Гърдата ми гнояса от натъртване при борба
<em>&nbsp;Двукратният олимпийски шампион по борба Боян Радев е роден на 25 февруари 1942 г. в с. Мошино (днес квартал на Перник). Бил е състезател на &ldquo;Спартак&rdquo; - София. Печели олимпийските титли в класическия стил в категория до 97 кг на игрите в Токио 1964 г. и в Мексико 1966 г. Световен шампион е за 1966 г. и два пъти взема сребърните медали от първенства на планетата - през 1962 и 1967 г. Европейска титла взема през 1968 г. След края на спортната си кариера работи в системата на МВР. Освен като борец Боян Радев е известен като голям колекционер на произведения на изкуството и дарител. Наскоро Българският олимпийски комитет му организира честване по случай 50 години от спечелването на първата му олимпийска титла в Токио. Ето какво сподели легендарният борец специално за читателите на в. &ldquo;Доктор&rdquo;.<br /> </em><br /> <strong>- Г-н Радев, какво е за вас да чествате 50 години от първата си олимпийска титла?</strong><br /> - 50 години са много. Добре, че доживях да го видя. Направиха ми хубаво празнуване. Много съм горд с това тържество, че ме зачетоха голяма плеяда от олимпийски и световни шампиони. За мен това е най-голямото признание и уважение за това, което съм направил за България и за себе си. Дори когато ходя по улиците, ме срещат непознати хора, прегръщат ме. Това е голямата радост за шампиона.<br /> <br /> <strong>- Да ви върна към онова време. Имахте ли някакви контузии, когато бяхте състезател?</strong><br /> - Имам много контузии, но не им обръщам внимание.<br /> <br /> <strong>- Да се е налагало някога да правите операция?</strong><br /> - Да, правиха ми операция по време на спортната ми кариера на борец. Стана така, че <br /> <u><br /> излязох от болницата и веднага заминах да се боря </u><br /> <br /> на световно първенство. Това беше в Букурещ 1967 г. <br /> <br /> <strong>- Разкажете по-подробно.</strong><br /> - От натъртване по време на борба ми гнояса лявата гърда и след това се наложи операция. Лежах един месец в МВР болница. Оттам отидох на световното първенство в Букурещ. Без загуба станах втори в света, като се случи да играя четири срещи за един следобед. Бях с превръзка на тепиха, с дренаж в раната. <br /> <strong><br /> - Това ли беше най-тежкото изпитание във вашата кариера?</strong><br /> - Това е било наистина труден момент. Имах и други контузии, но минаваха бързо и не си заслужава да ги споменавам.<br /> <br /> <strong>- Как се чувствате сега? Здрав ли сте?</strong><br /> - Сега се чувствам горе-долу добре. <br /> <br /> <u>Горе-долу съм жив и здрав <br /> </u><br /> Ходя по улиците, пия по някое кафе и това е.<br /> <br /> <strong>- Преди десетина години казахте, че сте изпили 50 тона уиски и сте изпушили един ТИР пури. А сега какво става?</strong><br /> - Алкохол отдавна не пия - две години вече. Станах пълен аскет. <br /> <br /> <strong>- Виждам, че сте отслабнали. Как го постигате?</strong><br /> - Такава ми е натурата. Не пазя никакъв режим в яденето. <br /> <br /> <strong>- Какво ще кажете на хората, които не пускат децата си да спортуват?</strong><br /> - Това им е грешката. Трябва да дават децата им да спортуват, за да могат да ангажират свободното им време и да не се занимават с глупости. Знаете какво се случва с децата на улицата. А когато спортуват, стават силни, здрави, дисциплинирани. Може да станат и шампиони - европейски, световни, олимпийски. Може и да не търсят големи постижения, но поне за здраве е полезно да спортуват.<br /> <br /> <br /> <strong>Мара КАЛЧЕВА</strong><br />