Кирил Маричков: Имаше опасност да ми се случат големи неприятности!

<em>Кирил Маричков пропусна турнето в Америка с група &bdquo;Фондацията&rdquo;. Известният музикант е бил изненадан от лекарската забрана, дошла три дни преди полета. Заради изследвания музикантът е престоял и два дни в столична болница. В момента се възстановя под лекарско наблюдение и се подготвя за концерта на групата на 10 ноември в зала &bdquo;Арена Армеец&rdquo; в столицата. <br /> <br /> Потърсихме легендарния основател на група &bdquo;Щурците&rdquo;, за да разберем какво е здравословното му състояние в момента:</em><br /> <br /> <hr /> <strong>- Как сте, г-н Маричков? Появи се информация, че сте отказали да летите за турнето с група &bdquo;Фондацията&rdquo; до Америка след категорична лекарска забрана&hellip;</strong><br /> - Да, така беше. Но вече съм по-добре. Състоянието ми беше такова, че просто не можех да се кача в самолета. Имаше реална опасност да се случат неприятности... големи неприятности. Сега вече няма такава опасност, възстановявам се, пия повече магнезий и други работи. За съжаление обаче пропуснах това турне в Щатите, за което ми е много мъчно. Избягвам да говоря за болести и за лоши работи, гледам напред. И вече се чувствам добре. Мога да кажа, че 90 на 100 съм добре, още малко трябва да се постарая&hellip;<br /> <br /> <strong>- Явно е било нещо, което е успяло да ви стресне... </strong><br /> - О, разбира се. Аз, ако се бях качил на самолет, щеше да ми се случи нещо доста неприятно, за което просто не ми се говори&hellip; Но, освен това, то се случи точно три дни преди пътуването. Оказа се след това, че даже съм имал късмет, че е станало тогава, защото иначе е щяло да се случи в неподходящ момент&hellip;<br /> <br /> <strong>- И също така се оказва, че сте разчели знаците, които са ви дадени, и сте обърнали навреме внимание на здравето си&hellip;</strong><br /> - Ами, точно така стана всъщност. Даже когато казах на докторите &bdquo;Ей, какъв лош късмет, точно преди турнето&rdquo;, те отвърнаха: &bdquo;Не, напротив, много добър късмет, че е станало преди това, защото иначе щеше да стане по време на самолетния полет&rdquo;. И не знам дали толкова съм разчел знаците, просто отидох на доктор и... положението малко ме изненада. Но вече се оправям, добре съм. На 10 ноември ще направим страхотен концерт в &bdquo;Арена Армеец&rdquo; и, да чукна на дърво, повече да не се занимавам с такива работи&hellip; Надявам се оттук-нататък всичко да бъде наред. Смятам, че нещата ще се подредят... Да не се занимаваме толкова много с болести и с такива работи, за <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>да не дърпаме дявола за опашката<br /> </strong></span><br /> <strong>- Вие трудно вървите по улицата, без да ви спрат хората поне няколко пъти. Цялото това внимание не успя ли през годините да ви промени поне малко?</strong><br /> - О, даже сега, наскоро, вървя по улицата, спират и ми казват: &bdquo;А, ама ти добре изглеждаш, нищо ти няма!&rdquo; (смее се), на което аз отвръщам: &bdquo;Че кой е казал обратното?!&rdquo;. Някои опасности, за съжаление, човек не може да подминава с просто око, трябва да бъде внимателен, щом мине определена възраст. Това е. Но цялото това внимание, за което говорите, никога не ме е променяло &ndash; да бъда друг, а не себе си. И това изкуствено държание, това, някой да се прави на някакъв, какъвто не е, не го уважавам. Всичките сме обикновени хора и всеки трябва да си върши работата така, както може. На мен наистина не ми харесва, че хората си променят така държанието и поведението според степента си на популярност. <br /> <br /> <strong>- Следите ли &bdquo;ВИП брадър&rdquo;, ваши колеги участват вътре? Например, Йорданка Христова&hellip;</strong><br /> - Честно казано, до един момент гледах, отначало ми беше интересно, гледах откриването, как влизаха, защото имам много познати хора вътре, не е само Йорданка Христова. След това обаче ми стана много неприятно и престанах да гледам. А и нямам интерес.<br /> <br /> <strong>- Ако получите покана, бихте ли се присъединили в подобна обстановка в Къщата?</strong><br /> - А, не, не, не - аз много мразя да се занимават с личния ми живот. Никога не си и представям да участвам в подобен формат. Това е толкова далеч от мен, че просто няма накъде&hellip; Ако ще да ми дадат 1 000 000 евро, не лева, пак няма да участвам! Само като си представя и го отричам веднага. Всичките тези ситуации, които се случват в Къщата, са някакъв тотален абсурд, в който е невъзможно аз да се включа.<br /> <br /> <strong>- Стана ли ви в някои моменти болно или мъчно точно заради целия този абсурд, който се продуцира, а и на който съвсем доброволно са се подложили ваши колеги и приятели?</strong><br /> - Аз дори не знам защо са влезли вътре, нямам представа, само съм наясно, че аз никога не бих го направил. Вероятно е за пари, а може и да не е само за това, те си знаят. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Но и последиците са си за тях</strong></span><br /> <br /> <strong>- Имали ли сте във времето досега моменти на приятелства и предателства в едно? </strong><br /> - Това на всеки му се е случвало, но аз ще ви кажа, че в това отношение съм късметлия, защото до момента не повече от 1-2 пъти най-много съм изпитвал подобен дискомфорт. И не беше баш с най-добрите ми приятели. Най-добрите ми приятели никога не са ме предавали! Въпросното предателство се случи много отдавна, но беше по-скоро на лична, отколкото на творческа основа.<br /> <br /> <strong>- Означава ли това, че сте човек, който досега не си е позволявал да изпада в някаква емоционална крайност спрямо себе си? Има моменти, в които сме разочаровани даже не толкова от други, колкото от самите себе си&hellip;</strong><br /> - Живял съм доста дълго време&hellip; знам ли, може и да съм имал такъв момент. Всичко съм преживявал, сигурно е имало и такива моменти. Имал съм моменти с нерви, в които ми е било трудно&hellip; Но това е минало, предстои концерт, хубави емоции.<br /> <br /> <strong>- Датата 10 ноември с умисъл ли е избрана за концерта?</strong><br /> - О, не, не, наистина случайно! (усмихва се) Просто залата беше свободна на тази дата, а истината е, че всички мислят, че е тенденциозно, ама не е. Случайно стана. <br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Обмислял самоубийство след тежка катастрофа, в която умря човек</strong></span><br /> <br /> В интервю през 2009 г. Кирил Маричков споделя за един от най-тежките моменти в живота си - тежка катастрофа, след която му се е искало &bdquo;да сложа край на всичко&rdquo;. &bdquo;Преди 9 години имах много тежка катастрофа и тогава ми се разместиха прешлените на гръбначния стълб - за малко да го счупя. Това е много тежък момент в живота ми. Изписаха се какви ли не глупости по този повод във вестниците. Истината е, че аз не спазих един знак. Това е моята вина. Не бях пил, не карах с превишена скорост и се считам за много внимателен шофьор, но... не видях този знак &ldquo;СТОП&rdquo;. Той беше поставен от лявата страна на пътя, вместо отдясно, в едни храсталаци, зад мантинела. Не се виждаше просто! Ние бяхме цяла колона от автомобили. Движехме се по околовръстния път Асеновград-Пловдив и точно преди кръстовището със стария път Пазарджик-Пловдив се случи това. Никой от колоната не видя този знак, но аз бях лошият късметлия, който направи удара с идващата отляво кола. По-късно разбрах, че е имало 12 катастрофи със смъртни случаи на същото място. Сега кръстовището е пълно със знаци и предупреждения за опасност. Всички храсти са изрязани. <br /> <br /> Но както обикновено у нас, не преди, а след като се случи тежък инцидент&hellip; Много тежко ми беше. Приеха ме в пловдивската болница със счупени ребра, травма на гръбначния стълб и удар в главата - имам белег от него, защото се забих в предното стъкло. Лекарите криеха от мен, че има загинал човек. Но аз разбрах и ми се прииска да сложа край на всичко&hellip; Това е нещо, което никога не може да се преодолее. <br /> <br /> Преди смятах, че мога да давам оценки за всякакви неща от позицията на човек, който не е правил сериозни грешки в живота си. С тази катастрофа мисля, че Господ ми даде един сериозен урок&hellip; Осъдиха ме на 3 години условно и да изплатя голямо обезщетение. На всичкото отгоре много лошо ме изиграха от застрахователното дружество &quot;Бул Инс&quot;, където имах застраховка &ldquo;Гражданска отговорност&rdquo;. Мислите, че са платили обезщетението, както са длъжни да направят? Нищо подобно! Те заведоха дело срещу другата страна и искаха да докажат, че другият човек е виновен за катастрофата. Аз може да съм си признал вината в съда, но те не са съгласни! Заведоха друго дело, съшито с бели конци. Уж да ме защитят. Клопката им се оказа много проста - протакаш делото 5 години, което е напълно нормално за българската съдебна система. <br /> <br /> Така потърпевшите не получиха обезщетението от застрахователя както трябваше, а платих на хората с мои, лични средства. Дори се натрупа огромна лихва, защото са минали 5 години. Тези хора все ги мисля и до днес. Те излязоха благородни. Споразумяхме се и ми опростиха част от натрупаните лихви, които бяха надвишили техния първоначален иск за обезщетение. &rdquo;<br /> <br /> <strong>Анелия ПОПОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />