· Няма нищо случайно на този свят - сега ме сложиха в гримьорната на майка ми в Сатиричния · Някои хора минават през трупове, за да ги дават по телевизията
<em><br /> Александра Сърчаджиева е това, което казва. А казва онова, което мисли. Независимо от всичко. И от всички. Поредното потвърждение за това е изборът й да напусне Театъра на армията, в чиято трупа беше от септември 2006 г. В своя фейсбук профил актрисата написа: &bdquo;Вече не съм част от трупата на Театър Българска Армия! Напуснах. И сега се чувствам като преродена. Свободата, Санчо, е на върха на копието&rdquo;, и добавя &bdquo;Не ми пука! Имам един живот и няма да си позволя да завися от некадърници!&rdquo;. Поводът да я потърсим сега обаче е, че на 22 септември се навършиха&nbsp;8 години от смъртта на майка й &ndash; голямата българска актриса Пепа Николова.</em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Алекс, на 22 септември се навършиха&nbsp;8 години от смъртта на майка ви Пепа Николова. Какво правите на този ден?</strong><br /> - Това, което чувствам, не е никак приятно&hellip; Не правя никакви ритуали. Ходя си там, при нея, както се вика, изпушваме по няколко цигари&hellip;<br /> <br /> <strong>- Казвате &bdquo;ходя там, при нея&hellip;&rdquo;, а не сте ли имали усещане, някакви знаци, че майка ви всъщност не е там, а през цялото време е около вас, въпреки че не я виждате физически?</strong><br /> - О, моите усещания са точно такива! И не смятам, че хората са в гробищата. Там е просто тялото, а съм сигурна, че духът й е около мен, и винаги ще е до мен. Вярвам в това, но ми е трудно да го обясня. Мисля, че е до мен във всичко и ме закриля, подава ми знак в трудна за мен ситуация.<br /> <br /> <strong>- Майка ви, доколкото знам, ви е отгледала абсолютно сама, а едновременно с това е гледала и своя баща, който е бил много възрастен и сляп&hellip;</strong><br /> - Да. Дядо ми почина на 97 години, почти век. И майка ми наистина съвсем сама се грижеше за нас. Не знам как успяваше! Беше много силен човек. И сега, когато самата аз имам дете, и виждам колко е сложно да съчетаеш всичко, просто не знам как се е оправяла сама, наистина! И чак сега си давам реална сметка за това. Постоянно мислим за София, за това кой накъде е, кой да я вземе, кой да я гледа&hellip; Просто е някаква истинска лудница и не знам сам човек как би се оправил. И знаеш ли кое е най-странното във всичко &ndash; че и до момента не знам как се е справяла майка ми в подобна ситуация, но мога да ти кажа, че аз никога не съм усещала липсата й.<br /> <br /> <strong>- Дори и когато ви е оставяла, за да бъде на сцената? Били сте доста мъничка&hellip;</strong><br /> - Така е, спомням си, бях наистина много малка, бях в Харманли, при баба ми и дядо ми. Разболях се и влязох в болницата там, с бронхопневмония. А майка ми някъде снимаше, далеч от нас. Когато е научила, дойде посред нощ в болницата с един куфар в ръка. Хвърли го и ме гушна. И остана при мен цялата нощ, през цялото време&hellip; и беше майка на всички деца вътре, защото принципно беше забранено да влизат родители. <br /> <br /> <strong>- От всичко, което споделяте, се замислих &ndash; а кога Пепа Николова е имала време да помисли и за себе си?!</strong><br /> - Не е имала, не е мислела&hellip; <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> Все за другите мислеше, за себе си &ndash; никога</strong></span><br /> <br /> А със сигурност е трябвало да го направи и за себе си, но какво да ти кажа&hellip; такъв човек беше. Винаги е била готова да направи всичко за другите, за себе си - никога.<br /> <br /> <strong>- &hellip;това е много скъпа цена, която се изплаща доста солено във времето!</strong><br /> - Да, така е за съжаление&hellip; Наистина е цена, която се плаща солено.<br /> <br /> <strong>- На табелката на дома й някога е пишело &bdquo;О.А. Пепа Николова&rdquo;. Защо?</strong><br /> - Да, точно така пише. И О.А. означава &bdquo;Обикновена Актриса&rdquo;. Тя винаги е била с едно хубаво чувство за хумор и голяма самоирония. Винаги ми е казвала, че за да можеш да се шегуваш с другите, първо трябва да можеш да се шегуваш със себе си. А и нали всичките артисти едно време бяха все или &bdquo;народни&rdquo;, или &bdquo;заслужили&rdquo;, или не знам какви си&hellip; тя затова реши да бъде обикновена (усмихва се). Чудесно е!<br /> <br /> <strong>- По времето, когато майка ви е играла в Сатирата, много пъти ролите са се раздавали на определени хора&hellip; вероятно по партийна линия?!</strong><br /> - Тя е изгубила много роли и много неща в кариерата си. Нейната кариера започна с филма &bdquo;Понеделник сутрин&rdquo;, който седи в архива цели 23 години! И тя е озвучена в него, защото не е можело актриса да има такъв глас&hellip; А и не можело едно момиче по време на комунизма да се държи по такъв начин. А това е била страхотна роля - за едно момиче, което не е имало даже и 18 години тогава. И много пъти ми е казвала за този момент следното: &bdquo;Това е все едно една птица да излети и ти преди да излети, да й отрежеш крилата&rdquo;. Този филм е стоял 23 години в архивите заради партията!<br /> <br /> <strong>- &hellip;и точно заради партията по време на едно събрание Пепа Николова просто влязла и поднесла на партийния секретар едно въже с думите: &bdquo;Я ти го купих да се обесиш&rdquo;!</strong><br /> - <em>(смее се) </em>Да, да, и аз съм чувала за тази ситуация. На нея никога не й е пукало от това, че някой срещу нея е имал власт или тя е зависела от него. Ако нещо не й е харесвало, тя си е тръгвала. Просто отива, казва това, което мисли и си тръгва, напуска. Самата тя ми е казвала как, когато в Младежкия театър уволняват всичките големи имена, от ранга на Коста Цонев, си е тръгнала с тях &ndash; в знак на солидарност.<br /> <br /> <strong>- Към днешна дата много малко артисти биха направили този избор! Но вие сте като майка си &ndash; със същия замах напуснахте Театъра на армията!</strong><br /> - Почти никой даже. Аз като ги гледам, просто&hellip; нямам думи. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Едно свалячество, едно чудо!&hellip; </strong></span><br /> <br /> На мен никога също не ми е пукало. Няма как да седя някъде, където не ми харесва! Все още не съм решила да говоря за това, има още време, но когато дойде този момент, ще разкажа абсолютно всичко. Но причината съвсем не е в това, че имам телевизионни изяви, както се опитаха някои хора да кажат&hellip;<br /> <br /> <strong>- Та вие от доста време си ги имате тези успоредни с театъра телевизионни ангажименти!...</strong><br /> - Да, и аз не съм спирала да играя, независимо какво съм водила. Ето, сега, в момента репетирам, имам премиера в сряда. И започвам репетиции на второ представление. Значи не е проблемът, че аз водя нещо&hellip; <br /> <br /> <strong>- В какво е проблемът? В малодушието, некадърно взетите решения може би?</strong><br /> - Да, да&hellip; точно така си е. Но ще го споделя в друг момент. Ще ти кажа обаче, че когато си тръгнах от Армията, много бързо ми се случиха някои неща&hellip; Наистина много бързо. Започнах почти веднага репетиции. И това със сигурност не е случайно&hellip; И то в Сатиричния театър! Нали говорехме в началото за тези &bdquo;случайности&rdquo;, за знаците&hellip;<br /> <br /> <strong>- И какво се получава &ndash; напуснахте Армията, за да влезете в Сатирата, където е играла майка ви! Нищо случайно няма в това!</strong><br /> - Наистина няма! Като имаш предвид, че аз, напускайки, не съм имала предложение да ходя, където и да е било. Аз просто реших да напусна. Предложението дойде след това. Не съм си тръгнала от Армията, защото някой ми е предложил да отида в Сатиричния театър. Не! Просто реших, че не искам повече да бъда там.<br /> <br /> <strong>- Как се прие това ваше напускане в Театъра на армията? Все пак сте едно от големите имена там&hellip;</strong><br /> - Щом съм си тръгнала, значи <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>не съм се чувствала особено оценена&hellip;</strong></span><br /> <br /> <strong>- Лесно ли прекрачихте прага на легендарната Сатира?</strong><br /> - Знаеш ли кое е интересното - аз съм израснала в Сатиричния театър. Съботите и неделите, когато майка ми имаше репетиции, аз ходех в Кукления театър, да гледам представления, и ги знаех всички наизуст. За мен беше много емоционален момент влизането отново в този театър. Дори още миналата година, когато изкарах едно представление със заглавие &bdquo;На другата сутрин&rdquo; с режисьор Краси Ранков. Дотогава просто не бях стъпвала там, откакто майка ми си отиде, по чисто мои, емоционални причини. Натъжавах се много, когато отивах там&hellip; И сега, какво се случи - случайно или не, когато отидох в Сатирата, те ме бяха сложили точно в гримьорната, в която е била и майка ми! Случват се много странни неща! И, не, просто няма случайни неща на този свят!<br /> <br /> <strong>- Сравнението с майка ви често ли присъства около вас и как ви се отразява?</strong><br /> - Майка ми цял живот ме е учила на това, че трябва да казваш истината, независимо от всичко. Колкото и да боли, е по-добре да кажеш истината, другото рано или късно ще се разбере, дори и след 20 години&hellip;<br /> <br /> Някои хора просто не са удобни, защото пречат. Аз и затова казах, когато напуснах театъра, че съм възпитавана от достоен човек, който ме е учил да не мълча. Не ме интересува нищо! Не мога да бъда мишка в ъгъла! Не може тя да ме е отгледала и аз да бъда мишка в ъгъла! Няма как да стане!<br /> <br /> <strong>- Самоиронията е била често използвано оръжие от майка ви, но в какво я влагаше? Имам чувството, че вие сега, без да ви е самоцел, следвате същите стъпки&hellip;</strong><br /> - Абсолютно! Но майка ми винаги се е шегувала със себе си. Трудно ми е да го обясня. Винаги е била страшно самоиронична, но и винаги е попадала в някакви невероятно нелепи ситуации, ако трябва да бъда честна с теб. Тя не можеше да помни имена. Нямаш представа в какви неща се е забърквала заради това! Например, разказвала ми как, когато са снимали &bdquo;Оцеола&rdquo;, е попадала в какви ли не каши. Тя може да те види, да те разпознае, но изобщо да не се сети откъде те познава&hellip; Та, снимат. Изведнъж при нея отива Гойко Митич и започва нещо да й говори. Тя, разбира се, изобщо не знае кой е този човек, не го познава, не го отразява. Казва му: &bdquo;Да, да, добре&hellip;&rdquo; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>и го разкарва</strong></span><br /> <br /> После колеги я питат: &bdquo;Добре де, какво ти каза Гойко Митич?&rdquo; и тя отвръща &bdquo;Къде е?&rdquo;, а те: &bdquo;Ами ти досега говори с него!&rdquo;, при което майка ми отвърнала: &bdquo;Боже, ами аз винаги съм си мислела, че той е доста по-висок и затова не го познах&rdquo;. А тя никога не познаваше хората!...<br /> <br /> Много колоритни моменти е имала майка ми, но беше себе си във всеки един от тях. С нея много пътувахме на стоп. Не беше страшно едно време, както сега. Но и майка ми беше такъв човек, че не ме товареше с нищо, от нищо не ме е било страх. А в същото време беше много раним и чувствителен човек. И всичко това го прикриваше чрез поведението си&hellip; тази уж безпардонност, това, че уж не й пука, а всъщност изобщо не беше така. Аз чак сега си давам сметка за някои неща&hellip; Например за това, че тя постоянно пътуваше и обикаляше, и имаше един период, в който всяка вечер тя ходеше до Нови пазар, изнасяха се някакви програми, певци, артисти&hellip; А когато е било много късно, ме оставяше по съседи, да не ходя с нея по нощите. Една нощ тя тръгва вечерта, а аз й казвам, че искам да си остана вкъщи, защото не ми се ходи пак по съседите&hellip; и преди да тръгне, аз съм седнала на леглото и се моля. И тя ме пита: &bdquo;Защо се молиш?&rdquo;, а аз казвам: &bdquo;Ами, моля се на Богородица да не дойде тази вечер колата и да останеш вкъщи&rdquo;&hellip; Аз нямам представа какво съм й причинила на нея тогава с това, разбираш ли? Но това е адски гадно нещо&hellip; Сега вече, от позицията на родител, ми е ясно, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>съм й разказала играта! </strong></span><br /> <br /> Сещам се и за още нещо интересно &ndash; тя винаги се страхуваше за това, че аз никога не съм достатъчно нахранена&hellip; а аз с това много я манипулирах, между другото.<br /> <br /> <strong>- Как точно?</strong><br /> - Няма да забравя, тя беше със Стефка Берова в Нови пазар и ми се обажда, и казва: &bdquo;Александра, какво става, моето дете?&rdquo; и аз отвръщам: &bdquo;Моля те да се прибереш, защото нямам какво да ям&rdquo;. И тя изпада в паника, готова веднага да тръгне. В този момент Стефка Берова взе телефона и каза: &bdquo;Я сега отвори хладилника и ми кажи: има ли сирене &ndash; да!, има ли това &ndash; да!, има ли онова &ndash; да!... е как няма какво да ядеш, бе, Александра?&rdquo;<em> (усмихва се).</em> Правила съм го явно, за да се върне тя, но и си бях изключително злоядо дете. Но тази манипулация вършеше идеална работа.<br /> <br /> <strong>- Кой е най-важният съвет, научен от майка ви?</strong><br /> - Че човек трябва да живее достойно, каквото и да прави, и да опита да възпита и децата си по този начин. Казвала ми е, примерно, че в професията, с която и аз, и тя се е занимавала, просто трябва да имаш характер. И това, че ще изпитам много неща на гърба си, защото примерно&hellip; някой спи с продуцента, режисьорът е влюбен в еди коя си и т.н. Ей такива работи. Аз затова и няма да мълча! На това съм учена цял живот и ще казвам истината!<br /> <br /> <strong>- &bdquo;Славата е миг, след това копане и сеене непрестанно&rdquo;, е казала майка ви преди години&hellip;</strong><br /> - Ама, разбира се, че е миг. Това са глупости. Днес теб те дават по телевизията и затова повече хора те познават, утре дават друг по телевизията, затова него го познават. Колко звезди видяхме за толкова години, които минаха и заминаха &ndash; защото са ги давали в риалити формати, или снимали в сериал, или не знам си какво&hellip; Минаха много такива, които не се задържаха. И аз не разбирам хората, които на всяка цена държат да ги дават по телевизията! <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> Минават дори през трупове за това!<br /> </strong></span><br /> <strong>- Как ви се отразяват в такъв случай всичките писания, слухове, коментари през годините, откакто сте популярна и разпознаваема?<br /> </strong>- Ооо, толкова много неща са, но се сещам за едно нещо, което беше свързано с майка ми и което много ме беше шокирало. Гласеше следното: как майка ми и Руси Чанев били, разбира се, долни алкохолици, защото ние нали всичките сме алкохолици&hellip; А това е жената, която не близваше алкохол! Никога! Тя на сватба не изпиваше 50 г ракия, но както и да е. Та, написали, че били отишли в дерето между &bdquo;Младост&rdquo; и &bdquo;Младост 1&rdquo;, за да дерат кожи на кучета, за да ги продават, за да си купят алкохол&hellip; Това беше наистина голямо дъно! А иначе, за нас с Иван пишат през ден - дали той е алкохолик, дали аз &ndash; алкохоличка, която е зарязала семейството си, не се грижи за детето си и той се чуди какво да прави с дъщеря ни, как да я отгледа&hellip; Събират ни и ни разделят през ден. Страшни простотии и неща, които са нелепа история!<br /> <br /> <strong>- Защо не вземете с Иван Ласкин да направите един спектакъл в духа на самоиронията, в който да изиграете себе си, в отговор на всичките тези писания?</strong><br /> - Не съм се замисляла за това, но е чудесна идея, наистина! Много хубава идея! Ще се замисля, определено.<br /> <br /> <strong>- Доколкото знам, майка ви не е крила симпатията си към Иван Ласкин, при все, че в онези моменти той все още не е бил мъжът до вас&hellip;?</strong><br /> - О, да, тя много го харесваше, въпреки че наистина с него преди това не сме имали връзка. Но мога да ти кажа, че нещото, което майка ми последно си беше написала в тефтера, беше &ndash; да покани Иван за нейното предаване &bdquo;С чехли и пижама&rdquo;, което тя водеше. Така че отново няма случайни неща&hellip;<br /> <br /> <strong>- Как е дъщеря ви София, с нея как се справяте? И всъщност тя на кого прилича?</strong><br /> - Ами, трудно се справяме <em>(смее се). </em>Всякакви еквилибристики се правят. София прилича на Иван и на майка ми. Не прилича на мен изобщо.<br /> <br /> <strong>- А манипулира ли ви сега и тя така, както вие някога майка си?</strong><br /> - Ооо, да, те всички деца са ужасни манипулатори. Един път я взимам от градина, бях много ядосана и тя ме изнерви много, изкрещях й, а тя се обърна към мен и ми каза: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&bdquo;Защо ми викаш така? Аз съм родена, за да те обичам!&rdquo;</strong></span><br /> <br /> Разбира се, това ме смаза и два дена не знаех къде се намирам, чувствах се толкова виновна. <br /> <br /> <strong>- Преди време бях чела някъде, че с Иван сте имали мисъл да емигрирате в някакъв момент&hellip;</strong><br /> - Ами мислехме си го това, да, но сега да ти кажа не знам дали ние ще емигрираме, но със сигурност ще направя всичко възможно София да живее на някое по-добро място.<br /> <br /> <strong>- Тя може да поиска да последва стъпките на родителите си в театъра&hellip;</strong><br /> - Не, моля се да не ги последва нашите стъпки! Или ако последва, нека е някъде другаде! Тука те просто не са за следване...<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> <br /> </strong>