Дъщерите ми попаднаха на такива мерзавци, че ми иде да ги затрия!
<em>&nbsp;&bdquo;Братко, нямам на кого да изплача душата си. Докторите вече съвсем не ме устройват. Нито имам пари да им плащам, нито мога да издържа изцъклените им погледи. Та те са по-болни, по-улави и от мен. От десетина години чета само вашето издание. То е като билка, която намира цяр за всяка болка, най-вече душевна. Затова смятам, че ще ме изслушаш. Знам, че няма да можеш да ми помогнеш, но поне ще изплача мъката си пред теб. Пък дано ми олекне!&rdquo;, реди по жицата 80-годишният дядо Манол от кърджалийския квартал &bdquo;Байкал&rdquo;.<br /> </em><br /> Изслушваме го най-търпеливо, както винаги сме правили. Екипът ни е поел тъга, съизмерима с безбрежния Световен океан. Много добре знаем, че когато ни търсят, хората имат нужда от нас. И изслушваме, и помагаме, и като психотерапевти даваме съвети. Важното е на човека отсреща да му олекне. И това е нещо!<br /> <br /> &bdquo;Едната ми дъщеря се запиля в Северна България, другата в Пиринска Македония, синът ми пък - във Враца, дето гарга не каца. С бабата в момента кукуваме, рекохме си, както викат турците, рахат олсун. Каквото имахме, дадохме на всичките поравно. Оголяхме и обосяхме, но нали затова сме се трудили, нали затова сме цепили стотинката на две &ndash; младите да имат покрив над главата си, челяд да завъдят, внуци да ни радват. Имам висока пенсия, пенсионирах се като миньор в Рудозем. Как не хванах оная чума &ndash; силикозата, все още не знам. Кокалите на повечето от аркадашите ми отдавна са оглозгани от червеи, но явно аз съм от стара коза яре. Оцелях и все още деяня. В един момент си казах: &bdquo;Всичко в мен и покрай мен &ndash; мир, тишина и спокойствие! Е-ее, бабата вече не мога да я &bdquo;обслужвам&rdquo; сексуално, годинките си казват тежката дума, но усещам, че тя е кандисала на грижите, които полагам за нея. Това не е малко. <br /> <br /> <u><strong>Докато аз щадя и милея за жената, децата ни разпъват на кръст </strong></u><br /> <br /> Шест месеца в годината тя гледа по шест внуци, изпращат й ги на порции, правят графици, сакън да не отдели повече внимание за другите. Как издържа милата, само тя си знае. И аз й помагам с каквото мога, но за старец като мен грижата е да отида до бакалията, да напазарувам, да копна градинката, да погаля изнемощялата си половинка. Повече от това не мога&rdquo;, това са встъпителните слова на &bdquo;байкалеца&rdquo;. Все още оптимистични. Но... Едната му дъщеря е високоплатен чиновник, с две висши образования е, но пък мъжът й е шофьор на такси. Любовта често не пита - нито старило, нито патило, но след меда идва и жилото. &bdquo;Грях не грях, срамота не срамота, щерката Николета споделила с майка си, че <br /> <br /> <u><strong>оня никаквец не докосвал хубавото ми чедо от година време, спи сам в хола </strong></u><br /> <br /> А тя е само на 34 години! Иска си и ласките, и уважението под юргана. Нали са се сбрали за цял живот. Темерут някакъв си. А бе, прецених го още в началото &ndash; мъж, който не може да изпие три ракии с дядо си, какъв мъж е! Щерка ми се е хванала за главата, а тая глава печели над 2000 лв. на месец, докато оня урунгел, съпругът й, колко ще изкара, дори и с бакшишите?! Не може да й стъпи и на малкия пръст. Вместо да я носи на ръце и да я люби всяка вечер, той гушкал&hellip; възглавницата&rdquo;, натъжава се дядо Манол.<br /> <br /> И другата му дъщеря не сколасва, тя пък е митничарка. Залюбва се с рокер, който кара японска машина за 12 500 евро. Обича си повече рокерските сборища в подножието на Рила и Пирин, там се чувствал най-добре. Направил й едно дете, сетне второ, с което сметнал, че си е изпълнил<br /> съпружеските задължения. Но пак без нежности, без ласки. И той като баджанака си, заспивайки, гушкал възглавницата.<br /> <br /> &bdquo;Що за мъже са това, как нежните ми създания попаднаха на такива безподобни капути?! Ако имах възможност, щях да ги скопя собственоръчно. Да знам поне, че децата ми от женски пол ще могат да си хванат любовници. Учил съм ги на морал и почтеност, на какви ли не ценности, но това, което тялото си го иска, трябва да му се даде! Бъхтали сме до откат, то не бяха и руднически, и житейски забои, вече искаме всичко покрай нас да се куртулиса, а и ние покрай него, но да има само мир и сговор. А всичките тия дертове ни скъсяват дните, тровят ги&rdquo;, реди на финала старецът. Дано, като види изповедта си в &bdquo;Над 55&rdquo;, да му олекне.<br /> <br /> <strong>Васил НЕДЕВ </strong> <br />