11 Септ. 2014, 17:56
4046 прочита
0 коментара
Познавам майка му, сестра му, срещнахме се, чуваме се редовно по телефона - много добри хора са
<em>Беше 24 август 2013 г. Когато знаеш, че отиваш в кардиологична болница, където те очаква последният успешно трансплантиран българин, усещането е да си внимателен, защото това е болен човек. <br />
<br />
Сигурно така трябва да се държиш, но не и когато става дума за главния редактор на “Хасковска Марица”. Младият мъж от две седмици имаше ново сърце. <br />
<br />
Тогава единствено екип на в. “Доктор” беше допуснат до централната реанимация на кардиоболница „Св. Екатерина”, в която в отделна стая и под непрекъснатите грижи на красивата сестра Мария беше настанен журналистът Георги Пеев. При влизането ни посрещнаха две живи очи и едно усмихнато момче. Дали и колко го болеше, въобще не му личеше. Но спомена, че е зажаднял да поговори с някого извън лекарите и сестрите, които се грижеха денонощно за него. И не забрави да спомене, че им е безкрайно благодарен!<br />
<br />
Днес, година след успешната сърдечна трансплантация, усмихнатото момче е щастливо отново да поговори с репортер на в. „Доктор”. Иска да ни разкаже за себе си, за трудностите с медикаментите, за кръстосаното донорство.</em><br />
<br />
<hr />
<strong>- Георги, как върви животът ви една година след трансплантацията?</strong><br />
- Честно казано, много по-добре, отколкото очаквах. В здравословен план се чувствам много добре. Явно при мен нещата се получиха, за което не знам вече на кого да благодаря. Говорих си с други трансплантирани, споделиха, че мине ли една година, нещата ще са съвсем различни. Наистина е така – при положение, че шансът ми да дочакам сърце беше по-малък, отколкото да спечеля шестица от тотото. Аз съм с рядка кръвна група, в България от 7 милиона едва ли може повече от 4-5 души да ми дадат сърце. Наистина късметът ми е огромен – за сметка на нещастието на други хора...<br />
<br />
Иначе животът ми като трансплантиран не е добър, защото в нашата държава нищо не е уредено – проблеми с лекарства, ту ги има, ту ги няма. Аз съм и малко по-различен – ходя три пъти в седмицата на хемодиализа. През тази една година не успях да направя и бъбречна трансплантация, макар че майка ми ще е донорът, не по мои причини, а по чисто административни такива. Имам донор, здрав съм, изследванията ми са прекрасни – няма ден за трансплантация, няма екип... Седя и чакам болница „Св. Екатерина” в лицето на доц. Петков и „Александровска” да се разберат кога това ще се случи. Сега и чрез в. „Доктор” ще попитам защо докторите от „Александровска” не ме искат...<br />
<br />
<strong>- На почивка сте, къде се случва хемодиализата?</strong><br />
- В Гърция съм, тук я правя. Искам да кажа, че българската и гръцката диализа са на светлинни години една от друга. Тук са направили така, че да не се чувствам болен и да ми е гадно, а като нормален човек. Толкова съм впечатлен, че чак съм втрещен!<br />
<strong><br />
- А когато пътувате из България?</strong><br />
- Много е трудно, даже и почти невъзможно. Ако се наложи във Варна да я правя,<br />
трябва да си запазя дни и часове още през март<br />
Във Велинград, където ходя всяка седмица на рехабилитация, не може да правя диализа. Защо ли? Защото шефът на центъра е решил така – случайни и външни хора не взима, макар че по закон е задължен да го прави. Ако не намериш къде наблизо, просто умираш...<br />
<strong><br />
- По повод бъбречната трансплантация, трябва ли да се разреши у нас кръстосаното донорство?</strong><br />
- Категорично съм „за” и съм един от хората, които радеят това по-скоро да се случи. През тази една година от втория ми живот се опитах да събера 8-те хасковски депутати и да направим така, че това искане да бъде внесено в здравната комисия, да бъде поне обсъдено, не съм го искал като законопроект. Знам, че българите трудно узряваме да свършим някаква работа – ние първо обясняваме как нещо няма да стане, след години работим по него. Е, нищо не стана – българският депутат не иска да работи! А в Турция работи това донорство, хората се чувстват спокойни.<br />
<br />
<strong>- Преди известно време доц. Георгиев от Урологията на Александровска болница каза, че е против, защото смята, че ще се завърти търговия с органи...</strong><br />
- Това не може да се случи. В България всяка болница е лицензирана за различен вид трансплантации, така че не може<br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>някой си център да реши да вади и слага бъбреци<br />
</strong></span><br />
Ето примера с мен – в „Св. Екатерина” не мога да си направя бъбречната трансплантация, защото тя няма такъв лиценз – иначе досега да съм забравил и за този си проблем. Проверил съм го, преди да го поискам от депутатите – лошото е, че ще го разгледат и гласуват хора, които нямат и най-малка представа на какъв хал сме ние. А решават нашата съдба, нашия живот! Никой не иска да ни чуе, в нито една комисия не е викан да си каже мнението нито един трансплантиран или чакащ такъв.<br />
Тук искам да вметна нещо много важно. Не само аз, но много други трансплантирани сме безкрайно благодарни на д-р Марияна Симеонова, директор на Агенцията по трансплантации. Тази жена направи толкова, колкото всички заедно преди нея за последните 20 години. Заради нея има живи хора...<br />
<br />
<strong>- Имате ли проблеми с медикаментите?</strong><br />
- Постоянно имаме проблеми, не само аз. Това, което ни се изписва, не достига и се налага да си ги купуваме. Те са на безумни цени, а когато нямаш пари, какво се случва?! Ту ги изкарват от списъка, ту ги връщат – особено като се завихриха протестите. <br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Оправиха се нещата благодарение на вас, медиите,</strong></span><br />
<br />
дето натиснахте където и когото можахте. Сега, като дойде на власт ново правителство, ще видите как ще измислят поредната глупост с медикаментите.<br />
<br />
<strong>- Нали с трансплантациите се „прави” в човека определена финансова инвестиция?! Защо искат след това да ви уморят с липсата на добри лекарства?</strong><br />
- Това е риторичен въпрос... Между 100 000 и 120 000 лв. струва една сърдечна трансплантация. Те няма да ни уморят само с липсата на лекарства, но и с всякакви други административни глупости. Според д-р Чилингирова, която е лекуващ лекар на повечето сърдечно трансплантирани, трябва да сме отделени. Категоричен съм, че нашето финансиране не трябва да минава през Здравната каса. Ние нямаме пътека, по измислени можем да влезем в болница дори за изследвания.<br />
<br />
<strong>- Кога очаквате бъбречна трансплантация?</strong><br />
- Обещаха до средата на септември да намерят време и час за мен. Налага се доц. Петков, който ми трансплантира сърцето, да говори с уролозите в Александровска болница – някаква сложна система, която не разбирам защо трябва да е така... И се притеснявам – защото ако нещо се влоши сърцето,<br />
никога няма да дочакам бъбрек...<br />
<br />
<strong>- Георги, знаете ли вече кой е донорът ви?</strong><br />
- Да, знам го! Познавам майка му, сестра му, срещнахме се, чуваме се редовно по телефона – много добри хора са. Това е невероятно изживяване! Даже аз, който не съм суеверен, когато отидох в Русе да се срещна с майка му, като я видях, тази жена все едно цял живот съм я познавал. Повярвайте ми, точно така се почувствах, а за първи път в живота си я виждах.<br />
<br />
<strong>- Как изкара на 24-и август т.г.?</strong><br />
- Дадох курбан, по стар български обичай. Събрахме се най-близките на вилата ни близо до Димитровград. Бях с хората, които са най-близо, постоянно покрай мен. Пожелах си не само на мен, но и на всички останали, да можем да живеем нормално. Да не сме инвалиди, защото от английски това означава „невалиден”. Аз не искам да съм невалиден, не искам да ме водят като човек в неравностойно положение – искам държавата да направи така, че да живеем и да се чувстваме като нормални хора. Не искам да водя борба с никого, държавата трябва да ни бъде съюзник в здраве и болест!<br />
<br />
<strong>Люба МОМЧИЛОВА<br />
<br />
<br type="_moz" />
</strong><br />
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
OЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Особено мнение
Радостина Тодорова: Откриха древен паразит от разтопен глетчер в червата ми
26 Авг. 2016, 15:25
Особено мнение
Д-р Сибила Маринова: Докога лекарите ще бъдат обиждани, бити, унижавани?!
25 Авг. 2016, 12:58
0 Коментара: