В БКП имаше и много добри, и много лоши хора
<em>Костадин Чакъров е вече бивш председател на Съюза на комунистите в България. Роден е през 1947 г. в Пловдив. Висшето си образование получава в Юридическия факултет на Софийския университет. </em><br /> <br /> Работи последователно като първи секретар на ДКМС в Пловдив, съветник в Държавния съвет на Народна република България, зам.-завеждащ е в икономическия отдел на ЦК на БКП. Политически съветник на Людмила Живкова и на Тодор Живков. Женен, с три деца.<br /> <br /> <strong>- Каква оценка давате на днешното ни положение и политическо, и икономическо?</strong><br /> - За 25 г. може да има много оценки дали е &ldquo;преход&rdquo;, или разграбване на държавата, вече могат да се правят някои заключения за политическата система в България. Първо се видя, че <br /> <u><br /> този наш плурализъм се оказа една фасадна демокрация и управление, в което страната все повече се въвлича в хаос</u><br /> <br /> Какво означава да имаш няколкостотин партии и няколко десетки хиляди граждански нестопански организации? Всички те се борят за място под слънцето, вследствие на което хаосът е пълен и не може да се вземе никакво решение. Не се знае кой какви интереси преследва, всеки се прикрива зад някакви лозунги, програми, платформи, които никой не изпълнява. Така че сега трудно може да се проследи кой носи отговорност, кой взима решения за този очевиден грабеж. Кой? След 25 г. България се лиши от основни инструменти, във вътрешен и външен план. Диктуват ни всичко отвън, а се вижда, че сме поели по погрешен исторически път. Да, реформи трябват. И тези реформи бяха назрели и българският стопански и научен потенциал си знаеше решенията на това. <br /> <br /> <strong>- А откога знаеше и какво точно ни трябваше?</strong><br /> - Пикът на социализма беше през 1968 г., когато бяха Чешките събития. Когато един гениален чешки евреин каза, че <br /> <br /> <u>Социализъм - това е държава, допълнена с пазар, както и пазар, допълнен с държава</u><br /> <br /> Както едното, така и другото е вярно. Времето го доказва. При нас 45 г. фетиш беше държавата. А след това пък се случи най-уродливото. От едната крайност се прехвърлихме на другата. Унищожихме държавата, като един могъщ механизъм, който можеше да регулира, и тръгнахме на едни измислени понятия, като ги превърнахме в свещени крави. Свободната икономика, невидимата ръка на пазара?! А се вижда все повече и повече, че в тази тежка днешна ситуация това обслужва користните интереси на група хора. На малка група хора. Става дума за грабеж. Най-откровен.<br /> <br /> <strong>- И конкретно?</strong><br /> - Предлагам една елементарна сметка. Ето, <br /> <br /> <u>на 10 ноември 1989 г. България имаше около 8500 предприятия, нека ги наречем фирми, редовно регистрирани</u><br /> <br /> От тях 2200 бяха от национално значение, другите &ndash; с междуокръжно и общинско значение. Те бяха закупени, да кажем, от 7-8 хиляди души, а от другата страна останаха 7 милиона българи, които са обезправени един вид, нямат такава собственост. Е, това не е ли уродливо, кога България е имала подобна структура?! Ето това проспа българинът и не може да му се прости. Той повярва, че частната собственост автоматично носи благоденствие. Един мит! Работниците сами си изгониха директорите на заводите, които ги хранеха, и повярваха, че като се продадат, от Запад ще дойде някой чичко и ще ги направи много богати. Това не го разбирам. Нека се сравним с гърците. На другия полюс са нещата там.<br /> <br /> <strong>- А, да. Бяхте в Гърция преди седмица, там какво е по-различното по темата?</strong><br /> - Уж са в тежко положение, а не искат нищо да продават. Ами те се бият като диви животни, излизат по площадите по 100-200 хиляди души и се борят, за да няма приватизация. Защото знаят за какво става дума. Ние попаднахме в една система на свиреп първоначален капитализъм от най-лошия тип. Човек за човека стана вълк. Моят успех преминава през неуспеха на друг. И обратно. <br /> <br /> <strong>- Това ли е най-страшното днес?</strong><br /> - Най-страшното е, че българинът се ражда в омраза и диша омраза. Нас непрекъснато ни разделят. Ние 25 г. не можем да вземем едно самостоятелно решение. Веднага щом кажеш нещо, те обвиняват, че си руска подлога, ченге, фашист, комунист и какво ли не, а нашенецът е страхлив и отстъпва веднага, като види, че му се лепи политически етикет.<br /> <br /> <strong>- И все пак кой въпрос е най-важен и преди, и след парламентарните избори?</strong><br /> - За национално помирение. Нищо няма да се промени, ако нямаме национално помирение. Ние българите трябва да спрем това взаимно самоунищожение. Аз не познавам друг такъв народ, който се самоунижава и самоунищожава. <br /> <br /> <strong>- А какво е мнението ви за днешните партии?</strong><br /> - Те се оказаха едни образувания политико-криминални, които през закон, през една утвърдена система само се обогатяват. Най-сладкият начин да натрупаш богатство е чрез политиката! Обогатяват се чрез субсидии, участия в бордове, чрез хиляди видими и невидими форми. Идват на власт с единствената идея: &rdquo;Да вземем от всички, за да дадем на нашите&rdquo;. <br /> <strong><br /> - Затова ли вече два милиона българи напуснаха България?</strong><br /> - Боли ме много, защото това са тези, които произвеждат интелектуалния потенциал на нацията ни. Не правя комунистическа пропаганда, данните са официални &ndash; ето на 10-о място сме в света по смъртност, а на 210-о по раждаемост. Специалистите демографи вече изчисляват, че след 50-60 г. тук ще се роди последният българин. И кой ще ни защити? Колко струваше едно билетче за трамвай &ndash; 6 стотинки, нали? При средна работна заплата от 240 лв. колко пъти можеш да се качиш на това превозно средство &ndash; 4000 пъти! А сега, ако баба Гицка иска да се вози толкова пъти, трябва да има 4000 лв. Загубихме много след 10 ноември. Фактите са сурови. <br /> <strong><br /> - Отчитате ли, че носталгията по Татово време се увеличава?</strong><br /> - И как не! Огромни маси хора попаднаха в ситуацията на бедни. А имаме една формална демокрация и формални права. А демокрация и права без материална основа няма. Е? Битката вече е бедни - богати. <br /> <br /> <u>Не съм срещу богатите, но при нас богатите имат криминален произход!</u><br /> <br /> Колко са хората, които са капиталисти на базата на технология, разработен пазар, взет кредит? Те са някъде към 5 процента. А всички останали станаха богати с партийно-политически комбинации. Те са назначени капиталисти отгоре, това е страшното. Една дълбока несправедливост. И хората разбраха, че участието в една политическа партия им дава достъп до националното богатство. <br /> <br /> <strong>- Съюзът на комунистите, на който вече сте само обикновен член, бори ли се срещу това?</strong><br /> - Надявам се при новото ръководство на БСП и от Коалиция за Лява България най-после да дадем едни прости обяснения за историческите събития на червения съюз. Примерно какво и защо е ставало през годините. Защото <br /> <br /> <u>всички нови партии осребриха своето съществувание и поява, като се обявиха за антикомунистически, а те са просто едни политически биберонки на комунистическите партии </u><br /> <br /> Изведнъж станаха сини и други. Надявам се коалицията за Лява България най-сетне да разшири пространството си. Ето, 25 г. се говори само за вина, вина, вина. Е, не е така. <br /> <br /> <strong>- А какво мислите за отношението ни към Русия, тя застрашава ли ни днес?</strong><br /> - Не може да заставаме срещу Русия, тя не ни застрашава с нищо. Измислена заплаха на група чиновници, които трябва да си защитят заплатите. На тях им трябва противопоставяне. Това е едно користно поведение, в което въвличат целия наш народ, а той мълчи. Направиха ми впечатление справките за служебните министри, къде са завършили, колко езика знаят. Какво ме интересува това бе, мен ме вълнува дали е кадърен, дали не е крадец, измамник, каква му е сексуалната ориентация... Критерият да бъде доказани качества, да те е признало обществото. А при нас сега какво става? Щом напсуваш комунистите и социалистите, щом си срещу Русия &ndash; ставаш за министър. Това го нямаше при Тодор Живков. Трябва да се сложи край на това и аз разчитам на по-зрелите поколения у нас да се преборят. <br /> <br /> <strong>- Новото ръководство на БСП ще може ли достойно да защити своето присъствие в нашия политически живот?</strong><br /> - Надявам се много. <br /> <br /> <strong>- Как останахте верен на себе си, на идеите си, на Тодор Живков?</strong><br /> - Да не говорим гръмки неща. Аз съм възпитаван в християнския свят. И мисля, че бъдещето на света е в синтез на марксизма като материална компонента и на християнските ценности като духовна компонента. Светът стана много лош и е заплашен да загине, на прага е на взаимното унищожение. Искам да кажа защо съм останал верен на БКП и на християнските ценности. Живял съм с турци и арменци и те казват: <br /> <u><br /> не се страхувай човек да ти стане душманин, страхувай се Аллах да не ти стане душманин или Господ! </u><br /> <br /> Това съм го запомнил. И аз живея така, че Господ да не ми стане душманин. Т.е. максимално постъпвай добре, пожелавам го на всички българи. Господ да е с тях. Второ. Мен ме е отгледала и възпитала БКП. Учил съм се в тази партия от добрите хора. Имаше и много добри, и много лоши хора. <br /> <strong><br /> - А Тодор Живков добър ли беше?</strong><br /> - Да, въпреки че неговият пост изискваше да провежда и нелицеприятни решения. Народът го обичаше, а номенклатурата - не. Всеки смяташе, че диктаторът пречи. И тия, които го предаваха, бяха от номенклатурата. Живков протягаше ръка на обикновения човек през главата на номенклатурата. <br /> <br /> Все казваше: &ldquo;Ами хората, как ще компенсираме хората...&rdquo; Каквото и решение да се вземеше, той все питаше: &ldquo;Ами хората?&rdquo;. И наричаше номенклатурата: &ldquo;Вий, богопомазаните&rdquo;... Не искаше да се вдигат цените, а да увеличаваме производството. Всяка втора дума му беше &ndash; за народа, за народа, защото &ldquo;аз съм гладувал и са ме яли въшките&rdquo;, така ми казваше. Това наше поколение беше и романтично. Ето например Йордан Йотов, бившият главен редактор на &ldquo;Работническо дело&rdquo;, който почина. Той, един от апостолите на комунистическата партия, живееше съвсем скромно, в Банкя на една уличка &ldquo;Листопад&rdquo;, ходех от време на време да го виждам. Пожела си приживе да бъде кремиран и прахът му да бъде хвърлен под връх Мургаш, където е бил партизанин. При социализма парите не бяха сила, а властта беше средство за реализация.<br /> <strong><br /> - Виждате ли се с Жени Живкова?</strong><br /> - От време на време. Но тя си гони задачите. С Владко Живков, който е малко болен в момента, също. Жена ми му се обажда често. В добри отношения сме, запазихме си приятелските чувства. С много служители от УБО се чувам и срещам почти редовно. Иска ми се да завършим нашия разговор с богинята на справедливостта. Тя се казва История. И какво определя богинята на справедливостта след толкова години? Че тримата най-големи държавници на България са Стефан Стамболов, цар Борис и Тодор Живков. История!<br /> <br /> <br /> <strong>Елена КОЦЕВА </strong> <br />