Д-р Кондов с часове е вадил нерв по нерв, както и костни израстъци от гръбнака ми
<em>През 2002 г., когато Боряна е едва на 27 години, в разцвета на младостта си, влюбена и щастлива, пада на 1 януари в местността &bdquo;Бодрост&rdquo; край Благоевград върху лед &ndash; болката от удара е ужасяваща. Веднага търси помощ в спешния център на града. Въпреки адските болки отива на крака и дежурният екип я отпраща с думите: &bdquo;Ако ти имаше нещо, нямаше да ходиш!&rdquo;. Денят е делничен, няма пречка на младата жена да се направи снимка, но тя е отпратена да се лекува вкъщи, а за болката да вземе течен аналгин. Няколко месеца след падането и след няколко изследвания с ядрено-магнитен резонанс причина за болката, която изпитва Боряна, не е открита. И затова младата жена търси помощ в Медицинска академия при проф. Шотеков, който категорично й поставя диагнозата множествена склероза, последен стадий. Започва дълга и безсмислена терапия. <br /> </em><br /> През 2010 г. при едно от задължителните изследвания, които се правят за ТЕЛК, майка й моли лекарите да снимат и кръста на момичето, защото продължава да я боли, болка, която не спира 8 години. &bdquo;И сигурно си мислите, че тук свърши адът за мен? Не! Тук започна! Лекарите откриха това, което е трябвало да видят в спешния център през далечната вече 2002 г.&rdquo;, сподели борбената Боряна Барбутова.<br /> <br /> Сега тя се надява да я приемат за рехабилитация в клиника, където да й правят специализирана терапия с японски апарат. <br /> <br /> <strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);">Помогнете Боряна Ангелова Барбутова да поеме живота в ръцете си. <br /> <br /> Нейната банкова сметка е в ПроКредит Банк, IBAN: BG10 PRCB 9230 1046 5622 17, BIC: PRCBBGSF. Можете да изпратите дарителски есемес с текст на латиница DMS BORYANA на номер 17 777.</span></strong><br /> <br /> <strong>- Боряна, как се чувстваш сега?</strong><br /> - И да се оплаквам, няма кой да ме чуе. Неподвижна съм, в инвалидна количка прекарвам времето си. Страшно е залепнала за мен, сякаш така съм се родила... Правя рехабилитация вкъщи, идва специалист у дома, Марина Великова, да ме раздвижва, плащам си сама процедурите. След операцията отскоро имам усещане в краката, но единият стои сгънат, мускулите му не реагират. На него му правят инжекции с колаген, защото са скъсени сухожилията му. С колагена ще ги удължат. Когато събера 1100 лв., отивам в болница и там ми слагат инжекциите. Здравната каса не поема нищо от това лечение.<br /> <strong><br /> - Драмата при теб започва с едно падане...</strong><br /> - Да, подхлъзнах се и лошо се ударих. От &bdquo;Бърза помощ&rdquo; ме отпратиха да се лекувам с компреси, чайове и аналгин. Снимка така и не ми направиха &ndash; до ден днешен в спешното на Благоевград няма рентген. На другия ден вдигнах висока температура, дойдоха вкъщи, сложиха ми обезболяваща инжекция и си отидоха.<br /> <br /> <strong>- Какво се случи след това?</strong><br /> - 12 години ме лекуваха от множествена склероза, парализирах се, докато разберат, че ми е друга диагнозата! Защото никой не разбра, че при падането съм си счупила три прешлена. Изкараха ме психично болна, пия тежки антидепресанти, които никой лекар в това ми състояние не се наема да ги спре.<br /> <strong><br /> - А счупването как откриха?</strong><br /> - Д-р Светла Петрова го видя на ядрено-магнитен резонанс. Счупването е в лумбалната област, 10 см по-надолу от гръбначния мозък<br /> <br /> <u>видя потрошените ми прешлени, които бяха страшна гледка &ndash;</u><br /> <br /> прораснали за 12 години и отгоре, и отдолу. Тогава се решиха да ме оперират &ndash; от тогава имам чувствителност от кръста надолу, но не мога да стъпвам на краката си.<br /> <br /> <strong>- Къде те оперираха?</strong><br /> - В &bdquo;Токуда&rdquo;, д-р Славомир Кондов в неврохирургията ме оперира. Часове наред е вадил нерв по нерв, всеки един от тях го е освободил, както и всички костни израстъци от прешлените ми. Приличали са на пещерни образувания, като сталагмити. Тези ужасни израстъци са притискали нервите на гръбнака ми. Тогава ми е сложил и титаниеви импланти, които организмът ми за съжаление отхвърли. Наложи се да ме отворят повторно &ndash;<br /> <br /> <u>развих менингит, отървах се на косъм от смъртта</u><br /> <br /> Сега съм добре, но все още неподвижна. Докторите обаче дават 90% гаранция, че ще проходя. Изминаха 2 години от толкова тежката операция, която претърпях, живея все още в инвалидната количка, но надеждата ме крепи.<br /> <br /> Остана да изправят с колагеновата терапия единия ми крак &ndash; непрекъснато стои свит в коляното, сгънат, не мога да го изправя, защото сухожилията са скъсени.<br /> <strong><br /> - В болницата след операцията колко дни остана?</strong><br /> - 40 дни се грижеха за мен там. Нито една стотинка не поискаха от мен да им платя. Д-р Кондов каза, че се срамува, че е лекар заради колегите си, които не са разбрали от какво не мога да ходя... Казах му, че те ме убеждаваха, че дори и да се оперирам, нищо няма да променя. Като ме изписаха, ми препоръчаха да правя усилена рехабилитация и казаха, че имам големи шансове да проходя. Не знам доколко да се радвам, че не ми е засегнат от падането гръбначният стълб &ndash; докторите 12 години <br /> <u><br /> оставиха счупените ми кости да се изродят </u><br /> <br /> и да ме парализират... <br /> <br /> <strong>- Майка ти как е?</strong><br /> - Преди година й смениха аортната клапа в &bdquo;Св. Екатерина&rdquo; в София, доц. Петков я оперира, имаше и аневризма. Тя много изстрада покрай мен &ndash; борех се с всякакви диагнози, само не и със счупените прешлени. Не може да ме носи, за да ме изведе навън. Припада, много се изморява, операцията е успешна, но няма сили да ме сложи на количката и да ме изведе на разходка. Невъзможно й е, дори й е строго забранено от лекарите да вдига тежко.<br /> <br /> Попитахте ме защо не спирам антидепресантите?! Лекарите казаха, че ще изпадна в абстиненция и така ще спрат движенията на крайниците ми... Страхуват се &ndash; искат да проходя, пък тогава да ме запишат в програма за спиране на лекарствата. Всеки ден стоя зад решетките на прозорците на стаята, когато е хубаво времето, си мечтая как ще изляза навън...<br /> <br /> <br /> <strong><br /> Люба МОМЧИЛОВА</strong><br />