Да срещнеш Йосиф Бродски
Цялата ни литература и история за войната са изпълнени с лъжи, това е отвратително!, казваше поетът
11 Септ. 2014, 15:22
4320 прочита
4 коментара
Йосиф Бродски
Цялата ни литература и история за войната са изпълнени с лъжи, това е отвратително!, казваше поетът
<em>Една от най-вълнуващите години на 60-те на двадесети век. Така някои определят сега 1968 г. - Олимпиадата в Мексико, студентските бунтове във Франция, нахлуването в Чехословакия, младежкият фестивал в София. На 23 август 1968 г. аз, курсантът втори курс в Артилерийското училище в Шумен, заминах на екскурзия в СССР. Първата продължителна спирка бе в Киев. За един ден домакините ни разведоха с автобуси из града и вечерта отново на път – към Ленинград (днес Санкт Петербург).<br />
</em><br />
„Северната Венеция” ни посрещна с прекрасно време – слънчево и необичайно топло. Никога не съм си представял, че може да има толкова красив град (Западна Европа бе абсолютно табу за военните). Ние курсантите бяхме с парадните зимни униформи и правехме впечатление. Въпреки че изучавахме от пети клас задължително руски език, бях на „вие” с него. Затова, преди да тръгнем, заучих едно изречение: „Я всьо понимаю, но очень плохо говорю”, което ме спасяваше от неудобство и след него получавах одобрителни възклицания. <br />
<br />
В една от следобедните разходки с моя колега от военното училище Иван Пелов седнахме на пейка в малката градинка около паметника на Екатерина Велика. Внезапно пред нас застана мъж с кестеняво-рижава коса, риза на червени квадрати, панталони с неопределен цвят, сандали на бос крак, тъничък и слабичък, явно по-възрастен от нас. <br />
<br />
<strong>Когато разбра, че сме от България, по лицето му мина леко разочарование – присви очи и устни </strong><br />
<br />
Седна до нас и започнахме да разговаряме – той задаваше въпроси, а ние отговаряхме доколкото можем. Запита ни кои руски поети познаваме – аз му казах за Пушкин и Лермонтов. Иван мисля, че спомена Тютчев, на което той леко се усмихна и замълча. Мълчанието му продължи по-дълго от нормалното. Мислеше нещо, като леко си хапеше устните. Започнах да се притеснявам – ами ако ни попита какво са написали? От Пушкин – „Евгений Онегин”, от Лермонтов не бях чел нищо, да не говорим за Тютчев. След това отвори дума за руските писатели. Тук нещата бяха значително „по-добре” – Лев Толстой и „Война и мир”, Достоевски с „Престъпление и наказание”, Тургенев и в „Навечерието”, Чехов с пиесите си и разказите. Не че бях ги чел, но знаех за тях от учебниците и христоматиите по литература. Отново замълча. Следващият му въпрос бе за съветските поети. Отговорихме му за тези, за които бяхме чували – Маяковски, Блок, Есенин. По-късно разбрах, че са били и руски, и съветски. Тук последва изненадата – запита ни дали знаем за Марина Цветаева, Борис Пастернак, Анна Ахматова. Тези имена не ни говореха нищо. Нашите изненадани физиономии и отговорът, че не знаем за тях, отново предизвика у него дълбок размисъл. Когато ни попита за съвременните млади съветски поети, отговорих, че в България са идвали Евгений Евтушенко, Белла Ахмадулина, Роберт Рожденственски. Тогава и го попитах на моя лош руски – кой е той? Погледна ни внимателно и отговори: „Бродский, Йосиф – поет”. Това име нищо, абсолютно нищо не ни говореше. <br />
<br />
Преди обяд бяхме на Пискарьовското гробище. Казахме му и неговият коментар беше многозначителен - <br />
<br />
<strong>Там е мъката на Питер - знаете ли, че огромната част от жертвите са следствие на глада? </strong><br />
<br />
Всички хранителни запаси са били складирани на едно място и унищожени от немските „щуки”. И докато на ленинградчани даваха по 200 г хляб, „велможите” са се хранели обилно три пъти на ден. Отново замълча. Запита ни за съветските писатели. Казахме Горки, Шолохов и май това беше. Същото лято по време на отпуската бях прочел „Брестката крепост” на Сергей Смирнов. Та аз бях само на 20 години и ме вълнуваха съвсем други неща извън военната наука! Когато споменах „Брестката крепост” и Сергей Смирнов, се случи нещо, което, меко казано, ни изненада. Заради последвалите събития никога не забравих този разговор. Седях до него. Той изведнъж почервеня, брадата му се разтрепери и като започна на висок глас: Лъжец е този, на всяка страница е лъгал най-нахално, такъв човек не може да бъде писател. <br />
<br />
Какъв героизъм, каква саможертва – над 3 милиона военнопленници само в първите няколко месеца на войната. Нашите военнопленници оживели в немските лагери, НКВД ги откарваха директно в съветските лагери. <br />
Никой не казва защо германците стигнаха до Москва - цялата ни литература и история за войната са изпълнени с лъжи. Това е отвратително!<br />
<br />
Бяхме изумени! Този слабичък мъж беше стоварил един огромен чук върху главите ни. Внезапно от съседната пейка се изправи лелка, една такава пълничка – около стотина килограма, и като започна: „Как не ви е срам! Така да говорите на нашите български приятели. Сега ще извикам милиция!”. Извади една свирка, като на футболен съдия, и я наду. Бродски скочи от пейката, с бързи крачки напусна градинката и се загуби в тълпата. С Пелов се спогледахме и се изнесохме „енергично” в обратната посока. Договорихме се да не споменаваме на никого и по никакъв повод за нашия разговор с Й. Бродски, иначе щяхме да имаме огромни неприятности. Тази внезапна негова ярост и тази свирка на лелката, целият разговор преди това – може ли да останеш равнодушен?<br />
<br />
След 1981 г. започнах да се занимавам с военна история, като главна част от моите професионални занимания, с основно направление Втората световна война. За едни и същи събития през нея в различни изследвания на съветската историография намирах еднакви оценки и изводи, но различно описание на фактите и липса (?!) на изворова база. <br />
<br />
<strong>Боже господи, Йосиф Бродски беше прав, хиляди пъти прав в своята оценка </strong><br />
<br />
В годините на „перестройката” се появиха публикации в „Литературная газета”, „Огонек”, „Аргументи и факти”, „Новий мир”, „Знамя”, потвърждаващи казаното от него.<br />
<br />
Едва през март 2013 г. съвсем случайно научих, че Йосиф Бродски е бил одобряван и окуражаван от Анна Ахматова, съден и лежал в лагер, изгонен от СССР, лауреат на Нобелова награда за литература. Осъзнах, въпреки че говореше нормално, Бродски е крещял в мислите си: „Защо ни забранявате? Къде са творбите на Манделщам, Цветаева, Пастернак, Гумильов, Ахматова, Набоков, Рилке, Солженицин, другите вам неудобни, и защо искате да бъдат забравени? Защо?”. Този човек едва ли е мислил, че ще стане Нобелов лауреат, но е знаел, че е поет. С него съдбата ни срещна до паметника на Екатерина Велика в Ленинград. Не съм сигурен дали ние с Иван Пелов не сме от малкото, ако не единствените българи, които са разговаряли очи в очи с Йосиф Бродски, макар и за един час...<br />
<br />
Когато човек направи бегъл преглед на историята на Русия, би констатирал, че руският народ никога не е живял в условията на демокрация. За голяма част от обикновените руснаци демокрацията означава „водка и сельодка”. За всичко останало мисли „господарят”. Дали се казва Александър, Николай, Сталин или който и да е друг, няма значение. И едновременно с това Русия е дала на света велики композитори, поети, писатели, художници, музиканти. Тогава не е ли по-добре по отношение на руските диктатори да бъдем „фоби”, а към руската култура да бъдем „фили”.<br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br />
<img src="/documents/newsimages/editor/201409/Tina4/19_Yosif_Brodski7.jpg" alt="19_Yosif_Brodski7.jpg" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="260" height="341" />Щрихи към портрета<br />
Носител на Нобелова награда за литература</strong></span><br />
<br />
Йосиф Бродски е роден в Ленинград (сега Санкт Петербург). В началото на Втората световна война семейството му се евакуира от града. Започва да пише стихове през 1957 г. През 1963 г. е осъден на 5 години и изпратен в лагер. След протест на известни съветски поети и писатели през 1965 г. е освободен и се завръща в Ленинград. С изключение на няколко стихотворения, не е публикуван в родината си. През 1972 г. е изгонен от СССР и му е отнето съветското гражданство. Установява се в САЩ и освен поетична дейност, преподава литература в няколко американски университети. Издава стихосбирки и сборници с есета. През 1987 г. на Йосиф Бродски е присъдена Нобелова награда за литература. Умира внезапно в САЩ на 56 години, в разцвета на своите творчески сили.<br />
<br />
<strong>Ненчо НЕДЕЛЧЕВ<br />
<br />
<br type="_moz" />
</strong><br />
Последвайте ни
4 Коментара: