На всичко му разкатаха майката – няма земеделие, няма поминък, едвам оцеляваме
<em>Репортерът на &bdquo;Над 55&rdquo; за пореден път попада на интересна личност &ndash; това е 58-годишният Иляс Хюсеин от с. Самодива, община Кирково, област Кърджали. Не че и друг път не сме се натъквали на обезверени и отчаяни люде, но родопчанинът е на ръба &ndash; лицето му е изпито от умора, ръцете му са набраздени като неразорана угар, а душата му е заприличала на геена. Не му се живее, оставил се е в ръцете на Аллах, пък той да преценява какво ще да бъде в оставащите му дни на грешната земя. </em><br /> <br /> &bdquo;Селото ни се казва Самодива, и ние самите вече сме заприличали на самодиви! Една шепа хора сме останали, едвам кретаме. Без мерак гледаме тютюн при тия унизително ниски изкупни цени &ndash; по 3,50-4 лв. на кило, без премии и стимули. Едвам свързваме двата края. Лани изкарах 2 тона от 7 дка, но като видях безумието в земеделската ни политика, тази година се спрях на 3 дка. Друг поминък нямам, ти си направи сметка с тия пари как се издържа цяла година. Сиромашия до шия! Освен че парите са все по-малко, не всички могат да си ги получат, включително и аз. Имам да вземам още няколкостотин евро от минали сезони, но съм ги отписал. Богатият е свикнал само да взема, не да дава. Затова той ще трупа пачки, а ние ще оголяваме и обосяваме. Цаних се като дюлгерин в Белгия, някои ще кажат, много пара си взел бре, човече, но не е така &ndash; едвам устисках 4 месеца, там дори и въздухът те изпива и убива. Върнах се в родната Самодива. Един лебец на ден ми стига, пък и ако прибавя нещо към него, берекят версин&rdquo;, откровеничи мюсюлманинът.<br /> <br /> Според Иляс, без да е привърженик на нито една политическа сила, след ликвидирането на ТКЗС-тата земеделието в Източните Родопи се е върнало в началото на миналия век. Хората орат нивите си с волове, магарета и коне. Пресмята, че ако наеме трактор, ще му излезе 240 лв. Затова е впрегнал в ярема кончето си Джино &ndash; така го кръстили внуците му, след като гледали филма за Джингиби. &bdquo;Горкият хайванин хич не му отърва подобна участ, но какво да прави завалийката &ndash; ще тегли ралото, ще охка и ще пъшка, щото трябва и да похапне. Боготворя си Джино, той ми е като руски &bdquo;Беларус&rdquo;. А ако ти кажа, приятелю, че ако имах пари, щях да си купя един трактор, не е много пара &ndash; някъде над 2000 лв. И като тексаски фермер щях да бродя с него из кориите, да се любувам на Родопа, да се слея с четириногото. Новите управници ни намериха цаката, едно време получавахме вода за напояване чак от яз. &bdquo;Мъглене&rdquo;. Сега няма ни тръби, ни хидрантанти за напояване. Всичко се ограби. Майка ми, която е на 92 г., милата, с една трилитрова лейка трамбова десетки километри на ден, за да полива нивиците ни. А вечерта, когато я видя как ръфа един сух краешник, искам само&hellip; да умра. Искам всичко да й дам от себе си, но и аз вече не знам какво е останало в мен. Докога ще се съхраня, как ще оцелея&rdquo;, завършва невероятната си изповед Хюсеин.<br /> <strong><br /> <br /> <br /> <br /> <br /> Васил НЕДЕВ, с. Кирково</strong><br />