Парата е символът на властника у нас, той иска пари, пари, пари
<em>Страшно е как историята се повтаря. Страшно е колко еднакво поробени остават хората, без значение дали робството им е наложено отвън или отвътре. Страшно е как отдавна забравени думи излизат отново наяве, като ехо от един отминал, но още толкова актуален свят. Точно такива са и думите на Атанас Буров. </em><br /> <br /> Някои от вас сигурно ще им се ядосат, а други ще заклатят глава и ще осъзнаят с още по-голяма сила безизходицата на тази държава. <br /> <br /> <strong>Държавата, която без сопа и въже не може да вирее, </strong><br /> <br /> държавата, в която всеки живее сам за себе си, държавата, в която журналистите следват само принципа на нагаждачеството, държавата, в която хората са стадо&hellip; <br /> <br /> И може би никакви протести и революции не могат да ни превърнат в нещо друго. Защото ние просто сме си такива. <br /> <br /> Хората се раждат неравни &ndash; и по социално положение, и по дарби, и по всичко. Как ще бъдат равни? Не могат да бъдат равни. Никога. Човек е създаден да се бори за хляба си, за място под слънцето, за жени, за пари, за обществено положение. Кой ще победи? По-умният, по-силният, по-храбрият, по-безочливият, по-грубият, по-нахалният. Хората не се променят, не се превъзпитават. Те само чистят мъничките, сухи клонки по стъблото на вековния дъб, а големите клони и дънерът си остават същите. На българина всичко трябва да му се дава отмерено и никога да не му се плаща много високо, защото като забогатее, той се забравя. <br /> <br /> <strong>Удря го на грабеж, разгул, разврат, покер, става злобен и завистлив </strong><br /> <br /> Губи човешки образ. За него няма нищо свято на този свят. Парите отприщват пороците му, слабостите и злобата му. Българинът прощава за всичко, но не и на преуспяващите. Или на тези, които стоят над него. Българинът с пари се смята за много по-умен от този, който ги няма. Какво е трудолюбието? Глад, страх от утрешния ден, жажда за пари &ndash; това са пружините, това са моторите, които тласкат шайбата на трудолюбието. Не е вътрешната потребност. Казват, че българският народ бил трудолюбив. <br /> <br /> <strong>Народ, който има по календар 169 черковни и официални празници, не е трудолюбив! </strong><br /> <br /> Черквата в България, колкото и добро да е направила, разврати този хубав наш народ, направи го хайлазин. Народът е с всеки, който държи калъча... Народът е стадо. Той слуша само гласа на пастира, който държи сопата и който храни кучетата. Това е народът... Народът се лута, чака някой да го поведе и да му каже &bdquo;свободен си&rdquo;. Световната практика е такава &ndash; няма управия без сопа, въже и остен.<br /> <br /> <strong>Българският политик неминуемо свързва властта с пържолата, бута, жената, парата, златото </strong><br /> <br /> Парата е символът на властника в България. Той иска пари, пари, пари. Иска злато, злато, злато. Иска къщи, къщи, къщи. Иска вили, вили, вили. Иска коли, коли, коли. И не за своя сметка &ndash; а за сметка на партията си, на държавата си, на народа си. Това властогонство е бясна болест &ndash; който е ухапан веднаж от нея &ndash; умира цял живот, като бесен. И е бесен за власт &ndash; срам и позор, но е така. Политиката има свои закони. Тя не търпи интелигентните на трона си. Тя иска полуинтелигентни. Полудипломати, полуполитици. Хората, които трябва да осъществяват хубавата идея, се покваряват само за половин година. И най-хубавата идея може да се провали, когато няма кой да носи знамето. <br /> <br /> <strong>Знаменосец става не човекът, който крои дълбоки планове и мънка, когато говори, а който решава бързо, смело и говори сладко</strong><br /> <br /> Българският интелигент е готов да се примири с всяка власт, стига той да е добре. На него да е добре. Той да остане жив. Него не го более за нацията, за народа. Него не го интересува как ще се развиват нещата занапред &ndash; важното е той да оцелее. Той да е добре.<br /> <br /> Угодничеството, нагаждачеството са като че ли най-ярките национални черти на българската интелигенция. Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество &ndash; винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава. Но аз не съм песимист. Аз съм дълбоко убеден, че каузата на България не е загубена, и бих желал да вдъхна във вас същата вяра, да повдигна вашите сърца, да ви дам малко от моя оптимизъм, защото оптимизмът е извор на вяра и енергия, а българският народ има нужда в днешния момент от едното и от другото, за да търпи, да се надява и да действува&hellip;&rdquo;<br /> <br /> <strong>Фрагменти от &bdquo;Срещи с Буров&rdquo;</strong><br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Надя СТАМБОЛИЕВА</strong><br />