СПОР(Т)НО
• Синът ми не се гордее с мен
• Пуша по две кутии цигари на ден

Павел Панов е една от легендите на ПФК “Левски” и националния отбор. “Заслужил майстор на спорта” с 36 мача и 22 гола в евротурнирите. Роден на 16 септември 1950 г. в София. Женен, с две деца - Павел и Изабела. Поводът за нашия разговор обаче не е футболът, а онова, което се случва отвъд него. Единствено пред репортер на “ШОУ” синята легенда на “Левски” реши да сподели как живеят дъщеря му и синът на Гунди - Андрей в САЩ.

- Дъщеря ви Изабела е омъжена за Андрей Аспарухов - сина на Гунди и двамата живеят в САЩ. Чувате ли се с тях?
- Чуваме се непрекъснато по телефоните. Пишем си и по интернет. В САЩ са вече дълги години, живеят добре, работят. Не се оплакват от нищо, успяха да се аклиматизират, да се адаптират успешно към американския начин на живот и нямат проблеми. Хората тук нямат представа какъв живот се живее там.
Доволни са, че постигат всичко сами, благодарение на собствения си труд и образованост.
Не са разчитали нито за миг на ничия подкрепа, ако трябва да бъда абсолютно честен. Дъщеря ми има хубава държавна работа, а Андрей се чувства прекрасно със своята футболна школа, където преподава на малки дечица. Ходим си на гости достатъчно често, понякога те идват тук да ни виждат. Майките по-често ходят. Сватята - Величка Маркова, даже в момента е там при тях.
- Знам, че дъщеря ви се занимава с научни изследвания. Кой е най-големият й успех?
- Тя се занимава с изследователска дейност, заедно с голям екип ходят по конгреси, симпозиуми, изнасят семинари, лекции и така. Отговорна професия. Помага на ръководителя на екип, който е професор, асистира му и до момента е доволна от кариерата си.
- Не се ли страхувате, че двамата могат да придобият все по-американско излъчване, да занемарят българското?
- Независимо, че вече дълги години са там и живеят по американския модел, който никак не е лош, те не са забравили българското. Не говорят на развален български, когато си идват. Все пак те отдавна са свикнали там на неща, които тук все още ги няма, това няма как да не се отрази, но те са си същите. В САЩ всичко си има точно определен ред, докато тук днес е едно, утре друго, не знаеш какво да очакваш. Определено не са от тези, които забравят, нищо не би могло да ги учуди, когато се връщат в България, защото всичко им е до болка познато. Пък и за краткия период, за който ни гостуват, не им остава време да се почувстват разочаровани за пореден път от тукашната действителност.
- Все още ли изплащат апартамента си в Бостън? А помагат ли ви финансово или е обратното?
- Имаше такъв момент. В Америка много рядко ще видите някой с долари в джоба, всичко се плаща с карти, независимо дали влизаш в магазина да си купиш хляб, дали си купуваш кола или апартамент. Такава е системата, че максимум да те улеснява и минимум да предизвиква безпорядък.
А дали е по-нормално да се купи апартамент кеш или да се изплаща в продължение на години, това вече е въпрос на личен избор, но според мен те постъпиха по възможно най-правилния американски начин. Иначе аз няма какво да им помагам финансово, те се справят много добре, не им липсва нищо. Ние също се справяме, доколкото животът ни позволява.
- Потомците на известни фамилии не успяват ли повече, ако не тръгнат по пътя на родителите си?
- Така е, съгласен съм. Те затова са доволни, че постигат всичко сами. Тук винаги ще има кой да ги оценява, да коментира, да сравнява, докато там те не са известни и си проправят път така, както всички останали. Андрей имаше качества, добри футболни умения, опита се да ги развие, но фактът, че е син на Гунди при всички положения му се отрази. Името е колкото добра, толкова и лоша услуга. Него навсякъде го сравняваха с баща му, което никак не е коректно, а имаше и такива, които на негов гръб си правеха авторитет.
- А вашият син - Павел, с какво се занимава? За него нищо май не се знае?
- Така е, но и той не държи да се знае, иска да живее нормален живот. Противно на всички очаквания, синът ми не се занимава професионално с футбол. Занимава се с компютри, работи в една фирма и е доволен от кариерата си. Макар че е вече на 27 години, Павел е доста малък, за да е имал възможност да проследи моята футболна кариера. Той се роди, когато моята кариера приключваше. Не е от тези, които се гордеят с майките и бащите си, откровено казано.
- Още ли пушите по две кутии цигари на ден?
- Пуша много, да, по някой път го докарвам и до две кутии дневно.
- Конфликтна личност ли сте? Един Тити Папазов например впечатлява с избухливостта си?!
- Не, изобщо. Търпелив съм. Изчаквам развитието на ситуацията до последно и давам възможност на онзи, който е сгрешил да промени нещо. Не съм от хората, които ще скочат веднага да си отмъщават, да се карат, да си викат или да се бият. Това да викаш, да крещиш, да псуваш - какво значи? Че си кой знае какъв, или пък че ставаш по-убедителен ли?! Нищо общо! Човек може да се нервира за нещо, но е длъжен да стиска зъби, да преглъща, да се контролира. Що се отнася до Тити Папазов - това е той като поведение, колкото и кусури да има. Импулсивността не означава винаги да се развикаш, а да действаш веднага, на момента. Неговите буйства са по-скоро интересни за хората, които не го познават. Останалите са му свикнали и са приели това за нормално негово поведение. Не казвам, че толерирам това, но затова сме различни. Все пак има моменти, когато човек трябва да си преценява кое може да си позволи и кое не, кое може да каже и кое да спести, не бива да е като кон с капаци за всичко. За кметската кандидатура какво мога да кажа - щом е преценил, че може да поеме подобна отговорност, значи го прави и после си носи последствията. Да си градоначалник не е лесна работа и няма нищо общо със спортните качества.
Аз лично не членувам в нито една партия, не съм с определена политическа окраска. Но на тези кметски избори мисля да гласувам.
- Божидар Искренов също се кандидатира за кмет, но на район Подуяне. Одобрявате ли това и бихте ли го последвали някога?
- Ще ви кажа така - аз съм кореняк софиянец, преди години, 77-ма година, ми се наложи да се преместя да живея в ^Младост^. И когато се регистрирах като живущ на този адрес, жената, която отговаряше за това, беше изумена. Каза ми така:
“Знаете ли, че от доста време насам, вие сте първите софиянци които се записват да живеят тук.”
Та в този смисъл в настоящия момент се кандидатират много хора, стана модно и по-голямата част от тях са крайно неподходящи за подобен пост. Човек, който е живял години наред в провинцията и изведнъж дойде тук и се кандидатира за кмет дори на някоя община, как може да е адекватен с нейните проблеми и история? Ами не може. Аз мисля, че с това трябва да се занимават хора, които са израснали и живели там, и познават всичко отвсякъде. Божидар Искренов по принцип цял живот е живял тук и това, че в момента му се налага да пътува често до Италия по лични въпроси, или по работа, съвсем не означава, че той не познава родните проблеми. Друг е въпросът дали ще случи на добър екип и доколко ще успее да бъде изобщо полезен, в случай че бъде избран.
Аз сам не бих се кандидатирал за кмет нито на София, нито на конкретна община в София. Не за друго, а защото никога не бих се самоиздигнал за целта. Нужно е хората да преценят, че в мое лице виждат най-правилния вариант за подобен пост, да ме издигнат те и тогава аз да ставам кмет. Аз сам никога не бих се предложил за такова нещо. Хората, които идват от провинцията, по принцип са по-амбициозни, държат постоянно да се изтъкват, докато ние - софиянците, нямаме такава мотивация и стремежи. Такива хора са повече коне с капаци, отколкото нещо друго, защото дори и нещо да не върви, те пак продължават по същия начин с рогата напред.

Едно интервю на Анелия ПОПОВА