Минута е много - можеш да кажеш много пъти "Обичам те"
<em>Цели 33 години Петър Вучков е водещ на телевизионното състезание &bdquo;Минута е много&rdquo;. <br /> <br /> Как минава времето за него, след като вече не е в ефира. Петър Вучков е роден на 2 септември 1938 г. във Варна. &quot;Минуткото&quot;, както се шегуват с него приятелите му, завършва ВИТИЗ, но не успява да се задържи на театралната сцена. Въпреки че е играл в няколко известни български филма, сред които култовия &bdquo;Езоп&ldquo; - 1970 г. и &bdquo;Тайфуни с нежни имена&ldquo; &ndash; 1979 г.</em> <br /> <br /> Грабва го другата му страст - телевизионното шоу &quot;Минута е много&quot;. И това продължава с над 600 предавания. <br /> <br /> <strong>Малцина обаче са наясно, че гласчето, което прибързано съобщава &bdquo;Грешка&ldquo; и &bdquo;Няма време&ldquo;, принадлежи на актьора </strong><br /> <br /> Записът бил направен на бързи обороти, ефектът върху публиката &ndash; невероятен. В продължение на 33 лета млади и стари буквално залепват пред телевизионния приемник, за да тестват гъвкавостта на ума си с въпросите на Вучков.<br /> На мен &bdquo;Минута е много&ldquo; ми липсва. Нека се знае, че аз, Петър Вучков, не искам да се върна в предаването като водещ. Но просто съжалявам българския зрител, когото от години наричам Негово Величество Зрителя, че го лишиха от възможността да научи едно нещо повече. Отнеха му правото да гледа едно от малкото интелигентни предавания, останали в ефира.<br /> <br /> Горд съм, че съм от Варна, признава актьорът, но също така важно е, че съм работил в &ldquo;Балкантурист&rdquo; като екскурзовод с полски език 6 сезона. Говоря турски, малко арменски и малко цигански, защото съм космополит човек. Аз имам особено отношение към всички етноси и ненавиждам междуетнически конфликти. Така овладях и жестомимичния речник на глухонемите поради необходимост за кратко, твърди актьорът, на когото всички вярваме.<br /> <br /> Петър Вучков младее и добре го знае. &bdquo;Не изглеждам на толкова, на колкото съм, но да знаете, че аз <br /> <br /> <strong>многократно съм си казвал: къде бе, къде ще доживея аз 75-6 години с този начин на живот, който водя. Много пушех, обичам вечер <br /> </strong><br /> да пия чаша, две-три и с този живот, който водя в телевизията, никога не съм предполагал, че ще доживея тези години. <br /> Пенсията ми е минимална, защото се осигурявах на минималния размер, тъй като мислех, че няма да доживея пенсионна възраст. <br /> Иначе здравословно в момента се чувствам добре, въпреки инфарктите, които изкарах, но всичко отмина, защото Господ явно е решил така.<br /> <br /> В живота носим своята карма. Попаднах на прекрасния хирург &ndash; д-р Якимов, който ми направи операция &ndash; 4 байпаса на сърцето. Благодарение на него се чувствам перфектно. Пръстът на съдбата се състои в това, че попаднах на него, на внимателни и любезни специалисти. Иначе можеше и да ме няма. А остаряването е една биологична закономерност. Смешно е някой да рита срещу нея. Е, има хора, които се борят срещу остаряването с различни методи за разкрасяване. Аз смятам, че има един-единствен метод &ndash; това е да обръщаш внимание на здравето си.<br /> <br /> Когато много престарея, надявам се, че Господ ще бъде с мен и ще приключи въпроса със съществуването ми както подобава.<br /> Страдам, когато видя човек да се движи едва-едва по улицата, да ползва патерици, бастуни. Това е наказание, това не е живот. Нямам нищо против дълголетниците. Дано да са повече&hellip;, а времето лети.<br /> <br /> <strong>Но аз съм щастливец &ndash; закуската ми сутрин се поднася в леглото. Това винаги е съпроводено с чаша кафе </strong><br /> <br /> Обикновено закуската ми е баница, която жена ми е правила предния ден, или сандвич. В кафето винаги има мляко. Преди да тръгне на работа, жена ми идва да се сбогува с мен, защото аз още съм в леглото. Целува ме и отнася таблата в кухнята. Оставам сам и прочитам вестника от вчера, защото още не съм си купил днешния&ldquo;, уточнява Вучков.<br /> <br /> &bdquo;Занимавам се с колекционерство. Интересувам се от изобразително изкуство, събирам часовници. Ако те не работят, ги нося на часовникар. Голяма радост за колекционера е да чуе как сърчицето на часовника започва да бие&ldquo;, добавя актьорът.<br /> <br /> В целия си живот съм работил с понятие време. Затова и предаването ми се казваше &bdquo;Минута е много&ldquo;. Много съжалявам, че хората повтарят, че си губят времето, вместо да използват поговорката &bdquo;Времето е пари&ldquo;. <br /> <br /> Една минута е огромно време. Толкова много неща се случват за една минута. Най-хубавото нещо е, че в нейните рамки можеш да кажеш десетки пъти &bdquo;обичам те&ldquo;. Има много моменти в живота на един човек - за мен най-хубавите моменти са раждането на синовете ми. Най-лошият е смъртта на съпругата ми. Разбира се, преживял съм и други хубави неща, но те нямат толкова силни, толкова човешки емоционални стойности. Иначе харесвам и всичките си роли в театъра. Те са ми доставяли невероятно удоволствие. Да споменавам ли пак &bdquo;Минута е много&rdquo;.<br /> <br /> А предаването се харесваше. По 5 пъти на ден разговарям със случайни хора по улиците и това е единственото ми удоволствие, свързано с &bdquo;Минута е много&ldquo;, защото се оказва, че на гражданите им липсва. Те непрекъснато ме питат: &bdquo;Г-н Вучков, защо го няма предаването?&ldquo;. Свивам рамене, защото това е въпрос, на който може да отговори ръководството на БНТ.<br /> <br /> <strong>Поли БОЯНОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />