Проф. Никола Лозанов направи успешна научна и служебна кариера.
<em>&nbsp;На 48 г. стана директор на институт, канеха го на симпозиуми в цял свят и да изнася лекции в чуждестранни университети. Пред него се очертаваше блестящо бъдеще. </em><br /> <strong><br /> Единствената му грижа бе неговата дъщеря Камелия</strong><br /> <br /> Уреди я да следва в университета, едва завърши семестриално, но не се дипломира. Назначи я на работа в библиотеката на института, но тя още след първия месец започна често да отсъства, служителите недоволстваха и той се принуди да я освободи. Реши поне да я омъжи, защото мислеше, че като се задоми и роди дете, ще се посвети на семейството. Избра си за зет доц. Павлов от неговия институт, застаряващ ерген, Камелия не го харесваше, но баща й беше много настойчив и тя се съгласи. Ожениха се, роди им се момиче и Камелия стана грижовна майка. <br /> <br /> <strong>През 1998 г. закриха института и всичко се сгромоляса </strong><br /> <br /> Проф. Никола Лозанов на 57 г. остана без работа, а нямаше необходимия трудов стаж и възраст да се пенсионира. Не се разтревожи много, защото имаше доста спестени пари и смяташе, че ще му стигнат да преживее, докато се устрои. След закриването на института доц. Павлов също остана без работа, но се яви на конкурс в Бургаския университет и стана преподавател. Уреди си лекциите му да бъдат от понеделник до четвъртък и от петък до неделя се посвещаваше на дъщеря си, към която беше много привързан. Но не и към съпругата си Камелия, с която го свързваше повече брак по сметка, отколкото по любов. <br /> <br /> <strong>Намери си приятелка в Бургас и за да бъде честен с Камелия, й предложи да се разведат </strong><br /> <br /> Камелия също не изпитваше особени чувства към него, затова се съгласи. Трябваше обаче да напусне дома на доц. Павлов и затова се върна с детето при родителите си. Съдът определи бащата да плаща издръжка 200 лв. и събота и неделя да взима дъщерята. И тогава се появи Сашо. <br /> <br /> Камелия се запознава с него, когато откарва колата си на ремонт в неговия автосервиз. Той явно много я харесва и не взема пари за поправката. Вместо това я кани на среща, но тя му отказва. Той обаче е настоятелен и започва да я причаква пред дома й с камелия, цветето с нейното име. Постепенно стават близки и Камелия го представя на родителите си. Проф. Никола Лозанов, а и съпругата му <br /> не могат дори да си представят, че дъщеря им ще има връзка с някакъв автотенекеджия <br /> <br /> А когато узнават, че той също е разведен с едно дете, казват - и дума да не става повече за него! Само че Камелия вече го е харесала. Отива да живее при него в гарсониерата му заедно с дъщеря си. Почти прекъсва връзката с родителите си.<br /> <br /> Тогава се случва голямо нещастие. Лекарите откриват много сериозно заболяване на съпругата на Лозанов Мария и се налага <br /> <br /> <strong>спешна операция с присаждането на импланти, което струва 11 500 лв. </strong><br /> <br /> Авоарите на професора са се стопили и за да набавят парите, той взима банков заем срещу ипотека на апартамента. Операцията минава успешно, но настъпва време да се плащат вноските по заема, а професорът е останал без никакъв доход. От банката изпращат съобщение, че след още 3 месеца просрочие ще заведат дело и ще изпратят съдия-изпълнител да ги изведе от апартамента. Мария съобщава за това на дъщеря си не защото очаква помощ, а да сподели мъката си. Камелия обаче знае, че Сашо печели добре и го моли да помогне. Отначало той се колебае, защото родителите на Камелия са се отнесли унизително към него. Но понеже много я обича, се съгласява. Но предлага свой вариант. Според него <br /> <br /> <strong>той с Камелия и двете деца да отидат да живеят в четиристайния апартамент на професора, а Лозанов и жена му &ndash; в неговата гарсониера <br /> </strong><br /> Когато чува предложението, проф. Никола Лозанов едва не получава инфаркт. Апартаментът е последното нещо, което му е останало от славното минало. Но Мария го убеждава, че нямат друг избор, и той с мъка на сърцето се съгласява.<br /> <br /> Тази история ми я разказа лично проф. Никола Лозанов, с когото се познаваме от много години, но отдавна не бяхме се виждали. Срещнахме се случайно на Женския пазар. Каза ми, че сега е доволен. Горе-долу с Мария са добре със здравето. Сашо им зарежда хладилника един път седмично, плаща тока, парното, водата и данъците за двете жилища. В събота канят него и Мария в бившия им апартамент. Камелия си е намерила призванието в готвенето, прави направо вълшебни гостби. Сашо се е спазарил да купи едно малко фалирало ресторантче в близост до сервиза му. Подхвърли ни, че срамна работа няма &ndash; с Мария можем да бъдем в него сервитьори. Не само че се съгласих, но и му казах: &ldquo;Благодаря ти, Сашо, че на стари години осмисли живота ми, защото мои бивши колеги и тази възможност нямат, затова ровят в кофите за боклука&ldquo;.<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Славчо КРЪСТЕВ</strong><br />