Тревожният извод сочи, че не вървим към по-добро, констатира с горчивина военачалникът
<em>Цветан Младенов Тотомиров е високопоставен български армейски офицер, началник на Генералния щаб на Българската армия от 2 септември 1994 г. до 11 юни 1997 г. Роден е на 14 април 1943 г. в село Раброво, област Видин. Женен, има две деца. През 1966 г. завършва Висшето народно военно училище &bdquo;В. Левски&ldquo; във Велико Търново, профил танкист-строеви, Военната академия &bdquo;Г.С. Раковски&ldquo; през 1975 г. и Военната академия на Генералния щаб на Съветската армия през 1986 г. Преминава през всички командни длъжности в Българската армия, както и през званията от инженер-лейтенант до генерал-полковник (от 2 септември 1994 г.).</em><br /> <br /> Демократичният преход даде отпечатък, в повечето случаи &ndash; негативен, върху всички сфери на битието и духа в нашето общество. Ценностната ни система девалвира, забравени бяха националните приоритети, а моралните добродетели, завещани от предците ни, бяха поругани и отречени. <br /> Сега всеки божи ден ставаме свидетели на разпуснати нрави: магистралите - пълни с проститутки, площадите - с просяци; между възрастните люде и по-младите поколения се разгаря словесна и физическа агресия. <br /> <br /> Днес парите са главен и единствен измерител на таланта и на успеха. Затова все по-често ни жегва тревожният въпрос: &bdquo;Накъде отиваме?&ldquo;. Отговорите са най-различни, но общият вектор сочи, че не вървим към по-добро.<br /> <br /> И армията не остана изолирана от общия процес. Почти всички правителства осъществяваха откровено враждебна политика спрямо въоръжените сили. Така <br /> <br /> <u><strong>хората с пагони постепенно, но трайно бяха изолирани от народа, комуто се кълнат, че служат</strong></u><br /> <br /> Предпоставките за изолация бяха ускорени от недалновидни научни и политически изводи, че в достатъчно продължителен исторически период ще отсъстват каквито и да са сериозни заплахи за националната сигурност. Но войните около нас и малко по-далеч не стихват. Дали някой се замисля, че ако днес заплахата е на няколкостотин километра, утре може да потропа на вратата ни? А ние да нямаме средства, сили, инструменти да я срещнем?<br /> <br /> Не по-малък принос за изолацията на армията от обществото дадоха прибързаното преминаване към изцяло професионална армия и подборът на професионалните войници. Да, те идват от пазара на работната сила и в зависимост от предлаганите заплати, условия и социални придобивки в армията влизат хора със съответни качества. Миротворческите мисии оказват положително влияние върху кадровите войници, но не и върху военния бюджет и върху обществото. <br /> <br /> В изборния процес ролята на военните бе сведена до минимум: те нямат право да кандидатстват, а политическите партии поне до предстоящите избори не бяха заинтересувани да включват в листите си професионални военнослужещи. Бяха наложени и други ограничения върху най-скромното участие на воините в други форми на политическия живот.<br /> <br /> <u><strong>Висшият команден състав, зает със собственото си оцеляване и уреждане в цивилния живот след пенсиониране, забрави задължението си да създаде такива условия за служба и живот на офицера, че той да се посвети изцяло на професионалния дълг и на верността към страната си</strong></u><br /> <br /> Реформите, започвани и недовършени, тръгнаха по съвсем различен от очаквания път. Защото в по-голямата си част бяха дело на външни за армията лица, а не плод на консенсус между политици и военни експерти.<br /> <br /> Сега, след близо 22 години обявени и правени реформи в сферата на отбраната, Министерството на отбраната призна, &bdquo;че не разполага с необходимия военен ресурс, който да изпълни ефективно ролята на гарант на сигурността&ldquo;.<br /> <br /> Отбранителната политика, декларирана и гласувана от Народното събрание, не бе по-успешна. Разходите за армията трайно и неотклонно бяха орязвани, за да достигнат през 2014 г. 1,3 на сто от брутния вътрешен продукт. Числеността на въоръжените сили се изравни с болезнените квоти, наложени през 1918 г. от Ньойския мирен договор.<br /> <br /> Безкрайните промени, кръпки и префасониране на Закона за отбраната и въоръжените сили, предоставящи все повече командни функции на военния министър и ограничаващи правомощията на началника на отбраната, доведоха до състояние, при което никой не знае със сигурност кой и какви отговорности носи за отбранителния потенциал. И едва след като излезе в запаса, поредният началник на отбраната добива смелост да заяви какво е имал предвид преди три-четири години, когато не е отговорил на поставените му въпроси.<br /> <br /> Подобна атмосфера създава несигурност сред офицерския корпус. Да, офицерът няма право да се произнася за партийната политика, но за състоянието на армията не бива да мълчи.<br /> <br /> Защото продължава тревожната тенденция тактическите учения и ученията с бойни стрелби да се броят на пръсти, а стрелбите на артилерията в повечето случаи да се заменят с имитационни средства. За подобни учения Сухопътните войски не са в състояние да съберат повече от батальон, а Военновъздушните сили се отчитат с &bdquo;цял&rdquo; един самолет.<br /> <br /> Това са проблеми, които отдавна трябваше да бъдат забелязани, коментирани и решени, защото за всичко загубено днес ще бъдат необходими далеч повече усилия и време за възстановяване. В съвременните условия въоръжените сили нямат нито времеви, нито материални ресурси да импровизират, да си набавят липсващи средства и сили или тепърва да градят способности под ударите на противника. Както знаем, съвременната война е тук и сега. Съвременната война най-често е тази, за която сегашната ни армия е закъсняла. Не само българската.<br /> <br /> Днешната изолация, отричане и орязване на въоръжените сили вероятно ще подтикнат историците да ги определят като най-черния период във военната ни история. Още дълго ще чуваме изрази като &bdquo;период на разграбване&ldquo;, &bdquo;мрачна епоха в историята на армията&ldquo;, &bdquo;разпад и безверие&rdquo;. <br /> <br /> Подобни определения ще отразяват не само изолацията и намаляването числеността на въоръжените сили, но ще обозначават и спъването на технологичния напредък във войската, модернизацията на въоръжението и бойната техника, усъвършенстването на подготовката на командирите и подразделенията.<br /> <br /> Крайно време е лицата, които се наричат управляващи, да разберат, че <br /> <br /> <u><strong>в Българската армия нищо не започва и не свършва с &bdquo;техния&rdquo; министър и с &bdquo;тяхното&rdquo; правителство</strong></u><br /> <br /> Армия е имало и преди 9 септември 1944 г., и преди 10 ноември 1989 г. И тя е била организирана и управлявана, отстоявала е националния суверенитет и е печелила победи само когато е била градена според неумолимите принципи на военния професионализъм.<br /> <br /> Може би е време президентът на Републиката, който по време на паради е и върховен главнокомандващ, да постави кардиналния въпрос: &bdquo;Колко на брой, какви въоръжени сили и сили за сигурност трябва да има малка и бедна България?&rdquo;. Така в дебати в Консултативния съвет по национална сигурност политическите сили биха могли да фиксират рамки, които никой и никога няма да има право да прекрачва. В противен случай епохата на несигурност и упадък ще продължи, след което Българската армия ще приключи съществуването си.<br /> Позволявам си отново да подчертая, че <br /> <br /> <u><strong>земята, на която живеем, не ни е дадена даром, не е наша собственост во веки веков<br /> </strong></u><br /> Живеем за кратко на нея и временно ползваме благата й, но сме длъжни да я запазим и да я предадем на деца и внуци.<br /> Затова в Конституцията е записано, че &bdquo;Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост&ldquo;.<br /> <br /> <br /> <strong>ген. Цветан ТОТОМИРОВ</strong><br />