Жената каучук Сирма Добрева: Най-близкият ми приятел се застреля от несподелена любов към мен!

<em><br /> Сирма Добрева е известна като &bdquo;жената каучук&rdquo; и е една от най-успешните вариететни артисти в България. Родена е в Плевен и от 14-годишна възраст се занимава с акробатика. На 16 започва самостоятелна кариера. Запознава се с известната еквилибристка &ndash; рускинята Валентина Ефремова, която й разказва тайните на &bdquo;каучука&rdquo;. Само два месеца по-късно, след упорит труд и тренировки, тя вече е на сцена със солов номер. През какви перипетии е минала до момента в живота си заради акробатиката и не само &ndash; разбираме лично от Сирма Добрева.</em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Как дойде амбицията ви да ставате &bdquo;жена каучук&rdquo;? </strong><br /> - Бях на 14 години, когато започнах да се занимавам. А причината, поради която реших да се ориентирам към цирка, беше, че много го обичах, много обичах и животните. Явно съм си и такава натура, екстремна. Харесва ми идеята да пътувам навсякъде, да видя свят. <br /> <br /> В началото майка ми и баща ми ме заведоха на един конкурс за акробати в София, избраха ме сред стотици кандидати от цялата страна и накрая спечелих. Първото ми турне беше в Австрия, след което получих едногодишен договор за работа и в Швейцария. Родителите ми се опитаха да ме спрат от това ми занимание, защото не искаха от толкова рано да съм далеч от тях, но това просто се превърна от хоби в моя професия. А и аз се влюбих още от самото начало в прожекторите, в сцената. И така - до днес.<br /> <br /> <strong>- Цялата тази екстремност обаче никога ли не е предизвиквала колебание у вас? Все пак рискът не е никак малък&hellip;<br /> </strong>- Риск наистина има, травмите също не са никак малко, но като гледам хората, които примерно не се занимавам със спорт - сякаш те имат по-големи здравословни проблеми. Аз харесвам риска и най-вече адреналина, който получаваш, когато правиш нещо дотолкова екстремно. Но аз съм много дисциплиниран човек и благодарение на това съумявам да се опазя без сериозни инциденти. За да не ти се случи нещо лошо, трябва много висока степен на концентрация.<br /> <br /> <strong>- Казвате, че травмите не са никак малко. Кои са вашите до момента?</strong><br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>- Имам два спукани прешлена на гръбначния стълб, </strong></span><br /> <br /> които впоследствие са зараснали от само себе си. Съвсем наскоро си изкълчих лявото рамо, два дена по-късно изкълчих и дясното рамо, а четири дена по-късно имах участие! Наложи ми се всеки ден да ходя на терапия и нагревки, оттам - на тренировка, и на следващия ден - същото. Просто това е част от живота ни и аз съм го приела. Даже не ми прави и такова впечатление, защото при мен е ежедневие. Рискът, травмите - това са наше ежедневие.<br /> <br /> <strong>- Разкажете ми за този сложен трикс в каучук &bdquo;Цангебис&rdquo;, който правите? Вие всъщност сте първата и единствена жена в България, която го изпълнява!</strong><br /> - Изпълнявам го на шоуто &bdquo;Русалката&rdquo; и там &bdquo;Цангебис&rdquo; е коронният ми номер. Той е изключително сложен, защото балансираш на много малка площ цялото си тяло. Аз се сгъвам назад, имам една специална захапка от гума, направена по моята челюст. Цялото ми тяло е сгънато на две, като краката и ръцете вдигам във въздуха и оставам изцяло на горната част на челюстта си&hellip; която е само 3 на 3 сантиметра. В този момент гръбначният стълб е изключително уязвим, защото е сгънат на две наобратно, и балансът е доста труден, защото е на много малка площ. Дори дишането не може да е нормално, защото е смачкан гръдният кош и не може да се разтвори. Затова се диша на малки пресекулки и от стомаха. И - задължително на малки пресекулки, защото ако вдишаш повече, това ще те заклати и събори.<br /> <br /> <strong>- Само ви слушам и изтръпвам!</strong><br /> <em>- (смее се)</em> Беше наистина изключително, изключително трудно да го направя, защото нямаше дори кой да ми покаже. Всичко съм правила съвсем сама като тренировки с различни проби. И се оказа, че всичко е важно до милиметър като наклон, и със захапката, която имам. Преправях много, много пъти, докато улуча правилния наклон. После не знаех правилния начин на дишане. В началото получавах жестоки главоболия,<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>ама жестоки! </strong></span><br /> <br /> Само като направех трикса, защото тренирах след работа, можех само да седна на земята и да чакам леко да ми отмине адското главоболие. И ми течеше кръв от устата също така в началото. В този момент сестра ми беше до мен, тя ме подкрепяше, много съм й благодарна за което, но за съжаление нямах учител. Просто нямаше кой да ми бъде учител, друг не го правеше в България.<br /> <br /> <strong>- И се научихте на този зловещ номер съвсем сама?!</strong><br /> - Ами да, с постоянно гледане на видеа &ndash; на монголки, които се огъват по този начин. Нямаше кой да ми помага, бях на метода проба-грешка. Докато накрая не ми се получи.<br /> <br /> <strong>- Нито за миг ли не се уплашихте, могло е да се случи и нещо страшно? И вероятно и извън този номер сте имала случаи, в които сте били на ръба на опасността за живота си&hellip;</strong><br /> - Аз съм перфекционист и исках да бъда най-добрата. Имам стремеж да постигам големи цели и във всичко влагам сърце и душа. За да ми бъде добър номерът, да бъде харесван, той трябваше да бъде и уникален. Затова реших да направя именно този опасен трикс. И това е един огромен риск, който аз поемах всеки ден, а по някой път и по два пъти в деня, когато имахме по две шоута. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Рискът за живота е наистина огромен </strong></span><br /> <br /> особено сега с новите неща, които правим. <br /> <br /> <strong>- Наскоро бяхте гост в тв предаване по bTV и докато бяхте в студиото, решихте да влезете в сейф 40/40 см!&hellip;</strong><br /> - Да. Изисква се много голяма гъвкавост и... ако може човекът, който ще го прави, да няма клаустрофобия <em>/смях/. </em>Много добра загрявка е нужна и, разбира се, правилен начин на влизане в сейфа. Вътре е наистина доста тясно, но може да се влиза само по един определен начин. Аз не мога да объркам нещата. Но това, което е крайно неприятно, е, че много често ми се случваше, особено през последните месеци, когато работех в Макао, да ми се схваща коремната мускулатура, докато влизам вътре, и вече когато съм вътре. И тъй като номерът ми е тематичен &ndash; докато аз вляза вътре и затворя вратата след себе си, следва един мъж, облечен като охрана, който обикаля сейфа, констатирайки, че няма опасност. В този период обаче аз трябва да стоя вътре. И когато ми се схване коремът, това е една изключителна, адска болка, която аз не мога по никакъв начин да отпусна! Не мога да мръдна, за да се освободя от нея. Нали знаете, че за да премине схващането, човек трябва да се разгъне наобратно. Направо сълзи са ми текли в такива моменти от болка, но стоя и търпя и само чакам музиката да дойде, за да дойде с нея и моментът, в който аз ще изляза.<br /> <br /> <strong>- Разбрах, че дори сте припадали по време на тренировка в самата кутия!&hellip;</strong><br /> - Да, губила съм съзнание поради липсата на достатъчно кислород. Случват се такива неща. През това време асистентът е информиран, следи постоянно какво се случва и ако малко се забавя с излизането, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>веднага реагира</strong></span><br /> <br /> Слава Богу, това се случва рядко.<br /> <br /> <strong>- Интересно ми е, когато сте в този максимално сгънат вид, какво е усещането, какви мисли преминават?</strong><br /> - Когато съм вътре в сейфа, просто аз слушам музиката и мисля изцяло за шоуто, за номера в този момент. Мисля за това, защото музиката ми дава сигнал кога да пусна взрива, защото има и такава част. И всъщност не ми минават никакви други мисли в този момент на сцената&hellip; Пределна концентрация се получава, защото помислиш ли дори и за секунда за нещо друго, можеш да нарушиш ритъма, баланса, номера, който изпълняваш. А и дишането постоянно се променя, особено когато си сгънат на две.<br /> <br /> <strong>- Наричат ви жената каучук, но има още една българка, която е известна с това &ndash; Вили Кожухарова. Познавате ли се с нея?</strong><br /> - Познаваме се с Вили, виждали сме се малко пъти. Мога да кажа, че тя е чудесна, много харесвам това, което е правила. Но има разлика между нейното огъване и моето, тъй като тя е така нареченият природен каучук, докато аз го постигам моето повече с тренировки. Определено правим много различни трикси, различни сме.<br /> <br /> <strong>- Мислела ли сте в посока да направите нещо съвместно с Вили Кожухарова?</strong><br /> - Ами не, не съм, но ние сме много различни и като възраст, и като визия. Може би не можем да направим нещо съвместно.<br /> <br /> <strong>- А когато говорим за въздушни акробатики, като например скок от 11-етажна сграда, защото и такъв номер сте изпълнявали?!</strong><br /> - О, да и това е последният проект, върху който работя вече цяла година. Дори имахме наскоро изключително успешен дебют в една висока сграда. И съм много щастлива, хората приеха добре шоуто ни. В началото всички изпитвахме страх. Няма как да е иначе от такава височина. И всъщност ние не скачаме, а просто се прехвърляме през ръба на едната сграда към другата, увисвайки на едно въже. Спускаме се до средата на сградата, където се спираме, и там си изпълняваме акробатичните елементи, които също са изключително трудни. Примерно, правим следното &ndash; от шпагат двете ми партньорки ме изхвърлят във въздуха, правим двойно салто и се приземявам отново на шпагат. Това засега ми е най-трудният трикс, който изпълняваме. Ние сме първите акробати в света, които правят акробатика върху фасади. Подобни на нас трупи правят само танци. И смятам, че ще имаме много успех за в бъдеще. Много е красива самата композиция, защото движението на телата отстрани изглеждат като че ли са на забавен каданс, тъй като цялата тежест пада върху въжето и колана на кръста ни, и отскачайки от сградата, ние <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>летим на 4-5 метра</strong></span><br /> <br /> <strong>- Слушам ви и си мисля, че сигурно живеете в някакъв паралелен чуден свят, в който граници пред възможностите просто няма!</strong><br /> - Може да се каже, да<em> (усмихва се).</em> Наистина е така.<br /> <br /> <strong>- Минали сте обаче и през фатални моменти от живота си, но не заради номерата. Преди години ваш приятел се застрелва и умира буквално в ръцете ви...</strong><br /> - Да... Като цяло съм много силен човек и мисля, че някак успях да се справя със ситуацията. След това изчетох доста литература по този въпрос, когато някой реши да си отнеме живота. Не мисля, че някой друг може да бъде виновен. Това е лично решение. А и се води като вид заболяване. Това са хора, които са склонни на нещо подобно, особено ако са правили и опити в по-ранни години, какъвто беше и този случай. Беше ми изключително тежко, че загубих най-близкия си приятел, който беше наистина само и единствено приятел.<br /> <br /> <strong>- За него явно не е било само приятелство, а и много силна любов!</strong><br /> - Да&hellip; Но изобщо не ми минаваше през акъла, че заради тези силни свои чувства ще посегне на живота си. И дори мога да ви споделя, че се чувствам късметлийка, че изобщо съм жива, защото не се знае в такива случаи един човек какво може да направи. Чувала съм за такива случаи, в които заради несподелената любов хората, които са решили да посегнат на себе си, първо посягат на близките си. И са си отивали цели семейства. <br /> <br /> В момента, в който той решава да си отнеме живота, аз бях в своята хотелска стая. Отворих вратата и видях целия ужас пред себе си. <br /> <span style="color: #800000"><strong>Беше страшно! </strong></span><br /> <br /> Около мен в този момент се насъбраха много туристи, много хора, които изпаднаха в шок. И, колкото и да бях шокирана, толкова в този момент трябваше някак да ги успокоявам, защото гледката беше наистина ужасяваща. А аз в случая бях сама там, в съседната стая бяха собствениците на хотела, които също излязоха. Моята приятелка беше също в стаята. Когато видях какво е направил, помолих веднага да викнат &bdquo;Бърза помощ&rdquo; и започнах да му правя изкуствено дишане. Но се оказа твърде късно&hellip; <br /> <br /> <strong>- Според изнесената за случая информация сте имали и отправено от него предложение за брак, което сте отхвърлили&hellip;</strong><br /> - Всъщност това не е така. Не съм получавала от него предложение за брак, тъй като ние не сме имали някакви контакти извън приятелството. Това си беше плод на журналистическата фантазия. За по-интересно хората украсяват доста често случките&hellip; Но не е имало такова предложение.<br /> <br /> <strong>- Да не пропусна да ви попитам за вашето детенце &ndash; имате малко момченце. То как възприема екстремната ви професия?</strong><br /> - Да, синът ми вече е на 5 годинки и много харесва това, което правя. Възхищава ми се, някак гледа с гордост мои изяви, снимки, харесва му. Самият той няма такива дадености и в никакъв случай няма да бъде акробат. Но реагира интересно в различните ситуации. Например, докато репетирах обръча &ndash; въздушния номер, за който ви споделих, синът ми беше на 3 годинки. Идваше с мен на тренировка. И когато аз увисна надолу с главата, той идваше при мен и викаше: &bdquo;Мамо, искаш ли сокче да ти дам?&rdquo; (смее се) - вижда, че на мен ми е тежко и така по детски е искал да ми помогне. Беше много мило.<br /> <br /> <strong>- Периодът на бременността ви е бил една дълга пауза от всичките тези концентрирани системни тренировки, които правите. Интересно ми е как се чувствахте тогава, при все че това са моменти, в които една жена предимно трябва да си почива, след това има период на възстановяване&hellip;</strong><br /> - В случая аз самата бях учудена от себе си, тъй като, когато забременях, реших, че вече няма да се огъвам и приключвам с кариерата си. А тогава вече имах артистичната агенция, в която и досега основно работя &ndash; изпращам артисти в чужбина на работа. Очаквах, че няма да мога да се огъна, че няма да мога да се възстановя до такава степен. Но истината е, че всъщност аз качих само 8 килограма, а бебето беше доста голямо. Другото странно нещо, което направих в деня на раждането си, тъй като имах определена дата за него, родих секцио, преди да отида в болницата, направих шпагат и се снимах! Казах си: така и така отивам да раждам, сега сядам на шпагат и... абсолютно без никакъв проблем си седнах! Направих си снимката и отидохме в болницата. Две седмици по-късно отидох при моя доктор и той ми каза, че аз съм първата жена, която след две седмици не й личи, че е раждала. Имах изключително бързо и лесно възстановяване. Дори имах уговорка да участвам в предаването &bdquo;Ясновидци&rdquo; &ndash; това беше точно на 20-ия ден след раждането на детето ми. Аз трябваше да вляза в кутия в студиото, след което ясновидците да разгадаят какво има вътре. И много хора ми казваха, че не съм добре &ndash; с операция, родила преди 20 дена, да влизам в кутия. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Но аз го направих </strong></span><br /> <br /> и нямаше проблеми.<br /> <br /> <strong>- А в крайна сметка ясновидците познаха ли, че вие сте в кутията?</strong><br /> - Не<em> (усмихва се).</em> Казваха какво ли не &ndash; вази и т.н. Имаше хора обаче, които казаха, че вътре има коса. Но не уточниха дали е човек или не. Щом се появих от кутията, всички бяха потресени, удивени.<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> <br /> </strong>