10 Септ. 2014, 17:56
10900 прочита
2 коментара
Така се случи, че не се задомих на младини, разказва Григор Малчев
<em>Когато бях на 29 г., преживях една голяма любов с Христина - учителка в детска градина. Три години се водихме и вече бяхме решили да се вземем, когато Христина неочаквано пристана на един лесничей. Това ми разказа възрастният мъж, докато пътувахме във влака.<br />
</em><br />
Григор преживял тежко раздялата. Даже мислел да се маха от градчето, но сърце не му давало да се раздели с къщата, която сам си построил, а в двора от 2 дка отглеждал зеленчуци. Отделно имал голямо лозе и овощна градина, гледал и животни. Те станали смисъл на живота му. Започвал работа по съмнало, та чак до мръкване. Имал много приятели и с удоволствие ги канел в дома си, черпел ги с направеното от него вино и ракия, всички го уважавали. <br />
<br />
Така чукнал 61 г., но <br />
<strong><br />
бил здрав и продължавал да работи като мъж в разцвета на силите си</strong><br />
<br />
И тогава на гости му дошъл негов наборник от Враца – Камен, със сестра си Малина. Нагостил ги с каквото има, поговорили си и Григор ги настанил за нощувка, като ги предупредил, че става рано, защото има много работа. Ама, като се събудил, останал безкрайно изненадан. Малина била станала още по-рано от него, замесила и опекла баница, опържила яйца по врачански и наредила масата. Такова нещо не му се случвало - някой друг да се погрижи за него. Този ден трябвало да прекопава лозето и Камен изрази желание да му помага. Григор взел буца сирене, домати и хляб, за да има с какво да се подкрепят на обяд. Ама още преди да разтворят торбата, на лозето пристигнала Малина, как го е намерила, останало незнайно. Донесла тенджерка с прясно сготвена пилешка яхния, направо вкусотия. После Григор и Камен работили до тъмно, а когато се прибрали, ги чакала богата трапеза. <br />
<br />
На следващия ден Камен казал, че му се налага да отиде до Ловеч по работа и помолил Григор сестра му да остане през това време, а после и двамата ще си тръгнат от дома му. <br />
<br />
<strong>Камен се забавил почти цяла седмица, а през това време къщата на Григор направо грейнала под вещите ръце на Малина</strong><br />
<br />
А с такива вкусотии го изпращала и посрещала, че той едва дочаквал да седне на масата. Когато Камен се върнал и обявил, че на другия ден си тръгват, Григор казал, че Малина много му харесва и иска да се ожени за нея. Веднага подписали и Камен си заминал. На третата вечер след това Малина пак подредила хубава трапеза. Докато Григор си миел ръцете, тя му казва, че не знае нищо за миналото й. „Не ме интересува, и ти не знаеш за моето, затова да забравим“. „Не, искам да си наясно, <br />
<br />
<strong>аз съм се омъжвала още два пъти и съм се развеждала, имам 3 деца, които са при родителите ми</strong><br />
<br />
Обичам ги и не мога да живея без тях“. Григор се съгласил Малина да ги доведе в дома му. Ама не можел да ги почувства като свои. Затова казал на Малина, че иска да има дете от нея. Когато е на 62 г., му се ражда син, когото кръщават Йончо, на бащата на Григор. <br />
Това се случва през 1994 г. Когато бил на 68 г., му открили рак на простатата жлеза, ама напук на лекарите отказал лекарства и операция и се самолекувал с билки, без да спира да пие от направените от него вино и ракия. Но вече спи до обяд, защото според него сънят е най-полезният лечител. Когато се наспи, което става някъде към обяд, Малина се е погрижила да има супа, ястие с месо и десерт. После пие дълго кафе с 3-4 цигари, гледа телевизия и решава кръстословици. След това впряга коня в двуколката и отива да нагледа как се изпълняват нарежданията му. Вечер всички се събират на масата. <br />
<strong><br />
Йончо безспорно му е любимец, но и доведените деца са равнопоставени </strong><br />
<br />
в семейството. „Така ще бъде, докато съм жив, а и след смъртта ми“, казва татко Григор, както го наричат и доведените му деца. „Тази къща ще бъде ваш дом, ако се грижите за него и не жалите труда си да поддържате имотите“.<br />
<br />
Този разказ чух от самия Григор Малчев в края на януари 2014 г. Попитах го как се чувства на тези години, до които малко хора доживяват. Отговори ми, че ако не го сполети някоя друга много коварна болест, с неговия начин на живот, с любовта и уважението на ближните си му остават поне още 10 г., преди да се пресели в отвъдното.<br />
<br />
<strong>Кръстан СТАВРЕВ<br />
<br />
<br type="_moz" />
</strong><br />
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
OЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Съдби
Полковник Хубен Влашев: Авиозаводът ни ремонтираше по 33 от най- новите самолети на месец
06 Окт. 2016, 13:41
2 Коментара: