Почетният гражданин на Асеновград е събрал дарбите на три поколения от рода му
<em>Има поверие за хората, родени в неделя, че са докоснати от Господ да имат творчески заложби и талантът им да е даден свише. Знамението се случва в неделния ден на 10 февруари 1946 г. в едно малко и глухо село от сто къщи, когато в семейството на Милка и Кръстьо Начеви се ражда талантливо момче. Кумовете - известната фамилия на доктор Илко Игнатов от Асеновград, решават то да носи оригиналното име Тихомир. </em><br /> <br /> &bdquo;Да бъде тих мирът занапред и да няма войни&rdquo;, възкликнала кръстницата Иванка и сякаш орисала малкото момче от село Стоево да се откроява от останалите. Тихомир Панайотов проявява любознателност още в началното училище и се рови сред книгите на училищната библиотека. Първата книга - &bdquo;Аленото цвете&rdquo;, закупена от книжарницата на &bdquo;Ганди&rdquo; в града, е прочетена на газена лампа още същата вечер. Той проявява фантазия и при писането на съчинения, а с лилаво мастило изписва красиви букви в тетрадките си. <br /> Хвъркатите щъркели над селото, нарисувани върху вратата на селския магазин,<br /> <br /> <strong>се оказват неговите първи нагледни рисунки.</strong><br /> <br /> Талантът на Тихомир да рисува е наследен и от предшествениците му. Дядо му Стойко, потомствен овчар в село Долно Слав, изработвал бастуни и хурки, обгарял ги на огън, правел по тях шарки и ги подарявал на съселяните си. Другият му дядо Панайот, освен че бил политически грамотен мъж и кмет на родното си село, проявявал усет към красивото и правел с малко лъкче рамки за снимки. Баща му Кръстьо, като зидаромазач и бояджия, също показвал естетика при получаването на цветовете и украсявал с допълнителни орнаменти моделите на валяка.<br /> <br /> <strong>Рисунките от ученическия му период са поощрени от проф. Иван Кирков,</strong><br /> <br /> който го насочва да учи в художествено училище. Първите спънки в живота на Тихомир идват от комунистическата власт, която репресира семейството заради кметуването на дядото преди 9 септември 1944 г. и участието на синовете му в БЗНС &rdquo;Никола Петков&rdquo;. Заклеймени са за &bdquo;народни врагове&rdquo;. Този &bdquo;неблагонадежден&rdquo; знак бележи отрано живота на Тихомир, който е отхвърлен от Националната художествена гимназия, но затова пък успява да се запише в софийското и единствено в страната училище за художествени занаяти. Умението да се занимава с приложни изделия му дава възможност да работи в ТПК &bdquo;Тракийско творчество&rdquo; в Пловдив, след което е приет в Учителския институт в град Дупница. Жени се за студентската си любов Лили, с която създават чудесно семейство.<br /> <br /> Дълги години е учител по изобразително изкуство в СОУ &rdquo;Св. св. Кирил и Методий&rdquo; и ОУ &rdquo;Петко Каравелов&rdquo; в Асеновград. Изявен художник-живописец, график, карикатурист, иконописец, дърворезбар, илюстратор, поет, дарител. Участва в наши и международни пленери, в общи, самостоятелни и юбилейни изложби у нас и в чужбина. Работи по изографисването и оформлението на параклиси в Асеновград, Нареченски бани и село Леново. Удостоен с дипломи, грамоти, значки и награди. През 2008 г. е обявен за Почетен гражданин на Асеновград. Синовете му, Красимир и Емил, са също креативни и творчески натури.<br /> <br /> В Нощта на музеите и галериите на 26 септември 2014 г. в Старинното училище &bdquo;Св. Георги&rdquo; е открита поредната самостоятелна изложба на художника Тихомир Панайотов.<br /> <br /> &ldquo;... Най-важното нещо е да уловиш мига. <br /> <strong><br /> В маслените платна вкарвам много символи</strong><br /> <br /> Одухотворявам ги. Пророкът и прозрението му с поглед в бъдещето. Вплетената космическа костенурка като знак на древните българи и подписа ми, с вплетените Кръст, Сърце и Ключ са взаимните ни послания, защото ако имаш Вяра и Любов, може да намериш Ключа, който отваря вратата към бъдещето. Зрителят трябва да гадае, да разсъждава. Това е моето предизвикателство.<br /> <br /> Цял живот съм рисувал фигури. Човекът с неговото излъчване, жената, голото тяло са в основата на моето изкуство. Женската красота! Прекланям се пред нея. Не да я притежавам, а да се наслаждавам. Моето око гледа красивото в Живота, красивото в предметите.<br /> <br /> <strong>Имам колекция от триста фантастични бутилки</strong><br /> <br /> Събирам ги, защото са красиви. Възхищавам се, виждам ги като произведения на изкуството, проектирани от художници. Този &bdquo;Цезар Коняк&rdquo; е от близо 35 години. Като бижу е. Когато ходя в чужбина, винаги купувам интересни бутилки. Не е работата да ги изпиеш, губи се ефектът, важното е да ги запазиш. <br /> <br /> Сега ги рисувам и подарявам. Колекционерските ми страсти обхващат още марки за изкуството, монети, книги, албуми.<br /> Връщам се назад към първата ми любов - графиката. Годините бяха оскъдни. <br /> <br /> <strong>Не можех да си купя бои и четки, а само туш и перо</strong><br /> <br /> Рисувах нетиражирана графика. Бутикова. На ръка, без специална технология, така е по-достъпно, вземаш туш и хартия и започваш.<br /> Имам чувство за хумор. Пиша фейлетони. Обичам вицове и весели компании, затова правя и карикатури. Спомням си първата самостоятелна изложба в Кърджали. Вълнувам се и сега с добрите отзиви за нея: &bdquo;Тихомир Панайотов направи чудото! С малкото моливче на селски учител успя да разсмее града ни&rdquo;. Споменът ме връща в младите ми учителски години в кърджалийското село Ябълковец, когато заедно със съпругата ми Лили пътувахме с мулета в Родопите. Беше трудно, но обикнахме учителската професия и създадохме приятелства, които пазим до днес.<br /> <br /> Заплатите бяха малко по-големи и тогава започнах да купувам платна&nbsp;за живопис. <br /> <br /> В Асеновград преди да постъпя в училище &bdquo;Св. св. Кирил и Методий&rdquo;, рисувах лозунги и плакати в художественото ателие на РПК &rdquo;Асеновец&rdquo;. Вече се увличах по дърворезбата, веднъж дялках един стол, когато при мен дойде художникът Георги Ковачев, който набираше колеги за кръжока по дърворезба. Започнахме да се събираме в читалище &bdquo;Родолюбие&rdquo;. Включиха се Минко Мръвков, Димо Пандев, Георги Петров, Петър Сърбов. Това беше първото ядро на групата. През 1977-а оглавих кръжока. Това са 25 години работа, силен период в живота ми. Точех длетата вкъщи и ги носех в читалището. Правех проектите на базата на българската възрожденска дърворезба, но малко по-осъвременена. Изработвахме сложни подкопани резби. Участвахме в 5, 6 и 7-ия републикански фестивали, изложби у нас и чужбина. Носители сме на златни медали.<br /> <br /> <strong>Свързах се с дървото, както дървото със земята</strong><br /> <br /> Не съм посягал да отсека дърво. Давам му втори живот, а то излъчва топлина, уют, твърдост. Има интересни шарки.<br /> Дърворезбата е форма, пластика и композиция в едно. Някои казват, че силата ми е в дърворезбата. Но аз смятам, че силата ми е в детайла. Имам тази способност да изпипвам детайла още от бижутерията. Основата е от композицията и орнаментиката, които съм научил. Пластиката от дърво и метал е почти една и съща. Линията е плавна и води орнамента, който е един и същ. Да работиш резба е много трудно. Изискват се физически усилия. Вземаш дървото и го дялкаш. Особено орехът, велик материал е. Издържа 300-400 години и не отстъпва на чуждоземните видове.<br /> <br /> Дърворезбата и иконата са свързани, предимно с църковната дърворезба.<br /> <br /> Първата икона, която направих, беше една малка &bdquo;Св. Богородица - Умиление&rdquo;. Имах вътрешното чувство за нещо ново. Получих голяма поръчка за 29 различни по размер икони за църквата &bdquo;Св. Троица&rdquo; в село Крумово. Така започнах с иконата. Много се гордея с голямата икона &bdquo;Св. Георги&rdquo;, която е с пластичен релеф и оцветена резба и предвожда шествието на традиционния фестивал в испанския град Алкой. Хубава е също голямата икона с житейски сцени на &bdquo;Св. Георги&rdquo; за Охридския владика.<br /> <br /> При мен нещата се преплитат. Зависи от настроението, дойде ли музата, прехвърлям се от живопис към иконопис или към илюстрацията. Деветте тома на Владимир Мегре са мое дело.<br /> <br /> В град Бергама нарисувах върху кожа цар Иван Асен II и Асеновата крепост. Собственост е на турски ценител на изкуство. Мисля, че е патриотизъм на пленер в Турция да нарисуваш символа на родния си град.<br /> <br /> <strong>Вечер като легна, си мисля, абе, аз съм направил много неща</strong><br /> <br /> И се чудя как съм могъл да ги направя. Това е работа за два-три живота.<br /> <br /> Животът те притиска и няма начин да не работиш. Дори когато почивам, мисълта ми резбова, създава някаква картина или пише поезия.<br /> <br /> <em>&bdquo;Не мечтая ордени и звания почетни<br /> А четки, бои и платно всеки ден<br /> Та когато дойде моето многоточие..<br /> Да остане за вас нещо и от мен&rdquo;.<br /> </em><br /> <em><strong><br /> Емилия КОЛЕВА </strong></em><br />