Умря най-дебелият българин за всички времена!

На 21 септември внезапно почина най-тежкият българин за всички времена пловдивчанинът Данаил Чернев, научи пръв тъжната вест репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo;. С потресаващите си 297 килограма, Дани грабна &bdquo;титлата&rdquo; за най-тежкия българин за всички времена. Втория си рекорд той поставя, след като само за месец Чернев сваля 60 килограма. По-късно достига желаната от него форма от 210 килограма.<br /> <br /> Данаил Чернев е спортна легенда на &bdquo;Тракия&rdquo; и национален състезател по тласкане на гюле. През 2010 година седмичникът &bdquo;168 часа&rdquo; писа, че е починал най-дебелият мъж в България, като визира 44-годишния заложник на теглото си Петко Димитров от град Добрич, който обаче тежеше &bdquo;само&rdquo; 230 кг. &bdquo;Рекордът е на Данаил&rdquo;, убедени са негови приятели, който разговаряха с репортера ни. Неочакваната смърт на Чернев е и поводът да се свържем с Ивана - любимата му жена, която скърби неутешимо за него. <br /> <br /> <hr /> <strong>- Ивана, приемете нашите искрени съболезнования. От какво почина мъжът ви?</strong><br /> - Почина от тромб, който тръгна по крака му. Кръвен съсирек от кръвоносната система се е откъснал от мястото си на образуване и е запушил кръвоносния съд, в който се е намирал. Отиде си буквално за два дни и половина.<br /> <br /> <strong>- Кога Данаил реши да започне да отслабва?</strong><br /> - Когато е разбрал, че страда от сърдечна недостатъчност. От тежестта, която носи, краката му станаха сини. Преди да започне диетата, е тежал 297 кг. Накрая вече беше 210. На крака беше до последния си час. До края беше много жизнен и енергичен! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Лекарите предложиха да му отрежат единия крак, но той отказа</strong></span><br /> <br /> Каза ми: &bdquo;Не искам да ми режат крака, защото, ако това стане, ще се наложи ти да се грижиш за един жив труп, в какъвто ще се превърна&rdquo;. Той като спортист не можеше да приеме такъв живот.<br /> <br /> <strong>- Колко години живяхте заедно?</strong><br /> - Запознахме се преди 5 години. 5 години живяхме заедно щастливо. За първи път се видяхме, когато той вече беше свалил 69 кг. По това време Данаил беше на почивка в Хисаря. Аз пък бях готвачка в санаториума, в който беше отседнал. Шегувахме се, че ме е взел само защото готвя хубаво, професионално. Но животът показа, че ние много се харесвахме като хора. Той имаше огромно, горещо сърце! Страхотен човек, незаменим!<br /> <br /> Аз тежа 50 килограма. Висока съм метър и шейсет сантиметра. Той два метра и пет сантиметра. Бяхме голяма атракция! Въобще, който го видеше, много му се радваше. Аз също имам чувство за хумор. Двамата бяхме приятна компания, малко сега и аз да се похваля. Но, така си беше, истина е. И двамата имахме чувство за хумор. Много, много бързо си отиде! Белята стана изведнъж&hellip;<br /> <br /> <strong>- Издъхна без болки?!</strong><br /> - Той имаше болки в краката. Носеше огромна тежест - не е леко да си толкова тежък! Знаете, той е от Девин. Живеехме в Пловдив, пътувахме и в Родопите. Непрекъснато си правихме планове за общото ни бъдеще. И тъкмо започнахме да ремонтираме жилището му, той взе, че си отиде&hellip; Прави са хората, когато казват, че Господ се присмива на тези, които си правят планове. Но с него бяхме много щастливи. Затова и планирахме общия ни съвместен живот. Все пак, аз съм на 45 години. Преди три месеца той направи 50-годишен юбилей. Беше много щастлив.<br /> <br /> <strong>- Доколкото разбрах, вие имате зад гърба си вече един брак?</strong><br /> - Да, преди да срещна Данаил, имах 20-годишен брак. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Той почина в ръцете на сина ми </strong></span><br /> <br /> който е от този брак. Много пъти вкъщи си говорим, че през тези 20 години не успях да постигна и да изживея това щастие, което преживях с Данаил. За 5 години с него постигнах много повече неща от тези, които направихме с моя бивш съпруг по време на общия ни 20-годишен живот. <br /> <br /> <strong>- Данаил е вашата голяма любов?</strong><br /> - Не мога да ви опиша за каква любов става въпрос! Който го познава, ще ви каже, че той се раздаваше на живота, на приятелите си. Всички го помнят като човек с невероятно чувство за хумор, което не изгуби до последно. Още на първата ни среща той ме впечатли с чувството си за хумор и ирония, по-точно казано - самоиронията, която имаше към себе си. След време ми каза, че още на първата ни среща се е влюбил в моята усмивка. Ние се влюбихме от пръв поглед един в друг, и то на такава възраст! Ако някой ми беше казал, че това е възможно, щях да му се изсмея&hellip;<br /> <br /> <strong>- Не ви е било лесно да живеете с него. Все пак е бил доста тежичък&hellip;</strong><br /> - Ние си помагахме един на друг, подкрепяхме се. За всяко нещо можеше да се разчита на него. Разбирахме се с поглед. Нали ви казвам &ndash; 20 години имах брак с бащата на сина ми, но не постигнах това разбирателство. Нямаше смисъл дори да си говорим с Данаил. Само като се погледнем, и веднага се разбирахме за какво става дума. Последните му думи бяха, че единственото, за което съжалява, е, че ме е срещнал толкова късно<br /> <br /> <strong>- Той преди това имаше ли деца, жена?</strong><br /> - Не, не. Той каза, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>толкова дълго време се е пазил за мен! </strong></span><br /> <br /> С думи не може да се опише тази любов!...<br /> <br /> <strong>- Казаха ми, че в последния му час много хора са го изпратили?</strong><br /> - Над 500 души дойдоха на погребението. Това беше най-голямото погребение, на което съм присъствала! Той беше толкова контактен, толкова обичлив&hellip; нямам думи! Всеки познаваше и всеки му беше приятел.<br /> <br /> <strong>- С какво се занимаваше Данаил по време на вашето съжителство?</strong><br /> - Управител беше на дърводелски цех, който негов приятел му беше поверил преди доста години. Цехът се намира в село Лясково, Родопите. Отделно получаваше и пенсия по инвалидност от ТЕЛК. Нормално живеехме, от нищо не мога да се оплача. Не сме били богати, нито пък бедни. Той беше богата душа, имаше много приятели, с които непрекъснато се събирахме.<br /> <br /> <strong>- Той казвал ли ви е защо е напълнял? Каква е причината за това негово супер наднормено тегло? </strong><br /> - Пиенето, яденето, трапезата много са го привличали. Преди да ме срещне, 10 години е бил в Испания. Там е имал връзка с една испанка. Разбрал е обаче, че няма смисъл да си губи времето с тази жена. Защото, ако случайно се разделят, а имат дете, то ще пострада от това. Той предвиждаше с години напред нещата. Толкова много приятели имаше, нямам думи! Живял е като бохем - в тази кръчма, в онази кръчма. Когато ме срещна, ми каза, че е човек на живота.<br /> <br /> <strong>- Но килограмите му са пречили на сърцето?</strong><br /> - В интерес на истината, здраво сърце имаше и кръвно, по-добро от моето, което е 60 на 80. В общи линии само подаграта го измъчваше. Затова си мислеше, че краката го болят от подаграта. Аз много му мрънках за яденето, което поглъщаше. Той ми викаше: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&bdquo;Чудовище, гадинке, пак ли ме тормозиш? Виновен ли съм, че толкова хубаво готвиш, та аз все си искам допълнително?&rdquo; </strong></span><br /> <br /> И като ми казваше така, аз започнах да се обвинявам, че като идиот се отнасям с него, защото не му давам повече&hellip;<br /> Така че за килограмите си той имаше добро здраве. Прекарал е емболията, затова пиеше редовно лекарството за разреждане на кръвта. Ние с него се движихме много. Все пак, да се движиш с тези килограми, не е лесно. Като се прибереше вечер уморен, все казваше: &bdquo;Краката много ме болят!&rdquo;. Когато тромбът е тръгнал нагоре по краката, кръвта му се отрови, задуши се, почна да диша трудно и от налягането сърцето не издържа.<br /> <br /> <strong>- И умира в ръцете на сина ви от първия ви брак?</strong><br /> - Аз нямах сили да го гледам и затова го пое синът ми. Връзката между сина ми и него беше силна. Сега се питам &ndash; защо толкова бързо изгубих този човек?! Питам се &ndash; какво стана? В такива ситуации започваш да връщаш лентата назад и да се филмираш. Питам се дали е имало смисъл да преживея всичко това. Защото бързо загубих мъжа на живота си, какво се случи? Много, много, много ми е тежко!...<br /> <br /> <strong>- Всъщност вие сключихте ли брак с него?</strong><br /> - Не. Виках си: защо пак да минаваме през гражданското, след като вече имам зад гърба си един провален и неуспешен брак?! Казах си, когато има чувства и разбирателство между двама души, това е достатъчно. Един подпис не означава нищо. Може и малко егоистично да съм постъпила, но той приемаше всяко мое решение без възражения.<br /> <strong><br /> - Освен за Данаил, вие сте се грижили и за неговата болна майка?</strong><br /> - Баща му е починал преди 15 години. Като се запознахме, само майка му беше жива. Преди две години <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Тя почина от рак на яйчниците</strong></span><br /> <br /> След като я оперираха, аз се грижех за нея. Но жената се помина на 76 години. Като се събрахме, тя много ни се радваше. Щастлива беше, че най-сетне той е намерил човек до себе си. И точно в радостта си тя почина!... Питам се защо стана така? Защо, когато бяхме най-щастливи, всичко ни се отне?... Лекарите много късно откриха, че е онкоболна. Тя беше много стриктна за здравето си, редовно ходеше на профилактични прегледи. Аз, въпреки че съм на 45 години, не ходя така на лекар, както тя ходеше. Мислеше, че има проблеми с хернията. Лекарите се съмняваха за апандисит. Но като я отвориха при операцията казаха, че е рак. Много болници не искат да я приемат за лечение. Но благодарение на доктор от &bdquo;Света Мина&rdquo;, тя влезе за лечение. Този човек я оперира и я спаси за година и половина. Толкова живя след операцията. Мина и химиотерапия. Като се разболя, я гледах аз.<br /> <br /> <strong>- Какви гозби готвихте на вашия любим мъж?</strong><br /> - Аз съм професионален готвач и умея всичко. За мен няма тайни в кулинарното изкуство. Все пак внимавах и се стараех за него да приготвям диетична храна. Не съм го лишавала от нищо, но му давах по малки порции и така си поддържаше килограмите.<br /> <br /> <strong>- Спомням си, че на пресконференцията преди пет години той разказа, че, преди да отслабне, е поглъщал огромни количества храна&hellip;</strong><br /> - Това е останало в миналото. Разказваше, че е <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>изяждал по цели агнета </strong></span><br /> <br /> но според мен това са легенди. Както и да е. По време на нашата връзка аз намалих грамажа на порциите му. Преди да ме срещне, наистина е ял доста. По време на нашия общ живот ядеше нормално. Хранеше се като нормален човек. И двамата изяждахме еднакво количество храна.<br /> <br /> <strong>- Какво смятате да правите сега? Как ще живеете занапред?</strong><br /> - Малко преди смъртта му напуснах работа, защото с него планирахме да ходим в Девин, да оправяме къщата му. Така вече цял месец съм в Бюрото по труда, безработна съм. Така че сега не ми остава нищо друго, освен да оправям живота си. Готвачи почти навсякъде търсят. Няма да остана без работа. Но в момента не мога да мисля за работа, нямам сили&hellip; Вече за в бъдеще планове не правя. <br /> <br /> Аз се влюбих в душата на Данаил. Той умееше да говори красиво, да привлича внимание. Интелигентен, прекалено умен беше. Нямаше нищо общо с представата за спортистите. Не искам да ги обиждам спортистите, но е така.<br /> <br /> <strong>- Вероятно с мъжа на живота си сте имали страстен любовен (сексуален) живот?</strong><br /> - Не, не, защото физически това беше абсолютно невъзможно! Правихме всичко друго, но не и това. Смисълът на живота не е &bdquo;любовният живот&rdquo;. Наистина той беше голямата ми любов! Не вярвам подобна любов пак да ми се случи. Абсурд! Рядко се случва нещо толкова красиво. Пожелавам ви и на вас такава разтърсваща и дълбока любов! Той беше Човекът за мен. Не съм била с него с комерсиална цел. <br /> <br /> <strong>- След смъртта му кой ще наследи имотите му?</strong><br /> - Най-вероятно ще отидат при негови братовчеди. Когато беше жив, не сме говорили за това...<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Мария ДРУМЕВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />