70-годишната Недялка Димова: Добруджанецът без песен не може!

<em>Току-що беше слязла от сцената групата за автентичен фолклор от силистренското село Главан, певиците бяха развълнувани, а най-много тяхната ръководителка Недялка Димова. Пенсионираната учителка от Силистра, завърнала се в селото, за да бъде полезна на малкия колектив към Народно читалище &quot;Светлина 1942&quot;. </em><br /> <br /> Легнало досами румънската граница, село Главан също изпитва трудностите на времето, но песента сдружава пенсионерките. А те имат чувството, че така им е по-леко на сърцата.<br /> <br /> Пенсионерка съм, но по професия съм начална учителка и обичам да пея, защото песента е на душата ми. А добруджанецът без песен не може. Нашите песни почти всичките са и хороводни - пайдушко, ганкино, право хоро, добруджански тропанки, за всичките хора имаме музика. Като почваме да пеем, имаме и поздрави за всеки жител, което се посреща много добре.<br /> <br /> <strong>Топлина ни идва на душата, когато усещаме веселието на хората</strong><br /> <br /> А тръгне ли хорото, хваща се цялото село. Какво по-хубаво от това да им изпълниш душата? Дипли приказките си 70-годишната Недялка Димова и усещам колко топлина има в тях, когато става дума за музиката.<br /> <br /> Нейният съпруг, 72-годишният Пламен Димов, осма година е председател на местното читалище: &quot;Фолклорната група е много добра, където сме ходили, винаги са изявявали желание да чуят песните им. Когато бяхме в град Генерал Тошево, за първи път от Музикалния университет в Пловдив чуха песните ни и пожелаха да ги запишат. Дойдоха в Главан и направиха записи на нашите песни. Това беше точно на празника на читалището, в който участваха самодейци от всички села от района&quot;.<br /> <br /> Само пенсионери живеят в селото, но какво да се прави, такава е българската действителност в момента. Някога в групата били 12 жени, сега са останали само седем. Няма млади пенсионери, които да подсилят състава. Но иначе <br /> <br /> <strong>песните, съхранени от бабите и прабабите, опазват традицията на добруджанското село</strong><br /> <br /> Песните са от нашия край, даже и от нашето село, никаква обработка нямат, направо автентични са, ние си ги пеем, както сме ги научили от майки, баби и дядовци. Два пъти седмично репетираме, а жените обичат и да пътуват, не им тежат годините. Всичките са на моята възраст, а най-възрастната самодейка е на 76 г. Оставяме селските си проблеми и тръгваме към сцените. Бяхме на празника на песните на народната певица Мита Стойчева във великотърновското село Обединение, много ни харесаха и ни поканиха да им гостуваме. Ходихме и на фолклорните празници в Тетевен, Троян, Трявна, Габрово и на други места. Професор по музика от Пловдив пише книга за Добруджа, много от нашите песни ще бъдат включени в нея, с гордост казва Недялка Димова, която много атрактивно води певческата група.<br /> <br /> Съставът е на трийсетина години, но носиите им са на повече от век, изработени ръчно от бабите. Всяка певица може да покаже поне десетина костюма, които са добре съхранени. Затова и на празника в Жеравна главанци много успешно са показали запазените носии, представяйки обичая &quot;Краят на жътвата в Добруджа&quot;.<br /> <br /> <br /> <strong><br /> Георги НИКОВ</strong><br />