Проф. д-р Михаил Щелканов: Единственият път за справяне с ебола е спешното създаване на ваксина

<em>Въпреки споровете около това дали има ваксина за вируса Ебола или не, днес ще започнем с добрата новина. Американският д-р Кент Брантли, заразил се с вируса Ебола, вече оздравява. 33-годишният медик се заразил със смъртоносния вирус, помагайки на болни в предградие на либерийската столица Монровия. В края на юли, след заразяването, го изтеглят и настаняват в Атланта, в болницата на университета &ldquo;Емори&rdquo;. Американският доктор е първият в историята на САЩ човек, когото са започнали да лекуват от хеморагична треска на територията на страната. На 15 август болният съобщил, че лечението е започнало да действа и той оздравява. &ldquo;Има още няколко препятствия, които трябва да се преодолеят, преди да се говори за пълно оздравяване, но на мен ми помага надеждата скоро да бъда с жена си и децата си&rdquo;, казва д-р Брантли. </em><br /> <br /> <strong>- Проф. Щелканов, какво е вашето най-силно впечатление от здравеопазването в Западна Африка?</strong><br /> - Първото нещо, което ме шокира, това е чудовищната липса на санитарен контрол, дори в столицата на Гвинея - Конакри. Поради това и там е най-високата детска смъртност - около 12%. Децата се къпят в насъбраната дъждовна вода, която се отлива ниско в улиците. Тук липсва каквато и да е санитарно-епидемиологична служба. За такава медицинска система по здравеопазване можем да говорим. Колкото повече се запознаваш с местното здравеопазване, толкова повече се убеждаваш в абсурда, наречен медицина. Това е и първото, и последното ми впечатление. <br /> <strong><br /> - А каква е обстановката в болниците?</strong><br /> - Много тежка. Хеморагичната треска протича много тежко, смъртността варира от 60 до 80 на сто. Болните изглеждат ужасно, повръщат, лежат в собствените си изпражнения. Всичко това, разбира се, трябва да се почиства. С това се занимават лекари в специални изолиращи костюми. Много трудно се лекува хеморагична треска и много скъпо. Специфични средства, които да влияят директно върху вируса, няма. Това означава, че трябва правилно да се организира симптоматичната, дезинтоксикационната, поддържащата, дихателната и хемостатичната терапия. В действителност се провежда само симптоматична терапия. Що се отнася до дихателната поддръжка, за това въобще не може да става дума в условия, при които електричеството в Конакри се включва за 6-8 часа на денонощие. Не видяхме и собствени мощни акумулатори в болниците. Всичко това е много скъпо. След всеки болен трябва да се сменя цялата дихателна верига, което е невъзможно да се осъществи при тази нищета. Но хората работят... Проблемът е в това, че малко или повече е организирана работата в единици болници. Но и тук преди няколко месеца имаше проблеми, дори с изолиращите костюми, с ръкавиците, с маските, с културата на персонала.<br /> <br /> <strong>- Страшно ли беше да попаднете в огнището на епидемията?</strong><br /> - За един вирусолог е много интересно да попадне в инфекциозно огнище, още повече в такова на Ебола. Базовият ни лагер беше организиран от руското посолство в Гвинейската република и Република Сиера Леоне. Но, разбира се, за да проучим ситуацията отвътре, ние с академик Виктор Василевич Малеев трябваше да попътуваме из страната... Естествено, бяхме пределно предпазливи - избягвахме всякакви крайпътни заведения, пък и <br /> <br /> <u>печени прилепи не сме яли </u><br /> <br /> - Между другото, от април месец в Гвинея е забранено да се ядат прилепи. Нас не ни допускаха непосредствено до лекуване на болните - за целта беше нужно да имаме специална акредитация. Но излизайки от болницата &ldquo;Донка&rdquo;, изпитахме не особено приятни усещания. Знае се, че от нищо не се страхуват само глупаците. Все пак сме професионалисти и си даваме сметка за риска, който поемаме. <br /> <strong><br /> - В коя страна от Западна Африка сега положението е най-тежко? Може ли да се каже, че някъде ситуацията се подобрява?</strong><br /> - Още е рано да се каже. Добре е поне това, че сега ситуацията в Гвинея малко или много е поставена под контрол, забранени са традиционните погребения, умрелите болни не се дават на роднините, а биват кремирани. И, за щастие, в обществото сякаш настъпи психологически прелом. Имайте предвид, че погребенията в Гвинея са много сложен обред, от който преди няколко години беше невъзможно да се откажат... Защото някои местни обичаи могат да доведат просто до измиране на нацията. С големи усилия, много бавно, но и в Сиера Леоне и Либерия ситуацията минава под контрола на правителствата там. Обявено е извънредно положение, затворени са всички граници. Обаче в епидемиологичните огнища са съвсем недостатъчни центровете по лабораторна диагностика... Най-голяма тревога предизвиква река Нигер, защото тя е голяма транспортна артерия, а плътността на населението е много висока.<br /> <br /> <strong>- Тези дни стана известно, че САЩ предоставят на Либерия експериментално лекарство, екстракт, който е тестиран само на животни. Може ли с това лекарство сериозно да се промени ситуацията в региона?</strong><br /> - При много вирусни инфекции вливането на антиекстракт <br /> <br /> <u>помага да се понижи остротата на вируса </u><br /> <br /> - Това обаче не е някаква новина. Ако не се приведе в норма хемодинамиката, ефективността от лекарството ще бъде съществено понижена. Само по себе си това лекарство не е абсолютна панацея. Това е само един от елементите на терапията, която трябва да се провежда грамотно и комплексно. Но точно в това отношение са големите проблеми.<br /> <br /> <strong>- Ще може ли човечеството някога да победи вируса Ебола?</strong><br /> - По отношение на природно-огнищните инфекции действа един общ принцип: докато има природно огнище, опасността от заразяване на попадналите в него хора ще бъде по-висока от нулата. Природните огнища на треската Ебола се намират на Северногвинейските възвишения в гориста зона. <br /> <br /> Природни резервоари са летящите лисици. Те обикновено обитават планинските зони на тропическата гора, самите те не боледуват в клинично изразена форма, но отделят вируса чрез фекалии и слюнка. От тях се заразяват приматите. Трудно подвижните и изтощени от болестта големи маймуни са първата плячка на ловците, заразявайки и тях. Хората се заразяват от прилепите, като се има предвид, че добре препеченият прилеп не представлява опасност. Човекът се заразява, като го обработва за готвене - като го реже и прочее. Най-високо ниво на заразеност има сред планинските племена. След това епидемията се прокрадва и към близките села, а по-нататък и към градовете... Единственият път за борба с вируса е създаването на ваксина и редовен мониторинг на природните огнища. Веднага след като епидемията бъде овладяна, следващата крачка е да се започнат изследвания, непосредствено в природното огнище, за да се разберат условията за неговото функциониране и да се направи извод за мащабите на кампанията по ваксиниране.<br /> <strong><br /> <br /> Яна БОЯДЖИЕВА </strong><br />