Павел Поппандов: Ако се самозабравиш и си помислиш, че си се доближил до Бог, с теб е свършено!
Искам да съм в кондиция да работя, за да мога да помагам на хората около себе си, пожелава си актьорът
26 Септ. 2014, 14:18
10861 прочита
6 коментара
Павел Поппандов
Искам да съм в кондиция да работя, за да мога да помагам на хората около себе си, пожелава си актьорът
<em>Павел Поппандов - емблематичната и предизвикателна фигура в българския театър и кино, макар и на 18 септември да празнува 68 г. и вече пенсионер, излъчва младежки чар и респект на сцената и в живота.</em><br />
<br />
Павката започва работната си кариера като шофьор на такси, докато не кандидатства във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1975 г. След като се дипломира, започва невероятният му възход – снима се в над 60 филма, сред които „Оркестър без име”, „13-ата годеница на принца”, „Васко да Гама от село Рупча”, „Вчера”, „Пантуди”, „Лавина”, „Адио, Рио”, „Куче в чекмедже”, „Двойникът”, „Самодивско хоро” ... <br />
През 80-те години на миналия век заедно с Георги Мамалев и Велко Кънев създават култовото тв предаване „Клуб НЛО”. Няколко години по-късно Поппандов напуска шоуто, защото разбира, че то е изчерпано. <br />
<br />
Щур, яростен и вечно нахъсан като гладиатор, приятелите му го познават - Павката рядко разголва душата си, но големият мъж вярва, че винаги ще има истински слънчеви момчета. Е, дано да са като в пиесата „ Слънчеви момчета”, която е играна над 900 пъти. Разбира се, че има разлика, и то огромна! <br />
<br />
В момента ние сме един пребит и изтощен народ. Отвратен съм от всичките тези мошеници, които се изредиха във властта <br />
<br />
<u><strong>и които, условно казано, искат всички ние да им се преклоним…</strong></u><br />
<br />
Следващият „самопредизвикан” срив в творческото му битие е раздялата му със Сатирата, когато административен директор й става Калин Сърменов-Милото, а дясната му ръка „поддържа” Васил Банов. „Милото реши да намали заплатите на Филип Трифонов, Мария Статулова, Пламен Сираков, Янина Кашева и на моя милост, като ги оряза наполовина. Всички останахме разочаровани, но само аз напуснах с гръм и трясък”, казва Поппандов. Включва се в екипа на режисьора Андрей Калудов, в пиесата на Нийл Саймън „Слънчеви момчета”, обикаля страната и се радва, че зрителите не са го забравили. Какъвто е на сцената, такъв е и в живота – правдоподобен, без фалш и пресиленост. <br />
Поппандов е известен като кибритлия, такъв го помним и от ролите, снимани по времето на „скопения” соц. Но той има простичко обяснение за този си имидж. <br />
<br />
<u><strong>Винаги казвам това, което мисля. Без да мисля за последствията </strong></u><br />
<br />
А последствия, естествено, винаги има, но рано или късно като че ли има някакво възмездие за всичките несправедливости. Типичен беше и случаят с моя бивш приятел Калин Сърменов. И понеже позволяваме да шестват такива, затова сме на това дередже! В нашата професия не е фатално - ще се осакати някой млад човек, ще го откажат от професията, но какво правим в медицината, в здравеопазването?!... Това е геноцид, това е престъпление! <br />
<br />
Признавам, че съм под постоянно напрежение заради действителността, която ме заобикаля. Много <br />
<br />
<u><strong>трудно човек може да разпусне чрез смехотерапия, когато е гладен, когато е ограбен, когато се чувства онеправдан, </strong></u><br />
<br />
когато очаква да се вдигне цената на електроенергията и топлоенергията, когато плаща високи цени за консумативи, това го изважда от духовно-физическо равновесие. Дори и представлението да е чудесно, всеки човек трудно би могъл да седне и напълно да се освободи от напрежението, породено от криза.<br />
<br />
Мъча се по някакъв начин да оцелея, защото, както има една приказка: палиш и заминаваш. Или продължаваш ей така да креташ. Има хора покрай мен, а аз трябва да съм във форма, за да мога да им помагам. Те са по-зле от мен, те са по-възрастни… И всичко това ме държи в кондиция.<br />
<br />
Но има един момент, в който актьорът трябва да прецени докога може. И на тази база, докато все още е в съзнание, той трябва да си отговори на този въпрос и да тегли чертата. Или да слезе от коня... Всеки си носи собствения кръст. Или както се казваше едно време – собствения качествен щемпел. И в крайна сметка идват младите, <br />
<strong><u><br />
никой не може да „отсвири” старите кучета, просто това не може да стане </u></strong><br />
<br />
Има приемственост. Ако някой мисли, че е отсвирил някого, той се е отсвирил сам! Това нещо не може да се случи. Това е велика глупост – все едно аз да си мисля, че ще „отбия” Калоянчев, Парцалев, Григор Вачков, Гец, Черкелов, Асен Миланов... От тях може само да се учиш и учиш. С Мария Статулова бяхме в един клас, бягали сме от лекции във ВИТИЗ, само и само да отидем на стълбите на Сатирата и да гледаме „Ревизор” и „Женитба” от Гогол. Кога ще ми мине през акъла, че аз съм по-велик от този или онзи!?… Аз не съм против таланта на младите момчета.<br />
<br />
Ставам вече на 68 години. За какво да мечтая повече?! Единствено да са живи и здрави близките ми. И нищо друго.<br />
<br />
Има едно нещо, което винаги ме е държало и ми е правило впечатление - шотландският математик-физик Нетър казва: <br />
<br />
<u><strong>Човек е като проста дроб. Знаменателят е това, което той мисли за себе си, числителят - което мислят другите за него</strong></u><br />
<br />
Всички седим и се мъчим на мястото си, защото си обичаме работата. Това е най-великото нещо, което ме впечатлява! В моята професия, ако за миг се самозабравиш и си помислиш, че си се доближил до Бог, значи с теб е свършено! Има няколко неща, които убиват артиста – едното е така наречената болест „артистизъм”, другото е алкохолът, а третото е да бъдеш така нареченият „юнак”. Това са нещата, които може да утрепят един човек на изкуството. <br />
<br />
<br />
<strong>Паулина БОЯНОВА</strong><br />
Последвайте ни
6 Коментара: