Можеш да станеш императрица или слугиня, но за перфектна домакиня трябва да знаеш да готвиш, да свириш на пиано и да знаеш френски, казвала майка й
<em>Голямата ни актриса Виолета Донева не помни баща си. Тя е била пеленаче, когато капитан Павел Джингаров е отзован от фронта, а на 15 март 1945 г. осъден от Народния съд и разстрелян. Бил е на 33 години. Само преди месец тя е получила поредното писмо - от 82-годишния Манчев от Петрич, между другото активен борец против фашизма и капитализма, който още си спомня службата като адютант при младия капитан през 1942-43 г. и не скъпи добрите си думи за него - след повече от 60 г. На името на капитана сега в Петрич има кръстена улица - ако изобщо това може да бъде утеха за дъщерята, която не помни реабилитирания си впоследствие баща.</em><br /> <br /> След разстрела на съпруга й майката Цвета Джингарова остава на свобода броени месеци. През лятото на същата тази 1945 г. тя е качена в автомобил на булевард &quot;Мария Луиза&quot; и е в неизвестност година и осем месеца. Всички мислят, че е мъртва. Грижата за пеленачето ляга на плещите на бабата. Дотогава семейството обитава хубав апартамент в района на Докторския паметник.<br /> <br /> <u><strong>Апартаментът обаче е харесан от някакъв партизански генерал.</strong></u><br /> <u><strong><br /> На бабата дават срок от 12 часа да опразни жилището <br /> </strong></u><br /> Тя събира малко вещи в една бохча, грабва бебето и започва да дири подслон при познати. Всички обаче се отдръпват от дамгосаното семейство. Все пак се намира един благороден човек, адвокат, чичо Борис, който ги приютява в мазето си на &quot;Руски паметник&quot;, където си е стъкмил малка дърводелска работилничка. Там, в тясното подземно помещение, малката Виолета се учи да ходи и да говори. На баба й и през ум не й минава да изведе детето на двора, за да не ги види някой. В качеството си на адвокат чичо Борис успял в един момент да разбере, че майката е жива и се намира в Централния затвор. Използвайки познанствата си, той успява да уреди свиждане на Виолета и баба й с майката. Дотогава Виолета знае за майка си единствено от разказите на баба си - че била литераторка, завършила с отличие СУ, че била толкова красива, че колегите й викали Жар птица... Малкото момиченце и баба му се озовават в една стая в сграда на милицията на &quot;Лъвов мост&quot; в очакване на свиждането. От друга врата в помещението влита някаква грозна, сплъстена, лилава, почти <br /> <br /> <u><strong>чудовищна жена, която се спуска към нея, малкото момиченце. И Виолета почва да пищи. От хубостта на Жар птицата в затвора нищо не е останало. Това е първата среща на Виолета с майка й</strong></u><br /> <br /> След като я освобождават, тя е лишена от учителски права и от всякакви доходи. Бабата скоро умира от рак, братята й - също. Единият брат, Георги Стефанов, бил археолог, историк. Другият брат на бабата, Стефан Стефанов, юрист, през 42-43 г. е бил управник на Македония.<br /> <br /> През 1947 г. все още съществувало театралното училище с неговия двугодишен курс. И Цвета Джингарова решава да кандидатства там. По онова време на първите трима в класирането разрешавали да си вземат задочно изпитите, без да ходят на лекции, а през останалото време да работят като стажант-актьори в провинциалните театри. Цвета успява - класира се втора. Назначена е в Габровския театър. Така започва скиталчеството на майка и дъщеря в провинцията. <br /> <br /> От този випуск са и Апостол Карамитев и Маргарита Дупаринова.<br /> <br /> Виолета добре си спомня жестоката мизерия на онова време. Сутрин и вечер майката и дъщерята пият чай от липа с хляб и малко сирене. Имат възможност да наемат само една стая. За сметка на това малката Виолета винаги има учител по пиано и по френски. Тя добре си спомня думите на майка си: &quot;Можеш да станеш императрица. Можеш да станеш слугиня. Но трябва да знаеш да готвиш, за да си перфектна домакиня, да свириш на пиано и да знаеш френски&quot;.<br /> <br /> Виолета завършва със златен медал гимназия в Кюстендил. Фамилията й обаче е пречка да кандидатства. Нещата се променят, когато майка й се омъжва втори път за актьора Кирил Донев и тя приема неговата фамилия.<br /> <br /> <u><strong>Аз имах изключителен втори баща, разпалва се Виолета. Кирил Донев и брат му Георги Донев са имали преди 9 септември частни театри </strong></u><br /> <br /> Мама викаше на Кирил, на татко ми, татко - защото той беше 22 г. по-голям от нея.<br /> <br /> А мен той ме обожаваше. Трепереше над мен. Моята сестра Лили Желязова, оперната певица, с която и до момента сме така силно свързани, както никаква кръвна връзка не може да ни свърже, е негова дъщеря. <br /> <br /> Виолета Донева завършва журналистика и актьорско майсторство във ВИТИЗ &quot;Кръстьо Сарафов&quot; през 1966 г. От следващата година е член на трупата на Военния театър. Дебютът й в киното е още през 1961 г. във филма &quot;Стръмната пътека&quot; на Янко Янков. За ролята на Люба във филма &quot;Допълнение към Закона за защита на държавата&quot; (1976) на режисьора Людмил Стайков е отличена със статуетката &quot;Свобода&quot; на МКФ Сопот, СФРЮ, 1979, когато наградата за мъжка роля получава Ив Монтан. Снимала се е още във &quot;Всеки ден, всяка нощ&quot; (1978, реж. Владислав Икономов) и много други. Играе и в трупата на театър &quot;Възраждане&quot; ролята на Елисавета Багряна в пиесата &quot;Последната и първата жена&quot;, чийто автор е.<br /> <br /> &quot;Мама беше единствената, разказва Виолета Донева, която казваше още през 64-65 г., в апогея на социализма - спокойно, деца, те ще си отидат. Това не е нормално. Това е противоестествено. Това е нарушение на всичко в природата&rdquo;. Ние я гледахме като изкопаемо. Когато Живков падна, тя, която винаги е била твърде емоционална, прие всичко абсолютно спокойно. След 10 ноември Виолета Донева има три мандата като шеф на СДС в кв. Изток.<br /> <br /> <u><strong>Окончателно скъсва с политиката през 1994 г., когато разбира, че в нея няма място за идеалисти </strong></u><br /> <br /> За съпруга си Атанас Грънчаров не пести ласкавите думи. &quot;Той е моят трегер. Той е човекът, на който може да се разчита във всички ситуации&quot;, категорична е тя. <br /> <br /> &quot;Актьорството е безкрайно красива професия, казва Виолета Донева, но и безкрайно нечовечна понякога, защото те обсебва изцяло. Ако знаете колко много качествени колеги са станали нейна жертва...<br /> <br /> Аз не мога да се оплача, би било нахално. Винаги съм имала освен хубави роли, чудесни партньори и добри режисьори и това, което е най-важно в тази професия - любовта на публиката. Аз съм от малкото актриси, които имат отговор на въпроса как да бъдеш обичана. Три живота да живея, не мога да се отплатя за тази обич&quot;.<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Поли БОЯНОВА</strong><br />