Железни дантели, изящни свещници и дворцови порти майстори ковачът и от работа не се бои, не чака на помощи
<em>Старата мъдрост, че човек сам кове съдбата си, за Иван Николов и сина му Мариян от Лом не е банална фраза, а житейски избор. 53-годишният мъж от години изкарва хляба на семейството си с чук в ръка. Кове всичко - свещници, цветарници, огради и дори порти за древни замъци. &ldquo;Ако някой ден отидете в Испания и видите замък с огромна порта, окована с тежки и красиви железа - да знаете, че ние със сина ми сме я правили!&rdquo;, гордо казва Иван. Невисокият, мургав мъж от ромския квартал на Лом &ldquo;Стадиона&rdquo; не е въртял цял живот чука край огнището.</em><br /> <br /> Родителите му държали да има добро образование и професия и Иван завършил техникум за електромеханик. Близо 25 години работил като техник в &bdquo;Енергоснабдяване&rdquo;, после изкарал курсове и станал специалист по поддръжката на фотоволтаични паркове. Скъсано ковашко духало и бивш файтон, превърнат от времето в купчина старо желязо. За какво са му такива непотребни вещи на човек, работил само в областта на енергетиката и току-що освободен от работа? Следва история за смисъла, който този човек намерил в тях, за да продължи напред.<br /> <br /> Скорошно съкращение от фотоволтаичен парк заварва Иван Николов крайно неподготвен. Макар и да е с дългогодишен стаж и макар да има най-високата квалификационна степен в тази сфера, в град като Лом не е толкова лесно да намери работа по специалността си. Първото, което прави с новия си статут на безработен, е... да откупи стар файтон. В купчината ръждясало желязо той вижда уникалния шанс да даде още живот на нещо отдавна отминало. И разпознава в това нещо и себе си: &ldquo;Това ще бъде страхотно нещо, това е много голяма идея. Всички тези буренца, всички тези спици ще бъдат реставрирани. Това, което е здраво, ще остане. Това, което не е, ще го подменим. Представяш ли си да стане вече готов, с гюрука му, с боядисването му, всичкото... Един ден да е, ама ще се повозя на него, честно ти казвам&rdquo;. Кризата и беднотията притиснали и него като всички в града и той решил да се захване с втора работа, за да припечели някой лев допълнително за семейството си. Трите му деца растели и Иван, също като родителите си навремето, искал те да са добре облечени, нахранени и най-вече изучени. <br /> <u><strong><br /> Иван сам не знае как се захванал с ковачеството - най-вероятно в паметта му отекнало ехото от звъна в ковачницата на прадядо му Салки </strong></u><br /> <br /> Иван не го помни, но роднините му разказвали много за него. В началото на ХХ век Салки бил известен в Ломско налбантин - подковавал конете и поддържал инвентара на земеделците по цялото поречие на Дунав. Салки имал уникална ковачница под открито небе. Той седял върху половин бъчва, отрязана и вкопана в земята. Краката му висели в нея, отдясно било огнището с духалото, а отляво наковалнята. Като имал поръчка и искал някой да раздуха огнището, Салки удрял с малкото чукче по желязото, а на звъна мигом се стичали децата от махалата, готови да се сбият кой да помага. Защото ковачът държал в джоба бонбони и щедро дарявал помощниците си. Когато започнал да опразва старите кошари в двора и да ги приготвя за работилница, Иван открил част от инструментите на прадядо си - чукове, секачи, клинци и подкови. Запазил ги като талисмани и символ на връзката между поколенията, която минава като подземен извор през живота и не се знае кога ще бликне нагоре. Отначало електричарят поработвал само в свободното си време. Изковавал по някой и друг свещник или уреди за камина. Но старият занаят все повече го привличал, близки и познати харесвали изработките му, поръчвали си и Иван оставал все повече пред наковалнята. Затова, щом преди 4 години го съкратили, той не се стреснал и не отишъл на борсата за помощи. А се хванал още по-здраво за чука. А и синът му израснал и започнал да посяга към чуковете. Най-често двамата ковачи правят метални декорации за къщи и заведения. Майсторят маси и столове, парапети за стълби, решетки и цветарници. Работата е тежка и отнема месеци. Правило на занаята и изискване на клиентите е всеки детайл да се изпипва. Затова семейството се снабдило с техника колкото за един малък завод. <br /> <br /> - В началото бях решил да си купя нови машини и отидох на Пловдивския панаир. Оказа се обаче, че техниката за обработка на желязо е доста скъпа - нова машина е между 18 и 20 хил. лева. Отказах се!, признава Иван. За да се оборудва, той предприел друга тактика - обикалял по стари заводи и работилници из града и района, купувал бракувана техника и я поправял. Сега в работилницата си ковачите имат струг, бормашина, осемтонна преса, хидравличен чук, машина за огъване на желязо, телоподаващи машини и електрожени. Изработката на мебели и <br /> <br /> <u><strong>декорации от ковано желязо е скъпа работа, затова най-често поръчките са от заможни бизнесмени, </strong></u><br /> <br /> споделят майсторите. Те работят за клиенти от Монтана, Враца и Видин. Понякога получават поръчки и от Южна България и дори от чужбина. Най-голямата им заявка била за порти за испански замъци. Дърводелска фирма изработвала дървената част на вратите от грамадни греди, а ломските ковачи правели железните обкови - мандала, панти, ковани пирони и решетки за прозорците. Обковът за една порта тежал около 300 кг. Фирмата, която сглобявала вратите, допълнително патинирала желязото и то придобивало старинен вид. Наричали ги &ldquo;татарски порти&rdquo;, разказва Иван. Със сина му направили оборудване и за цял хотел-ресторант във Видин и за няколко имения на богати бизнесмени в Северозапада.<br /> <br /> - Казват, че богатите хора са надменни и стиснати, но досега не сме имали проблеми. <br /> <br /> <u><strong>Само една земеделска шефка, заради някаква дреболия, ни хвърли парите на земята и трябваше да се наведа, за да ги взема</strong></u><br /> <br /> Стана ми много тежко, защото и синът ми беше до мен, но го направих. Казах, че съм изкарал тези пари с труда си и че тя трябва да се срамува, а не аз, задавено разказва Иван. Той се гордее, че вече има и документ за коваческото си майсторство. Наскоро занесъл в занаятчийската камара в Монтана свои изработки и след разговори и изпит го приели за свой член и му издали майсторско свидетелство. Сега то виси на стената в работилницата редом с духалото на прадядо му. Синът &ndash; 26-годишният Мариян, също напредва в занаята и вече е обявен от баща си за дизайнер на семейната фирма.<br /> <br /> - Той е любопитен, оправя се с компютрите - вади от тях различни модели. Много ми помага, хвали го бащата. Само от една черно-бяла снимка на кована спалня от ХVII век, донесена от клиент, Мариян направил проект за леглото. Таблите, изплетени от желязо като дантела, станали много красиви и моделът влязъл в каталога на ломските ковачи. <br /> <br /> Една кована спалня излиза между 1000 и 2000 лева, но има разработен и по-скромен вариант за 700 лева, казва младежът. Наскоро той се завърнал от Германия, където работил няколко месеца в строителството, и донесъл модели за цветарници, които се закачват на прозорците и са изящни като лозници. С ковачество човек не може да забогатее, но може да живее нормално, твърдят бащата и синът. Те припечелват колкото за семейството си. Съпругата на Иван не работи, а се грижи за домакинството. Двете дъщери на ковача вече са омъжени и живеят в свои къщи. <br /> <br /> <u><strong>Част от спечелените пари семейството вложило в своя стара мечта - къща на село</strong></u><br /> <br /> Купили дом с голям двор в близкото село Мокреш и си направили градина с овощни дървета. В почивен ден ходят в ранчото си - копаят, плевят и отдъхват сред мирис на цветя и плодове. <br /> <br /> Много се дразня, когато някой каже, че няма какво да работи. Толкова много работа има, че човек не смогва да свърши всичко. Един мъж само да е здрав и прав, не бива да се оплаква, а да се труди! - казва Иван Николов.<br /> <br /> Двамата със сина му не крият, че освен с твърдото желязо години наред им се налага да се борят и с предразсъдъците срещу тях като роми. <br /> Много хора мислят, че като сме от малцинството, ще ги излъжем или окрадем. Затова внимаваме да изпълняваме поръчките си с точност до час и лев, защото доверието се печели трудно, но се губи лесно, споделя младият Мариян.<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Паулина БОЯНОВА</strong><br />