Налага се да пия хапчета и заради високото си кръвно
<em>Гинка Станчева е българска театрална и киноактриса. През 1955 г. завършва ВИТИЗ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев заедно с Татяна Лолова, Григор Вачков, Хиндо Касимов, Ицко Финци, Досьо Досев и др.<br /> <br /> Когато е във втори курс, се омъжва за колегата си Пейчо Пейчев. Него го пращат по разпределение в Благоевград и след като завършва, по желание там отива и Гинка. През 1958 г. и двамата са назначени в Младежкия театър в София, на който остават верни до края.<br /> <br /> Актрисата участва с роли в спектакли на общински театър &ldquo;Възраждане&rdquo;, Театър 199 и частен театър &ldquo;Барбуков&rdquo;. Станчева се снима в 19 филма, по-значимите сред които са &ldquo;Любимец 13&rdquo;, &ldquo;Специалист по всичко&rdquo; и &ldquo;Нощем с белите коне&rdquo;, както и в първия български сериал &ldquo;Семейство Калинкови&rdquo;.</em><br /> <br /> <strong>- Г-жо Станчева, здравейте! Как се чувствате?</strong><br /> - Леко разтревожена от стоене на една дълга опашка, за да си презаверя лекарствената книжка - заради 2 лв. намаление. Това е геноцид спрямо болните хора! На опашката висяха възрастни, хора с бастуни, някои от тях довели малки деца - сигурно се грижат за тях! Не разбирам дали у нас някога ще има някаква здравна реформа, без да рефлектира ударно нездравословно върху всички нас.<br /> Иначе съм в добро здраве. Не обичам да се оплаквам, макар че и аз си имам проблеми със здравето. Пия хапче за високо кръвно, животът ни е толкова напрегнат, искам да го държа под контрол. За някои от нас тези хапчета са много скъпи, ниски са ни само пенсиите, за нищо не достигат.<br /> <br /> Лягам си много късно, ставам много рано, пригодила съм се някак към това темпо и то не ми тежи засега.<br /> <strong><br /> - Лекували ли сте се с билки?</strong><br /> - Имам приятели, които редовно пият разни треви, осланят се на билколечението. Уважавам народната медицина, но много бавно може да се постигне добър ефект с билките. За лечение с тях човек трябва да е много постоянен, да не се отказва лесно. Вярвам обаче, че българските билки са целебни. <br /> <br /> <strong>- Има ли здравеопазване в България?</strong><br /> - Имаше, преди години, когато имаше дежурни лекари. Контингент съм на Първа градска болница, уникално здравно заведение. Там всеки от нас преди 89-та година си имаше картонче с прекараните заболявания - сега всичко е въздух под налягане. Имам близък приятел от Франция, получи инсулт и го лекуват в &ldquo;Токуда&rdquo;. Какви са тия такси, не знам -<br /> <strong><br /> </strong><u>плаща по 300 лв. на ден. Златни медикаменти ли му слагат?!</u><br /> <br /> Добре, на него застрахователната компания ще му плати всичко, но какво се случва с българите? Кой от нас има да плати такава огромна сума за лечението си? Мисля, че докторите си казват, че щом животът ни е в опасност, близките ще намерят пари. Да почива в мир, но помня и когато Андрей Баташов беше в тази болница, майка му се притесняваше, че също искаха от тях едни големи суми...<br /> <strong><br /> - На кои лекари се доверявате?</strong><br /> - Това е високохуманна професия, лекарите не заслужават да ги хулим. Но на приятелката ми скоро мъжът й си счупи крака и тя изпадна в ужас от безхаберието и грубостта на докторите. Отишла да поиска количка, те я изгонили... Това е болница, а ето така се гради лошият имидж на лекарите. И Първа градска болница се промени - добри са специалистите, но отношението към болните е коренно различно отпреди години. А за това, че младите лекари напускат страната ни, пак е виновна здравната ни система, ниското им заплащане. Те се борят за живота ни денонощно, не трябва да мизеруват!<br /> <br /> <strong>- По-сериозни здравословни проблеми имали ли сте?</strong><br /> - Като че с вечната си усмивка ги гоня от себе си. Приятелката ми Емилия Радева понякога ми се оплаква от нещо, а аз се смея за неин ужас. <br /> <br /> <u>Когато гръмна чернобилската централа, </u><br /> <br /> бяхме под дъжда на манифестацията. Мина известно време, и отидох да се прегледам на ехограф - доста хора изведнъж се разболяха от тежки болести.<br /> <br /> Бях стресирана, притеснена, когато от благоевградския театър се преместихме в София и ми дадоха една малка роля в Младежкия театър. Именно от този стрес получих възпаление на щитовидната жлеза, премина, но си остана страдание за цял живот. Налага се да пия лекарство, но това е животът - стресът отключва много сериозни болести. Нито богатството, имотите, нито парите са ценности - най-ценно е здравето ни. Трябва да го разберем и да се грижим за себе си. <br /> <br /> <strong>- Какво ви стресира във всекидневието ви?</strong><br /> - Много напрегнато и забързано живеем, а ми се иска да се обичаме и уважаваме достатъчно. Няма я вече човещината в българина, всеки гледа сам да спаси себе си, не го интересува за другия. С досада отбягваме възрастните, немощните, падналите. Не подаваме ръка, за да изправим падналия до себе си. Сърцето ми се къса, като гледам как цяла България е залята с вода. Трябва да сме състрадателни едни към други, да си помагаме... Положението ни е отчайващо, но все още искам да съм оптимист.<br /> <strong><br /> - Успявате ли да се храните здравословно?</strong><br /> - Определено не спазвам никакви диети, то достатъчно е, че <br /> <br /> <u>времето, в което живеем, е &bdquo;диетично&ldquo; </u><br /> <br /> Българите сме бедни, ядем много хляб и некачествени продукти, пие се много бира. Купувам черен хляб, не мухлясва на втория ден. Българките са хубави жени, но с тази лоша храна си развалиха фигурата. Но парите ни са малко, затова купуваме евтина храна.<br /> Обичам постните манджи, кисело зеле, боб, сарми от лозов лист мога цял ден да ям. Пазя се от мазни храни, от сладкиши, не пия, не пуша - не защото остарях, а така го разбирам здравословния начин на живот.<br /> <br /> <strong>- Какво ви отне актьорската професия?</strong><br /> - Киното и театърът много ми липсват - обичам ги, те са смисълът на живота ми! Отне ми времето, в което можех да се грижа за дъщеря си. Връщах се посреднощ от представления, къпех я, правех й масаж, гимнастика, гушках я - после отивах на репетиция. Отне ми част от радостта да бъда истинска майка. С колегите си говорехме колко проветрива е сцената. Много от нас често боледуваха - настинки, плексити, схващания разни - така и излизаха на представленията - болни, с хапчета в джоба.<br /> <br /> <strong>- Коя случка от киното и театъра ще помните цял живот?</strong><br /> - Много са случките, но една точно така ще я помня. Като снимах &ldquo;Земя&rdquo; в село Гайтанево, съпругът ми идваше да ме види. Една вечер, беше вече голяма тъмница, валеше и дъжд, той тръгнал с мотор за селото. В тъмнината се сблъскал с едно магаре - и цоп, в калта, във водата. Като го видях, останах без дъх - хем ми беше притеснено, хем ми беше смешно. Добре, че магарето не го беше изпочупило, имаше само доста натъртени места въпреки меката кал...<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Люба МОМЧИЛОВА</strong><br />