Синдромът на Адел: Не съм луда - влюбена съм

<em>Сърцераздирателни викове откъм улицата ме накараха да се откъсна от компютъра: &ldquo;Обичам те! Чуваш ли?! Само теб! Ще умра без теб! Отвори, моля те!&rdquo;. Долу истерично се тръшкаше млада особа, но обектът на нейната страст явно не бързаше да отваря вратата и обятията си...</em><br /> <br /> Трябва да отбележа, че в нашата панелка не живее нито Брад Пит, нито Орландо Блум, така че народът, несвикнал с подобни публични признания, се накачули по прозорците. Но новоизпечената Жулиета изобщо не се смути от това. Без да обръща внимание на закачките на тийнейджърите и удивените коментари на по-възрастните, тя продължи своя монолог, адресиран към &ldquo;рицаря на сърцето й&rdquo;. Сцената завърши грозно - дойде полиция, очевидно извикана от неизвестния възлюбен. Двамата униформени гледаха сащисано разстроеното момиче, а то повтаряше неспирно: &ldquo;Обичам го, разбирате ли! Не мога да живея без него!&rdquo; Е, как да й извиеш ръцете...<br /> <br /> <strong>Умейте да бъдете щастливи!</strong><br /> <br /> Не, ние няма да ви четем морал за девическата гордост и морала на жената, защото любовната зависимост в действителност има същите корени, като никотиновата, алкохолната и наркотичната. Трябва да умееш да бъдеш щастлив без какъвто и да било допинг. Но, уви, в живота това не се удава на всеки. За да постигне психологически комфорт, на някой му трябва една цигарка, на друг - чаша хубаво вино, а на трети - една-единствена усмивка от човека, когото обича, макар и тази любов да е несподелена. На пръв поглед тази зависимост изглежда абсолютно безобидна и невинна, но това е само привидно.<br /> <br /> Той е до вас и вие сте на седмото небе от щастие. Знаете, че след това ще ви бъде много зле, но отново търсите тази едноминутна среща - заради еуфорията. И по какво според вас се различавате от наркомана, стремящ се да попадне в измисления си свят независимо от огромната болка, която ще последва това &ldquo;издигане&rdquo;? Сигурно ще възразите, че не можете да се &ldquo;предозирате&rdquo;. Можете и още как! Обладаните от любовна мъка могат да скочат от балкона или да се нагълтат със сънотворни. Смятате, че не сте способни на това, че винаги можете да се контролирате? Сигурно няма да повярвате, но това е един от най-разпространените митове сред хората, намиращи се в зависимост от нещо. Движите се по една и съща траектория: еуфория - страдание - еуфория - страдание - пълно саморазрушаване на личността.<br /> <br /> <strong>Първата жертва</strong><br /> <br /> Първата жертва на любовната лудост си има име. Момичето, което първо било подробно изследвано от психиатрите заради състоянието, до което го била довела несподелената любов, се казва Адел. Тя пренася своето неземно чувство през целия си живот. А той приключва в лудницата, където Адел умира, нашепвайки името Албърт. Може би Адел не е била интересна на никого, а героят на този роман е бил достоен за всепоглъщащата любов? Точно обратното. Адел Юго не е просто съименница, а родна дъщеря на големия френски писател. Тя получава блестящо образование и има признат от критиците литературен талант. Нейният възлюбен Албърт е обикновен английски офицер, непоправим картоиграч, женкар и мошеник. <br /> <br /> Дали Адел е знаела за тези негови пороци? О, да, но това изобщо не намалявало страстта й към него. Обратно - тя погасявала дълговете, които правел на карти, плащала дори услугите на проститутките, които той честичко викал при себе си. Такива били условията на придирчивия офицер, за да я дари с щастието да го зърва от време на време. След смъртта на Адел били открити хиляди любовни писма, в които всеки ред е посветен на Албърт. Наистина любов напук. Но след този случай психиатрите започват да поставят лаконичната диагноза &ldquo;синдром на Адел&rdquo; на всяка пациентка с подобни симптоми.<br /> <br /> <strong>Не съм болна - обичам го!</strong><br /> <br /> Вие може да повтаряте тези думи до безкрай, но лекарят ще бъде неумолим и ще има сериозни основания за това. Синдромът на Адел винаги е съпроводен с комплексни нарушения на психиката - постоянно безсъние, резки промени в настроенията, проблеми с апетита, понижена работоспособност. В по-сериозните случаи може да се наложи да бъдете лекувани медикаментозно. Уви, хапчета чудо, които завинаги да ви избавят от нещастната любов, не съществуват. Както и при наркоманите или алкохолиците, успехът на терапията ще зависи от това, колко силно е желанието ви &ldquo;да престанете да обичате&rdquo;. Мерилин Монро например така и не могла да бъде спасена дори с усилията на най-добрите психоаналитици по онова време. Всичките им усилия се разбивали в нейната непоклатима увереност, че президентът все пак ще се разведе с Жаклин Кенеди и ще се ожени за нея.<br /> <br /> <strong>Тежък случай</strong><br /> <br /> Разбира се, всеки от нас поне веднъж в живота си е бил влюбен в човек, който не е отвръщал на чувствата му, но не всички сме последователки на Адел. Ако след няколко опита да накарате мъжа да ви обърне внимание не сте постигнали своето, обикновено пренасочвате мислите си към друг обект. Съвсем логично е да смятате, че няма смисъл да си губите времето в гонитба на този мъж, който явно не заслужава чувствата ви. Това е логично, значи всичко с вас е наред. Но ако случаят е тип &ldquo;Адел&rdquo;, нещата се развиват по друг начин, защото чувството, на което другият не е отговорил, изпълва целият ви живот. Мъжът, който не желае да ви отвърне с взаимност, става център на вселената. Неговите недостатъци във вашето въображение се превръщат в мили особености, достойнствата му достигат небивали размери. Дори грубото отношение към вас се прощава с покорство. Често обект на страстта става човек, който по принцип не може да ви бъде партньор, и това виждат всички освен самите вие. Точно така се е случило с Адел.<br /> <br /> Всичко е хубаво, когато е с мярка. Същият принцип се отнася и за любовта. Колкото и да ласкае самолюбието на мъжа безпределното обожание дори на най-голямата красавица на света, природният инстинкт на ловец му заповядва да стои по-далеч от нея. Защото все пак,той е този, който трябва &ldquo;да преследва дивеча&rdquo;. Той си мисли, че трябва да се отдалечи колкото се може повече от нея, но това не е никак просто. Обсебените от любов са способни да превърнат живота на обекта на чувствата си в истински ад. Те го затрупват с писма, измъчват го със среднощни позвънявания, пресрещат го на улицата, досаждат му, заплашват със самоубийство. Тази крайна мярка не се привежда в действие, защото момичето не иска наистина да се сбогува с живота - то е водено от дълбоката убеденост и надежда, че любимият ще се трогне и най-накрая ще разбере колко силно го обича тя и ще реши да остане завинаги и само с нея.<br /> <br /> <strong>Надникнете в детството си</strong><br /> <br /> Ако откривате у себе си признаци на синдрома на Адел, опитайте се да разберете нещо много важно - че обичате не него, а любовта сама по себе си, тоест не конкретния човек, а тази гама от емоции, с която ви дарява несподеленото чувство. И не дай си Боже въпросната жертва да прояви малодушие и да падне в обятията ви! След като получи на разположение не илюзорния образ, а реалния човек, обсебената от такава любов личност отново попада в омагьосания кръг на своята &ldquo;неземна любов&rdquo;.<br /> <br /> Какво лежи в основата на това болезнено чувство? Психоаналитиците обясняват всичко с факта, че като дете въпросната личност не е получила достатъчно любов от родителя от противоположния пол. Това може да бъде бащата, който е напуснал рано семейството, или е бил вечно зает, или просто е мечтаел за момче и на момичето не е обръщал особено внимание. Причините може да бъдат много, но колкото по-малко внимание се отделя на момичето, докато расте активно, толкова повече то се стреми да завоюва любовта на баща си. Вследствие този стереотип се закрепва като модел на поведение и се пренася във &ldquo;възрастния&rdquo; живот на жената. Колкото повече мъже я отблъскват, толкова по-силно ще се опитва тя да улови изплъзващата й се любов. И при това ще носи с радост ореола на мъченица.<br /> <br /> <strong>Какво предписва лекарят</strong><br /> <br /> Не е истина, че не можете да направите нищо, за да се отървете от всепоглъщащата любов. Не само че можете, но и сте длъжни, докато тя все още не ви е навредила истински!<br /> <br /> - Начертайте върху лист хартия кръг. Разпределете по сектори всичко, които имате в живота - любима работа, пътувания, автомобил, вила, висока длъжност, дисертация по молекулярна биология, талия 58 сантиметра и т.н. И помнете - всичко това са велики цели, от които сте се отдалечили, обсебени единствено и само от безплодното чувство. Винаги когато ви се прииска да поплачете по тази причина, погледнете кръга и си повторете наум всичко, което имате, както и това, че животът ви всъщност е много интересен.<br /> <br /> - Запълнете деня си до краен предел с важни занимания. Така няма да ви остава време за глупави преживявания.<br /> <br /> - Не стойте сами - общувайте с приятелите си, излизайте сред природата, ходете на кино, театър, дискотека.<br /> <br /> - Забранете си да мислите и най-важното - да говорите за предмета на чувствата си.<br /> <br /> - Глезете сами себе си.<br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />