Навършиха се 100 години от началото на Първата световна война, започнала със Сараевския атентат през 1914 г., и 105 години от нейния край, завършил с подписването на Версайския договор през 1919 г.
<em>Камен Зидаров в книгата си &bdquo;Броеница на времето&rdquo; оживява спомените си за края на 1918 г., когато е сключено примирието на България в Солун. 16-годишен той бил ученик във Великотърновската гимназия. Тогава Търново приличало на военен лагер или по-скоро на голямо международно пристанище, в което можело да се видят хора от най-различни нации.<br /> </em> <br /> Преди да се подпише примирието, още профучавала бляскавата кола на известния главнокомандващ германските войски на Източния фронт фелдмаршал фон Макензен. <br /> <br /> <strong>Това малко зелено човече, с бяло каменно лице, със стоманена каска на глава с два жълти орела, с мустаци на лудия Кайзер все още извиквало любопитство </strong><br /> <br /> у гражданите. Въпреки катастрофата, която настъпвала (с орязване на жива плът от снагата на България &ndash; Н.Ч.), то, с прословутата германска педантичност и дресираност още продължавало да вярва в германската победа, а немските воини го гледали и тръпнели като пред някакво божество. От друга страна, в града прииждали български войници и <br /> <br /> <strong>носели в очите си ужаса от погрома при Добро поле и болката за неуспялото Войнишко въстание при Владая </strong><br /> <br /> Почернели, с препълнени от ярост души, те се движели из града &ndash; като по чудо спасили се хора от тежко корабокрушение &ndash; и търсели изход от страшното си положение. Бащи, съпруги, майки, синове, деца търсели близките и разпитвали живи ли са. Покъртителни сцени и трогателни срещи видяло тогава Марино поле. След няколко дена пристигнали и окупационните части на Съглашението. Англичани, италианци, французи, зуави, мароканци, сенегалци &ndash; всичко, което Съглашението можело да ни предложи от необятните си колонии. Гражданите ги гледали и мълчали. <br /> <br /> <strong>Един взвод черни сенегалски войници преминал по главната улица на града, воден от своя командир, двуметров сенегалец <br /> </strong><br /> Напред вървели трима тръбачи с бели фанфари и до спукване на вратните си жили надували фанфарите и предизвестявали своето навлизане в града на Асеновци, в града на Ивайло, в града на Велчо Джамджията, на Димитър Благоев и др. Взводът от колониални войници предизвестявал гражданите на престолния град, че в България идват дни, каквито съществуват от много години в африканските колонии на Франция и Англия. Вече ученици в първите класове на гимназията, дошли от обеднелите и изгладнели села в Търново, те наблюдавали символичните шествия на съглашенските войски в града и мислели за своето бъдеще. И каква съдба! Едва навършили петнадесет години, те, които правели първите стъпки в живота, се срещнали лице с лице най-напред с ужасите на войната, с ужасите на първата национална катастрофа! Навлизането на съглашенските войски в страната продължавало. Те не били само окупационни войски, те идвали да спасяват враговете на народа и предателите на родината, за смекчаване на революционното движение в България.<br /> <br /> Сегашните стари и млади поколения в България не сме били раждани тогава и познания за онези години бихме могли да получим не само от учебниците по история, но и от книгите на българските автори, преживели тревогите и ужасите на войната. <br /> <strong><br /> <br /> Никола ЧОЛАКОВ, общувал с Камен Зидаров през последните 17 години от неговия живот</strong><br />