Така се случи, че не се задомих на младини, разказва Григор Малчев
<em>Когато бях на 29 г., преживях една голяма любов с Христина - учителка в детска градина. Три години се водихме и вече бяхме решили да се вземем, когато Христина неочаквано пристана на един лесничей. Това ми разказа възрастният мъж, докато пътувахме във влака.<br /> </em><br /> Григор преживял тежко раздялата. Даже мислел да се маха от градчето, но сърце не му давало да се раздели с къщата, която сам си построил, а в двора от 2 дка отглеждал зеленчуци. Отделно имал голямо лозе и овощна градина, гледал и животни. Те станали смисъл на живота му. Започвал работа по съмнало, та чак до мръкване. Имал много приятели и с удоволствие ги канел в дома си, черпел ги с направеното от него вино и ракия, всички го уважавали. <br /> <br /> Така чукнал 61 г., но <br /> <strong><br /> бил здрав и продължавал да работи като мъж в разцвета на силите си</strong><br /> <br /> И тогава на гости му дошъл негов наборник от Враца &ndash; Камен, със сестра си Малина. Нагостил ги с каквото има, поговорили си и Григор ги настанил за нощувка, като ги предупредил, че става рано, защото има много работа. Ама, като се събудил, останал безкрайно изненадан. Малина била станала още по-рано от него, замесила и опекла баница, опържила яйца по врачански и наредила масата. Такова нещо не му се случвало - някой друг да се погрижи за него. Този ден трябвало да прекопава лозето и Камен изрази желание да му помага. Григор взел буца сирене, домати и хляб, за да има с какво да се подкрепят на обяд. Ама още преди да разтворят торбата, на лозето пристигнала Малина, как го е намерила, останало незнайно. Донесла тенджерка с прясно сготвена пилешка яхния, направо вкусотия. После Григор и Камен работили до тъмно, а когато се прибрали, ги чакала богата трапеза. <br /> <br /> На следващия ден Камен казал, че му се налага да отиде до Ловеч по работа и помолил Григор сестра му да остане през това време, а после и двамата ще си тръгнат от дома му. <br /> <br /> <strong>Камен се забавил почти цяла седмица, а през това време къщата на Григор направо грейнала под вещите ръце на Малина</strong><br /> <br /> А с такива вкусотии го изпращала и посрещала, че той едва дочаквал да седне на масата. Когато Камен се върнал и обявил, че на другия ден си тръгват, Григор казал, че Малина много му харесва и иска да се ожени за нея. Веднага подписали и Камен си заминал. На третата вечер след това Малина пак подредила хубава трапеза. Докато Григор си миел ръцете, тя му казва, че не знае нищо за миналото й. &bdquo;Не ме интересува, и ти не знаеш за моето, затова да забравим&ldquo;. &bdquo;Не, искам да си наясно, <br /> <br /> <strong>аз съм се омъжвала още два пъти и съм се развеждала, имам 3 деца, които са при родителите ми</strong><br /> <br /> Обичам ги и не мога да живея без тях&ldquo;. Григор се съгласил Малина да ги доведе в дома му. Ама не можел да ги почувства като свои. Затова казал на Малина, че иска да има дете от нея. Когато е на 62 г., му се ражда син, когото кръщават Йончо, на бащата на Григор. <br /> Това се случва през 1994 г. Когато бил на 68 г., му открили рак на простатата жлеза, ама напук на лекарите отказал лекарства и операция и се самолекувал с билки, без да спира да пие от направените от него вино и ракия. Но вече спи до обяд, защото според него сънят е най-полезният лечител. Когато се наспи, което става някъде към обяд, Малина се е погрижила да има супа, ястие с месо и десерт. После пие дълго кафе с 3-4 цигари, гледа телевизия и решава кръстословици. След това впряга коня в двуколката и отива да нагледа как се изпълняват нарежданията му. Вечер всички се събират на масата. <br /> <strong><br /> Йончо безспорно му е любимец, но и доведените деца са равнопоставени </strong><br /> <br /> в семейството. &bdquo;Така ще бъде, докато съм жив, а и след смъртта ми&ldquo;, казва татко Григор, както го наричат и доведените му деца. &bdquo;Тази къща ще бъде ваш дом, ако се грижите за него и не жалите труда си да поддържате имотите&ldquo;.<br /> <br /> Този разказ чух от самия Григор Малчев в края на януари 2014 г. Попитах го как се чувства на тези години, до които малко хора доживяват. Отговори ми, че ако не го сполети някоя друга много коварна болест, с неговия начин на живот, с любовта и уважението на ближните си му остават поне още 10 г., преди да се пресели в отвъдното.<br /> <br /> <strong>Кръстан СТАВРЕВ<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />