80-годишният краевед Йордан Георгиев: Никой не споменава за първия процес срещу Вапцаров

<em>Интересно, изключително емоционално и любознателно занимание си е избрал нявгашният педагог Йордан Георгиев. И на него е отделил специална част в своя дом. Сигурно няма да съм недостоверен, но бих нарекъл тази част оазис на родолюбието. Или по-точно прилича ми на музейна сбирка. Тук ще видим копия на българските знамена светини, като се започне от конската опашка, та се стигне до съвременния ни трибагреник. А пък вестниците и книгите - чет нямат! </em><br /> <br /> Но от тях бих отделил една - условно ще я нарека книга на преживяното докосване до великаните на българския революционен дух. Писал я е десетилетия наред. Съдържанието й са статии за Васил Левски и Христо Ботев, публикувани в медиите през различните години от живота на краеведа. <br /> <strong><br /> - Ще ни запознаеш ли със съдържанието, господин Георгиев? </strong><br /> - Заглавието на книгата е &bdquo;Левски и Ботев в моя дом и моя живот&rdquo;. Статиите в нея отразяват моята събирателска, изследователска и популяризаторска дейност на идеите и делата на тези двама титани на предосвобожденската епоха на България. Публикациите за Левски и Ботев са подредени на принципите - време на излизане в печата и вътрешнотематичното им обвързване. Така частта за Левски може да се подели на следните групи: Първата - &bdquo;Изповед&quot; - обединява обобщението - Левски в моя дом, преклонението на нас и света към него; <br /> <br /> Втората е защита автентичността на Левски, където са включени статии за снабдяването с неговото тефтерче и защитата на документалното наследство на Апостола. Най-вече на записания израз на една от страниците на тефтерчето му &bdquo;Народе????&quot;. Поради незнание или невнимание се срещат превъплъщения от различни автори на тази дума вместо сподирена с четири въпросителни, се поставят удивителни три, четири, дори и пет; Третата група е Левски в историческата ни памет, а четвъртата - признателността към Левски и изграждането на неговите паметници в Северозапада и Монтана.<br /> <br /> <strong>- Привлича ме структурата на книгата&hellip;</strong><br /> - Подреждането на статиите не започва с първата публикация за Левски &bdquo;Проверка за нас&quot; във в. &bdquo;Труд&quot;, бр. 20 от 24.1.1987 г., в обявения от него конкурс: &bdquo;Какво бих притурил днес към тефтерчето на Левски&quot;, а с Йордан-Георгиевата &bdquo;Изповед към Апостола&quot; във в. &bdquo;Вселена&quot; от 14.07.1992 г. Публикациите за Христо Ботев са групирани в три раздела: &bdquo;Христо Ботев в моя дом&quot;, &bdquo;История на празника 2 юни&quot; и &bdquo;Христо Ботев и нашият край&quot;. Затова подреждането на статиите не започва с първата - през 1994-та, а с обобщението &bdquo;Христо Ботев в моя дом&quot; от 1996 г. във в. &bdquo;Идея&quot;. Частта преминава през непубликуваната статия - реч, която Георгиев произнася на 2 юни 1999 г. на централния площад в Монтана, и завършва с нови изследвания за Ботев. Онова, което вестниците са писали за дългогодишната краеведска дейност, свързана с популяризиране идеите и делата на Левски и Ботев, е подредено последователно във времето, както са излизали. За Васил Левски първата кореспонденция е във в. &bdquo;Вечерни новини&quot;, бр. 35 от 20.1.1992 г., а за Христо Ботев в бр. 1/1996 г. на в. &bdquo;Монт-прес&quot;. В книгата е обособена и друга част, съдържаща непубликувани мои изявления за реализиране на другата вътрешна потреба - това, което има и знае той за Левски и Ботев да излезе от неговото духовно обиталище и бъде отдадено &bdquo;на ползу роду...&quot; Действия от този род са публикувани и като части на пространно разгърнати обобщения, съдържащи се в някои сборници и доклади, които не могат да се включат като цяло в настоящата книга.<br /> <br /> <strong>- В личния ти архив се съхраняват и материали от и за Вапцаров. Имаш и свои спомени от възпроизведения първи съд срещу него от преди повече от половин век. Уредил си самостоятелна изложба в монтанското училище, носещо неговото име. Кое е най-интересното в нея, което препоръчваш да видят посетителите? </strong><br /> - Наред с Левски, Ботев, Вазов и други народни будители от Възраждането, през целия си живот съхранявам в моя дом значимо богатство и за Никола Вапцаров и други наши поети и писатели. Притежавам материали за Вапцаров още от 1947 г., когато в Горна Джумая е издаден първият Възпоменателен лист по повод 5-годишнината от разстрела му. Собственик съм на следващото издание на &ldquo;Моторни песни&rdquo;. Имам и поредицата от вестници: &ldquo;Народна армия&rdquo; - от 1956 г., където е отразено издигането на първия паметник на поета, &ldquo;Народна младеж&rdquo; - от 1959 г. с честването на 50-годишнината от рождението му. Притежавам и всички възпоменателни листове през годините, както и публикации в печата в чест на поета. Всяка от тях през този половин век е старателно изрязана и подлепена. Тематично са подредени и подвързани в пет отделни тома. <br /> <br /> <strong>- Зная, че притежаваш уникални издания като това на &ldquo;Вяра&rdquo; на десетки езици. Как съумяваш да се сдобиеш с тях? </strong><br /> - През 1968 г. София беше домакин на Деветия световен фестивал на младежта и студентите, преминал под мотото &ldquo;За солидарност, мир и дружба&rdquo;. По този повод Институтът по литература на БАН издаде сувенирното книжле с размер колкото две кибритени кутии, съдържащо стихотворението &ldquo;Вяра&rdquo; на 29 езика. Тъй като през 1953 г. Световният съвет за мир посмъртно награди Вапцаров с почетната си награда, всеки участник във фестивала получи това издание. По-късно в навечерието на 70-ия рожден ден на поета в Република Македония се поде акция за отнемането от България на Вапцаров. У нас, в това число и в тогавашния Михайловград, се състояха протестни прояви. Като организатор на една от тях успях да изложа за първи път всичко онова, което притежавах за него, и дори набавих на участниците сувенирното издание. <br /> <strong><br /> - Но притежаваш и това, което летя в Космоса с втория ни космонавт? </strong><br /> - Ами, заслужаваше си. Нали Вапцаров със своята вяра мечтаеше: &ldquo;За него - Живота &ndash; направил бих всичко...&rdquo; Та ако не той, то неговата &ldquo;Вяра&rdquo;, преведена на 35 езика в издание на БАН от 1984 г. в същия формат, летя през 1988 г. с втория български космонавт Александър Александров. Справедливо беше, ако с първия ни космонавт Георги Иванов летяха две страници от &ldquo;История славяноболгарская&rdquo;, то с втория да лети вярата за по-добър живот. Това издание си закупих от книжарницата на БАН в София. Няколко екземпляра подарих на мои близки. <br /> <br /> <strong>- А как стана така, че преди малко повече от половин век присъства на възпроизведения първи съд срещу Вапцаров, за който нищо не се пише? </strong><br /> - Вярно казваш. В енциклопедия &ldquo;България&rdquo; - том първи, издадена през 1979 г., пояснения няма, а цял процес се е състоял в Разлог през 1941 г. от тогавашния Неврокопски областен съд по Н.О.Х. Дело - 126 от 17.10.1941 г. Вапцаров е бил подведен под отговорност по чл. 7 от ЗЗД за написването на стихотворенията &ldquo;Селска хроника&rdquo; и &ldquo;Бунтът кипи&rdquo;. Основанията били, че със съдържанието си с тези стихотворения той е подбуждал към вражда, омраза и престъпление спрямо отделни класи и слоеве от населението или установените власти. И с това е могъл да постави в опасност обществения правов ред. През 1994 г. в бр. 60 на в. &ldquo;Монт-прес&rdquo; публикувах статията &ldquo;Аз присъствах на процеса срещу Вапцаров&rdquo;. Присъстваше целият тогавашен състав на съда: прокурор, свидетели, деловодители и други. Само обвиняемият отсъстваше. Това стана на сегашната улица &ldquo;Пиротска&rdquo; в София, където се намира сградата на Съюза на юристите в България. През 1989 г. малко преди промените писах писмо до списание &ldquo;Общество и право&rdquo; - орган на Съюза на юристите, в което предлагах, ако притежават пълен запис на възпроизведения съд, да го поместят в списанието, но... и до ден днешен не получих никакъв отговор. <br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Юлий ЙОРДАНОВ, Монтана </strong><br />