Ернестина Шинова: Всеки ден мислех, че умирам!

<em>Актрисата Ернестина Шинова вече няма да бъде част от екипа на &bdquo;Комиците&rdquo; по bTV, като раздялата е изцяло по нейно желание. Това е поводът да я потърсим, но всъщност разговорът с нея измести напълно историята около напускането. <br /> <br /> По-искрена от всякога, съпругата на Андрей Слабаков разкрива душата си така, както никога не го е правила пред медиите. </em> <br /> <br /> <hr /> <strong>- Бяхте казали преди време, че &bdquo;човек се променя с възрастта, ама към по-лошо&rdquo;, а преди два месеца имахте рожден ден&hellip; Валидността на репликата още ли е факт?</strong><br /> - (смее се) Да! Да ти кажа, от не особено дългия ми опит, 51 години, които не са и никак малко, съм забелязала, че когато за нещо мислиш като за лошо, обикновено идва по-лошо. Поне на мен така ми се е случвало. Имам предвид, че навлиза рутината в ежедневието, навлизат страховете &ndash; и затова човек се променя към по-лошо. Не че самият той става лош човек, но се затваря повече в себе си, става по-вглъбен, липсва тази смелост, тези крила на младостта, които те правят различен. И за мен - по-добър&hellip; <br /> <br /> Когато оставиш вечността извън теб и започнеш да живееш в днешния момент, преставаш да се надяваш на чудеса. Аз и затова не обичам твърде много пластики, едни такива нелепи опити да си върнеш младостта, когато нещата са безнадеждно отминали, и когато организмът и тялото ти са стари, а ти&hellip; изглеждаш като 25-годишен. Виждала съм такива &bdquo;девойки&rdquo;, които не могат да качат трите стъпала пред Японския, но пък са обсебени от това, че изглеждат на 30 (усмихва се). Това са опити да излъжеш природата&hellip; по-добре я приеми такава, каквато е и действай, и живей според нейните правила, защото те са истинските. Всяко нарушаване на тези правила се плаща! Плаща се жестоко! Дали със здраве, дали с психически проблеми, с нещо се плаща. Аз съм склонна да приема някои цени, други &ndash; не.<br /> <br /> <strong>- Например?</strong><br /> - Например това, че аз пазя вътрешната си младост като вид психическо състояние, не толкова като физическо изражение. Него знам, че не мога да върна. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Вече не се тъпча като прасе </strong></span><br /> <br /> от сутрин до вечер и гледам да се движа, дори не ходя на фитнес. Пиех, сега не пия, и така е от 20 години насам. Просто не мога да пия &ndash; организмът ми не го издържа, не ми харесва. За нещастие с цигарите не е така - тях мога да си ги пуша, колкото си искам (смее се), както е било и преди.<br /> <br /> <strong>- Как се свиква с компромисите в такъв случай?</strong><br /> - Това също е част от старостта. Но зависи и от компромисите, разбира се. Има такива, които можеш да преглътнеш, и такива, които ти пречат. Аз уважавам себе си и не допускам някои компромиси, но всичко останало в името на общата работа, преглъщам, няма начин. Това, което гледам да пазя, е достойнството си, защото без него не можеш да си това, което си. Без него не можеш да се осъществиш като човек. Това е нещо като гръбнак, който те държи прав &ndash; ако непрекъснато удрят по него и ти го преглъщаш, в един момент оставаш без гръбнак! Усетиш ли се унижен или стъпкан по някакъв начин, трябва да реагираш. Или се предаваш и губиш себе си!<br /> <br /> <strong>- Колко пъти ви се е случвало да давате прошка на някого?</strong><br /> - Ооо, непрекъснато прощавам! Има няколко неща, които не мога да простя, но тогава нишките се късат завинаги. Кои са тези неща ли? Лъжата&hellip; какво да ти кажа, знам, че човек често лъже от безизходица, от невъзможност да каже истината, един куп причини. <br /> <br /> По-скоро това, което не мога да простя, е предателството! Но, за мое голямо учудване, и това съм прощавала. Оказва се, че като минат години, като погледнеш назад, си казваш: ами не е имало пред него друга възможност, освен да те предаде&hellip; Прощавам, но повече не се виждам с тези хора! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Никога!</strong></span><br /> <br /> Но, знаеш ли, никой не е роден лош, никой не е роден някакъв&hellip; Понякога обстоятелствата са такива, че принуждават към едното или към другото. Спомням си, че когато бях в Италия, в Монте Катини, имаше много момичета &ndash; българки, които бяха нещо като проститутки. И съм си мислела, че аз никога няма да направя такова нещо по никакъв начин. И едно от тия момичета ми каза: &bdquo;Ами аз имам две деца&rdquo;, и аз понеже съм актриса, ми е лесно да сложа обувките на някой друг човек, да вляза в неговата кожа. И в един момент се замислих &ndash; ами, чакай сега, ами ако и аз имам две гладни деца?! Ако нямам вариант?&hellip; Никога не казвай &bdquo;никога&rdquo;. По-важното е, каквото и да ти се случи, никога да не губиш себе си, никога да не губиш доброто, надеждата в себе си, това, което те прави човек. Да не губиш достойнството си до степен, в която да не можеш да се изправиш &ndash; за това говоря. Всичко друго е простимо, освен убийство, разбира се. <br /> <br /> <strong>- В актьорската професия няма ли прекалено много маски, твърде много роли, сред които човек може да се обърка, а след това и да натрупа разочарования?!</strong><br /> - Колкото и добър актьор да си, в една роля можеш да седиш не повече от 24 часа, най-много два дена, ако е някаква свръхконцентрация. Другото са нелепите случки, които идват с &bdquo;Биг брадър&rdquo;. Мястото, където маските не се свалят, това е сцената!&hellip; <br /> <br /> Актьорите обаче са егоцентрици, иначе не биха били актьори. Затова и в театъра се получават по-явни примери за това, но не можеш без него. И когато се сблъскаш с колегите си, трябва да можеш да очакваш същото и от тях, същото, което носиш и ти в себе си. Ненапразно се казват &bdquo;задкулисни игри&rdquo; и всичко това е свързано основно с театъра &ndash; там всеки се стреми към изява. <br /> <br /> <strong>- Навремето сте имали възможност да останете в Италия. Защо не го направихте?</strong><br /> - Някои пъти съм съжалявала за това, други пъти не съм. Но всъщност аз не съм си тръгвала от Италия и ако толкова много съжалявам, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>мога и да се върна</strong></span><br /> <br /> Работата е, че аз обичам адски много България и се чувствам добре тук. Това е моята държава, моята родина, моите хора. Италия ми е дала възможността, но и избора, защото аз наистина можех да остана там&hellip; Въпреки че звучи малко глупаво, защото аз и сега мога да го направя, продължавам да снимам и разни италиански филми, когато имам време. Наскоро приключих и един френски филм. Но не това е важното. Светът отдавна е едно голямо село, не е от толкова голямо значение къде се намираш, важното е кой си и какво можеш да направиш за мястото, където се намираш.<br /> <br /> <strong>- Направихте мимоходом сравнение с &bdquo;Биг брадър&rdquo; преди малко, а поредният сезон на риалитито вече стартира. Интересно ми е да разбера вие дали бихте се подложили на подобен експеримент &ndash; дали самостоятелно, дали семейно?</strong><br /> - Ами&hellip; не знам. До момента всеки ме е виждал във всевъзможни роли, на мен ми е любопитно дали аз съм достатъчно интересна на хората. Но пък, от друга страна, аз съм прекалено импулсивен човек и вероятно ще направя някакви бели в &bdquo;Биг брадър&rdquo; и май поне за момента не бих участвала. В живота не се преструвам в нищо &ndash; това, което ти казвам, това съм. Така че &bdquo;Биг брадър&rdquo; няма какво повече да ми разкрие. <br /> <br /> <strong>- Но обикновено изолацията прави така, че хората да стават като хищници един към друг!...</strong><br /> - Да, и точно такава е целта &ndash; да се бориш за пространство. Ако могат да се изострят всички конфликти до степен, в която вече да не взимаш трезво решения&hellip; Мисля, че &bdquo;Биг брадър&rdquo; създава условия на непрестанен стрес.<br /> <br /> <strong>- Знам, че преди време сте се замисляли за това дали да не си осиновите детенце, но мисълта ви е била стопирана само от представата, че трябва да го изберете от хиляди&hellip;</strong><br /> - Да&hellip; точно така е. И знаеш ли, ще ти кажа, че това винаги ми е тежало много. <br /> <br /> <strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);">Ужасно ми е!&hellip; </span></strong><br /> <br /> Понякога нещата се случват много спонтанно. Например, ако сега ми се случи да попадна на едно дете, което е само на пътя и няма къде да живее, аз веднага ще го взема и всичко ще бъде наред. Проблем е, когато се поставиш на мястото на Съдбата. И трябва да избереш - кой да бъде спасеният, кой да бъде облагодетелстваният, кой да остане да се гърчи в тези условия, в които са поставени децата там&hellip; И то не защото условията са чак толкова лоши, а защото нямат родители, нямат любов, нямат отношение. Ето това нещо винаги адски ми е тежало!&hellip; Все едно да видя 80 човека да се давят и да реша кой от тях да спася&hellip;<br /> <br /> Забелязала съм, че както се държиш с хората и те така се държат с теб. С мен изключително рядко са постъпвали нечестно, един или два пъти. Просто съм имала късмет или пък съм се държала така, че да не предизвиквам такова отношение.<br /> <br /> <strong>- И въпреки това, сте имали доста трудни периоди в живота си. Може би най-трудни досега са били моментите ви след раждането?...</strong><br /> - След раждането наистина бе най-трудният ми период до този момент. Заради болестта, която установих, беше тежък период. Нямах никакви съпротивителни сили, нямаше как да се боря с обстоятелствата. Болестта ми не беше диагностицирана, не се знаеше за какво става дума. Чувствах се страшно зле, с малко дете&hellip; Но пък тогава Андрей беше до мен, и то абсолютно всеотдайно.<br /> <strong><br /> - Тогава сте бягали от работата, крили сте се от режисьорите&hellip;</strong><br /> - О, да, да. Аз просто не можех! Това заболяване е такова, че няма как да работиш, няма как &ndash; просто си ходиш със 180 пулс и искам да знам кой е този, който може да каже монолог със 180 пулс? Но аз съм актриса и като повечето си колеги, имам двойна система за осигуряване&hellip; в смисъл - ръката ти може и да трепери, но ако ти кажат &bdquo;дай си ръката да видя&rdquo;, тя спира да трепери, защото трябва &bdquo;да се представи&rdquo;. Разни актьорски номера. Смятаха, че имам невралгични проблеми някакви, включително ме лекуваха от някакви депресии, всякакви глупости, от които се чувствах адски зле; всевъзможни терапии, които даже са противопоказни за моето заболяване. И когато се стигна до края, бях станаха цялата жълта, стана ясно какво ми е, че имам Базедова болест. <br /> <br /> Започнахме лечение и горе-долу за около месец успях да си стъпя на краката, започнах да разсъждавам нормално&hellip; И не че преди това съм разсъждавала зле, просто ти знаеш, че умираш, това е. Правех всяка крачка с тази мисъл. Стигала съм до 200 пулс! И когато удряше 200, аз просто се изправях на крака, защото артистите имаме някакъв рефлекс да умираме прави, не знам&hellip; То даже не се чува пулс, а някакво ужасно бучене в главата. Не можеш да си прегънеш вените - до такава степен са препълнени с кръв! Гадна работа. И понеже България е ендемичен район, призовавам всички ваши читатели да внимават с щитовидната жлеза. При мен беше хиперфункция, а при много от българите е хипофункция &ndash; обратното. В моя случай имаше ужасно много йод - толкова, че можех да зареждам с йод &bdquo;Софарма&rdquo;. <br /> <br /> И в един момент този йод започва да те трови. Лечението трае ужасно много време, заболяването остава за цял живот, абсолютно нелечимо е за момента. Има периоди на ремисии и ако нямаш някакви психологически стресове, които в моята професия е абсурд да нямаш&hellip; достатъчна ти е една премиера само&hellip; Ако няма такива много страшни моменти, може да се изкара 3-4 години, някои от късметлиите стигат и до 5, аз никога не съм ги стигала, при мен максимумът е 2 години. Това е. Вече съм се научила да се разпознавам. Като правя някоя фотосесия и изведнъж си погледна очите &ndash; колко са ококорени, твърде втренчени и неподвижни, веднага разбирам какво става&hellip; <br /> <br /> <strong>- И всичко това се случва малко след раждането на дъщеря ви. Замислих се за това, че към днешна дата тя се занимава не с какво да е, а с медицина &ndash; дали е случайност?!</strong><br /> - Да, тя беше още бебе. И, да, може би състоянието ми тогава да й е повлияло по някакъв начин, макар и толкова малка. Напълно е възможно&hellip; Ние малко можем да командваме подсъзнанието си, но е възможно и аз тогава да съм й го внушила. Спомням си, че тя беше съвсем малко бебе и аз бях убедена, че съм дотук. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Че умирам, отивам си!</strong></span><br /> <br /> И я бях взела в един дъжд, седяхме пред поликлиниката, защото ми беше неудобно да седя в неотложна помощ от сутрин до вечер, бях я завила с якето си. И просто си седяхме под дъжда, аз й пеех и&hellip; исках да бъдем близо до някой, който да може да се погрижи за нея, ако пукна. И бях така буквално на всяко излизане с нея. И слагах в джобчетата на якето й, на панталонките, буквално навсякъде, листчета с телефонния номер на баща й, в случай че нещо се случи, да могат да се погрижат за нея. Всеки ден мислех, че умирам!<br /> <br /> <strong>- Звучи не само тъжно, но и зловещо!&hellip;</strong><br /> - Наистина беше такова&hellip; Но и другото, което спомена, не е случайност. Някога самата аз исках да стана лекар, но сега дъщеря ми се занимава с медицина. И, действително, ако не бях актриса, щях да бъда лекар. И го бях избрала &ndash; кандидатствах в Медицинска академия и във ВИТИЗ, но ме приеха във ВИТИЗ, а в Медицинска академия оставаха още изпити. Тръгнах по по-малкото съпротивление&hellip;<br /> <br /> <strong>- В трудните моменти и стъпки много ви е помогнал баща ви &ndash; писателят Чавдар Шинов&hellip;</strong><br /> - Много, да, наистина много! Освен това той беше човек, който ме научи да разбирам, че всеки проблем всъщност е някакво предизвикателство и не трябва да се гледа като на проблем. Също както на температурата &ndash; не трябва да гледаш на нея като на болест - тя е само знак, че нещо се случва, а ти трябва да излекуваш болестта. Това е. Всичкото са знаци, че нещо не върви &ndash; и трябва да седнеш, да помислиш какво е, да го излекуваш и да го преодолееш. Аз съм свикнала с тази максима &ndash; че единственото постоянно нещо е промяната. Оттам нататък не се страхувам да се променям, защото останеш ли на едно и също място, страхуваш ли се от промяната, това е смърт, това е краят, това е старост, това е голямото дърво в гората, което вятъра пречупва, разбираш ли&hellip; Не е младото, гъвкаво дърво, което взима различни посоки.<br /> <br /> <strong>- Вече съм убедена, че на точно такъв тип разсъждения се крепи и дългогодишната ви връзка с Андрей Слабаков, защото хората, които създават и успяват да запазят здраво семейство, уви, са малцинство!...</strong><br /> - Може би&hellip; не знам, не смея да давам рецепти на никого. Мога да говоря за себе си, а <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>аз съм била винаги вярна на себе си и вярна на Андрей<br /> </strong></span><br /> И не съм приемала никога като някаква константа нашата връзка. Тя също се променя с годините, също се развива, или пък цикли &ndash; и когато се появява проблем, сядаш, виждаш го, и го лекуваш, решаваш го, преодоляваш го. Но това, което мога да ти кажа за Андрей, е че той е изумителен, изключително добър човек. Аз не съм толкова добра, колкото е той. Той е импулсивен, създава впечатление на скандален, на човек, който е нетолерантен, но истината е друга. В моята градина, например, има много голи охлюви, които мразя &ndash; е, той не може да ги убие! Понякога изразява мнението си с твърде ексцентрични начини и аргументи, но това не означава, че ако го убедиш, че си прав, няма да го приеме. Той просто си защитава мнението, но го прави така, сякаш е от Инквизицията. А не е така. И съм му казвала: &bdquo;Човече, хабиш твърде много енергия!&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Не знам до каква степен ви влияе известността, но една ваша закачка се е запечатала по този въпрос в съзнанието ми: &bdquo;Всеки понеделник отказвам цигарите и всеки петък се развеждам с Андрей&rdquo;&hellip;</strong><br /> - То си е така! (смее се) Аз него всеки път се налага да го убеждавам с ужасно много енергия и много средства в това, че съм права. Или пък да приема неговата правота, в случай че той е прав. При нас отива много енергия за това. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Непрекъснато скандали, спорове, убеждаване&hellip;</strong></span><br /> <br /> <strong>- Доста нестандартен начин е избрал Андрей Слабаков, за да ви предложи брак навремето&hellip;</strong><br /> - Да, определено (усмихва се). Точно в този момент аз разбрах колко чувствителен и сантиментален е всъщност Андрей. Той това нямаше смелост дори да ми го каже. Той го написа, при това - от името на брат си, представи си!&hellip; И какво общо има това с Андрей, с разветия перчем, с цигарата - виж колко е различно! Трябва да знаеш, че много добрите хора са и малко беззащитни&hellip; За Андрей ще ти кажа и още нещо важно &ndash; той никога не е пропускал дребните неща. Винаги се е отзовавал, винаги е помагал, винаги и на всеки.<br /> <br /> <strong>- Обещах ви, че няма да превърна напускането ви от &bdquo;Комиците&rdquo; в основна тема на нашия разговор, затова ще завърша с нея. Защо си тръгнахте все пак?</strong><br /> - Просто се изчерпах, това е истинската причина. Не мога да направя повече. Не мога да стана по-добра или по-интересна. И този момент наистина дойде, и разбираш, че е просто поредният етап, през който преминаваш. Аз не затварям врати, мразя да затварям врати, нито пък някога ще кажа нещо лошо за хората, с които съм работила 5 години. Това са прекрасни мои колеги, които са ми по-скоро приятели, не колеги, всички, до един, без никакво изключение. Не съм срещала затруднения, някой да не ме е разбрал или нещо подобно.<br /> <br /> <strong>- Оттук-нататък какво следва тогава?</strong><br /> - Други неща, още не знам&hellip; В момента участвам в една пиеса в Сатиричния театър, една брилянтна комедия на Дарио Фо, която се надявам да стане закачлива, смешна. Имам и едно друго предложение &ndash; за драматична роля, но за нея още не съм готова да говоря. Страхотни предизвикателства са, дано да се справя. Не съм се отказала от телевизията, просто в момента не мога да бъда полезна повече.<br /> <br /> <strong>- А липсват ли ви примерите в професията? Хора като Петър Слабаков например&hellip;</strong><br /> - Тогава се правеха ужасно много филми, липсват, разбира се. В онова време актьорите ги разпознавахме по-добре, защото ги виждахме по-често в различни неща. Сега също има много и добри актьори и актриси. Поклон на тези хора, които успяват да държат ниво, да успяват да задържат интерес и да бъдат някак разпознаваеми &ndash; в тия условия, в които България, вместо 20, се правят 2 игрални филма&hellip;<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />