Динко Пешев: Прокълнат манастир взема жертва след жертва!

<em>На изключително потресаваща история се натъкна репортер на &bdquo;ШОУ&ldquo;. Става дума за драмите, случващи се в манастира &bdquo;Света Мария&ldquo;, намиращ се в землището на село Липница. Местните твърдят, че мястото е анатемосано и има лоша поличба. <br /> </em><br /> Всички в селото знаят манастира като &bdquo;Нанковския&ldquo;, носещ това име от фамилията, живеела в къща над самата обител. Тя е строена в периода 12-и &ndash; 14-и век. През 1950 година е разрушен покривът и оттогава манастирът е изоставен и необитаем, но все още на места личат стенописите. <br /> <br /> Местните смятат, че мястото е прокълнато, но кой, как и защо го е проклел, не става ясно. Репортер на народното издание се срещна с Динко Пешев, по професия строителен техник, началник на строителни обекти в &bdquo;Мостстрой&rdquo;. Той <br /> <br /> <strong>разказа своята шокираща история, свързана с прокълнатото място:</strong><br /> <br /> През 2000 година Динко Пешев решава да възстанови оброка, за който се знае, че се е правил на 15 август &ndash; на празника на Света Богородица. &bdquo;Спомням си, че баба ми ме водеше, когато бях на 4-5-годишна възраст, и оттогава хората спряха да го правят този оброк. И така, докато станах на 60 години и реших да го възобновя&ldquo;, ентусиазирано разказва Динко пред наш репортер. Той намира и съмишленици &ndash; Георги, Радко и Вунка, които започват да се редуват през годините кой да коли овца за празника. Всички им казвали да не се захващат, защото мястото е клето. <br /> <br /> &bdquo;След рухването на покрив проф. Петър Кожухаров написа книга за манастира и за колибите над Ръждавец. Имаше махала от три къщи &ndash; и трите изгоряха, заедно с хората вътре. Който се е опитвал да вземе нещо от манастира, осакатява, или нещо друго му се случва. Един се удави в една долчина, а тя дълбока колкото една локва &ndash; пада и се дави!&ldquo;, разказва още пенсионерът. Имало и случаи, при които, след направена аутопсия не е установена никаква причина за внезапната смърт. <br /> След като Динко се събира да прави оброка заедно с още трима съмишленици, проклятието ги застига и тях. <br /> <br /> Двама от тях загиват, а Динко остава без два крака, на четвъртата жена внукът умира в автомобилна катастрофа<br /> <br /> &bdquo;На единия дядо му живее над манастира, къщата му се разруши&ldquo;, разказва още пред наш репортер потресеният строител. <br /> До самия манастир има многогодишен цер /вид широколистно дърво &ndash; б.а./ - трима човека, хванати за ръце, не могат да го обиколят. Говори се, че той е над 800 години. Динко разказва, че под този цер се чува шум на вода, но никой до този момент не е проявил смелост да провери откъде идва тя и къде отива. <br /> <br /> Имотът е апетитен за иманяри &ndash; има доста дупки, прокопани от златотърсачи. Не се знае дали е намирано нещо, но фамилията, която е обработвала земята преди това, е разказвала, че са попадали на странни старинни предмети. <br /> &bdquo;Един път не успяхме да се качим на манастира и решихме да направим курбана на варницата, там да готвим. Такъв дъжд се изля, такъв порой &ndash; препълни долчината, затисна пътя за Липница и вкара водата, заедно с тиня и камъни, под казана и&hellip; изгаси огъня! Това се случва за първи път. Значи нещо има&hellip;&ldquo;, разказва още Динко.<br /> <br /> На следващата година е ред на Вунка да прави оброк и още вечерта на брат й му става лошо, отива в болница и&hellip; умира. &bdquo;Дойде ред и на Георги &ndash; той живее там, до манастира. Може и да са пипали в обителта, но едва ли са намерили нещо, защото бяха бедни, живееха в плетени колиби. Пак се случи същото &ndash; казах му, че не можем да стигнем до манастира, лошо беше времето и предложих да сготвим у нас. Докато приготвим казаните, времето се оправи. Малко след това почина, намериха го след три дни &ndash; точно на Гергьовден&ldquo;, спомня си нашият герой.<br /> <br /> Динко не може да бъде сигурен в поверието, което се носи от поколения, но е факт, че той също осакатява и му режат и двата крака. <br /> &bdquo;Единият от другите също осакатя. Беше се качил на този цер, искал да събере шума за животните. <br /> <br /> <strong>Като замахнал със секирата, си отсякъл крака, крайникът паднал и - той след него</strong><br /> <br /> Откакто започнаха да се случват бели преди 4-5 години и всички пострадахме, се отказахме да го правим този оброк&ldquo;, разказва още за нещастията Динко Пешев. <br /> <br /> <strong>Красимир КРАСИМИРОВ<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />