разделят с автоматичния си пистолет Bereta. Две от групите на CRAP от по десетина човека се поддържат постоянно на разположение в пълна бойна готовност, готови да грабнат оръжията и да се качат на самолета мигновено.<br /> <br /> <strong>Малко Търново,<br /> Едно интервю на Марина ШИВАРОВА</strong><br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>..........................................<br /> Досие</strong></span><br /> <br /> Френския чуждестранен легион, който е уникална по рода си армия, е създаден през 1831 г. от френския крал Луи Филип. Той решава да обедини в една военна част всички служещи на короната чуждестранни наемници. Днес в легиона има войници от 140 държави. Легионерите, които участват в мисии в Косово, Централна Африка, Френска Гвиана и други, по-малко известни точки на планетата, са готови да умрат, без да задават въпроси, а и нямат право на това. Тяхното минало не съществува, а бъдещето им се диктува единствено от офицерите на техните роти. Легионерът е повече от наемник. Той е откъснат от всичко лично, неговият начин на мислене е под контрол, всяко негово действие е отбелязвано в личното му досие, а за всяко провинение го очаква тежък карцер.<br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />