Ивайла Бакалова проговори: Счупих си коляното на шест места

<em>Ивайла Бакалова много рядко дава интервюта. Откакто се случи тежкият инцидент при участието й в &bdquo;Къртицата&rdquo; преди около два месеца, Ивайла не е коментирала никъде състоянието си, нито емоциите си. Тя беше изстреляна с катапулт при една от игрите в риалити шоуто и трябваше да се приземи върху вертикална мрежа. Ивайла обаче се оплете фатално в мрежата и кракът й се оказа счупен на шест места. Единствено пред &bdquo;ШОУ&rdquo; някогашната Мис България проговори за травмата и дългото лечение. <br /> </em> <br /> <strong>- Ивайла, откакто се случи неприятният инцидент при участието ви в една от екстремните мисии в &bdquo;Къртицата&rdquo;, не сте коментирали нито веднъж състоянието си, нито онзи момент&hellip;</strong><br /> - Да, защото сметнах, че трябва да се фокусирам повече върху възстановяването си. В онзи момент аз изобщо не бях запозната със сериозността на счупването, но с времето осъзнах какво точно се е случило&hellip; С времето съм доказвала нееднократно, че съм човек, който не се отказва. Мобилизирах се и започнах да работя всеки ден. Нещата започнаха да стават по-добре и по-добре, но всичко това с цената на много труд, на работа и болка. Истината е, че аз никога не съм мислела, че ще продължи толкова дълго във времето. <br /> <br /> <strong>- Колко време бяхте обездвижена?</strong><br /> - Бях с ортеза, която не ми позволяваше да си движа крака. Носила съм я около два месеца. Мислех, че щом я сваля, след това всичко ще е наред. Но, уви, след нейното сваляне започна най-трудното. Мускулът беше отслабнал, кракът атрофира. Силно се надявам все по-малко хора да знаят и да разбират какво е това, защото разбираш единствено, ако си преминал през това. Принципно съм човек с много висок праг на болка, но толкова никога не ме е боляло. Дори не съм и предполагала, че толкова силна болка съществува&hellip; Но това беше само началото, по-тежки се явяват впоследствие нещата, през които преминаваш.<br /> <br /> <strong>- Изписаха се не малко неща, откакто се случи този инцидент. Включително това, че обвинявате продуцентите за случилото се. Вярно ли е това?</strong><br /> - Всъщност никого не обвинявам, трябвало е да се случи, случило се е. Не смятам, че тук трябва да се търси виновен. Може би е трябвало да мина през това и то вероятно е едно от изпитанията, които животът ми поднася, за да стана по-силна. Този риалити формат не беше от типа да си лежим по диваните, а беше екстремен. И влизайки вътре, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>всеки един от нас е знаел, че поема някакви рискове</strong></span><br /> <br /> Всеки си мисли по един или друг начин, че подобно нещо на него не може да му се случи, но аз не бях единствената, която пострада. Стоян също си счупи крак, просто аз съм малко по-известна и затова се обърна такова внимание. Иначе наистина не хвърлям вина върху никого за този инцидент. Винаги сме били добре обезопасени, в случая това, което се случи с катапулта, бе, че аз бях прекалено лека и въжетата трябваше да се отпуснат повече. Аз поисках да се кача, нямаше как да знам какво ще се случи. Лошо стечение на обстоятелствата. Това беше краят на играта и ти започваш да губиш реална преценка за ситуацията. Започваш да влизаш в играта прекалено навътре, губиш представа. Казах си &ndash; &bdquo;това е последното, ще премина и през това&rdquo;. Естествено, че ме беше страх, но и знам, че най-големият страх е самият страх. Но може би и заради това преодолявах вътре с лекота всичко &ndash; именно заради тази си максима, че нищо не е по-страшно от самия страх. Не помислих колко опасно беше&hellip; <br /> <br /> <strong>- Участниците подписахте ли предварително декларации за риска, който всеки един от вас поема, влизайки в подобно шоу? Защото не бяха спестени в публичното пространство и писания, че продуцентите дали мило и драго за такова бързо вдигане на рейтинга!</strong><br /> - Да&hellip; Всеки е наясно къде се намира и защо е там. Всеки е бил наясно, че ще има рискове, преди да влезе. Но аз познавам добре продуцентите на шоуто, те са момчета, които си вършат работата много професионално. Убедена съм, че продуцентите няма как да са си помислили, да са казали или да са се зарадвали на нещо подобно. Преди всичко сме хора и пред болката, и страданието, не смятам, че има човек, който да предпочете рейтинг. Не съдя никого. Не обвинявам никого за моето решение. В живота си съм правила избори и ако са били грешни, както в случая, никого не съм обвинявала.<br /> <br /> <strong>- В първите моменти след осъзнаването какво точно ви се е случило, имаше ли го страха, опасението да не би да не проходите повече по нормалния начин?</strong><br /> - Аз знам, че обикновено лошите новини продават. И вероятно някои медии са искали по този начин да впечатлят хората, знам ли&hellip; Но аз не съм човек, който обича да го съжаляват. Самата аз никога не съм се съжалявала. През изминалите 3-4 месеца моментите са ми били повече тежки, отколкото леки, но аз не съм човек, който ще се откаже, защото ми е трудно. Никога не съм имала съмнения, че ще проходя отново. Имала съм страхове, разбира се, но в момента, в който някаква такава мисъл ми навлезе в главата, аз гледам бързо да я махна от съзнанието си. Има хора, които ще разберат това, но истината е, че най-големите ти страхове винаги се сбъдват &ndash; и негативни мисли не трябва да има, те само могат да ти попречат, вместо да помогнат. Благодарна съм на докторите, които направиха всичко по силите си, за да ми помогнат, на момчето, което е всеки ден до мен и ми помага с рехабилитациите. В такъв момент просто разбираш колко важни са докторите. Не съм пестила никакви усилия да се възстановя, беше много трудно, но в никакъв случай не съм била в инвалидна количка. Хора, които са минали през това, отлично биха разбрали какво е да си счупиш крака в коляното на шест места. Знаят колко е трудно и как един миг ти коства цяла година след това. Но това са уроците. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Има хора, които нямат шанса да оцелеят след някакъв такъв инцидент</strong></span><br /> <br /> и наистина остават в инвалидна количка. Аз съм благодарна на Господ за това, че проходих. Нужно ми е още малко време да се възстановя напълно. <br /> <br /> <strong>- Как реагира дъщеричката ви Рая на ситуацията с вас &ndash; от инцидента до момента? </strong><br /> - Рая е достатъчно голямо, умно и силно дете, за да разбере, че всъщност никой не е застрахован, и в случая аз съм изтеглила късата клечка. В началото беше по-емоционална, но с времето видя, че аз го преодолявам и се чувствам все по-добре, и го приема по-спокойно. А аз се радвам, че мога да й дам този пример за воля и усилие. Защото никой не е застрахован и един ден, не дай си Боже, ако някога се наложи тя да премине през нещо подобно, тя ще знае, че може да го премине с много търпение, воля и усилие. Нищо никога не се дава даром. Рая присъства на целия този процес, до мен е вкъщи, проследява всичко, което аз правя, вижда усилията, които полагам, за да си върна нормалния начин на живот. Мисля, че начинът, по който човек преминава през препятствията в живота си, винаги е един и същи.<br /> <br /> <strong>- В какви отношения сте с Георги Стоянов, който спечели и шоуто? Някъде четох, че сте се разочаровали много &ndash; той не се бил оказал този мъжкар, за когото сте си го представяли, бил лицемер! По време на участието ви в базата се стигна дори до предложение за брак от негова страна към вас, та дори и на майтап&hellip;</strong><br /> - Всъщност това не са мои думи, никога не съм казвала нещо подобно. Георги е едно прекрасно момче, с което бяхме и ще бъдем приятели. Много се радвам, че Георги спечели шоуто, въпреки че вътре имаше много достойни хора. Надявам се, че и парите, които взе Георги, и тези, които взе Емо, по някакъв начин ще им променят живота, те го заслужават, и аз съм много щастлива за тях. В крайна сметка ние, малко по-известните така или иначе влязохме в тази база с преференции, а всъщност всички минахме през едно и също, и в този смисъл те заслужено излязоха победители. Да, от страна на Георги имаше определена симпатия към мен в базата, но за предложението за брак &ndash; естествено, че всичко е майтап. Никой не прави предложение за брак по този начин. Ние просто, живеейки вътре три месеца, се шегувахме постоянно.<br /> <br /> <strong>- Не на основата на шегата обаче бяха нападките към вас от страна на Марина Мицич, която ви набеди за &bdquo;платена проститутка&rdquo;. Впоследствие вие дори я дадохте под съд, след което получихте и извиненията й&hellip;</strong><br /> - Марина ми се извини многократно. Не ми се коментира този момент. Вътре в един момент нещата просто ескалират и хора, които са по-лабилни, не издържат. Тя дойде в болницата още в деня след операцията ми, извини ми се многократно. Годините ме научиха да прощавам грешките на хората, защото аз също не съм безгрешна, също съм бъркала. Моят живот досега е бил много интензивен, имала съм много върхове, много спадове, изправяла съм се доста пъти, след като съм паднала. <br /> <br /> <strong>- Ситуацията с лошите отношения от години между вас и баща ви д-р Бакалов как се пречупва през този спектър на себеосъзнатост, който ми описахте? Обвиненията от негова страна към вас, към сестра ви, в публичното пространство, са наистина много&hellip;</strong><br /> - Ако трябва да бъда наистина честна, с ръка на сърцето ви казвам, че не съм чела дори и едно от многобройните интервюта, които е давал баща ми. Нито съм гледала. Реших, че просто не искам да си го причинявам. Защото когато си в ситуация, в която ти се налага да приемаш толкова много помия от собствения си баща, по-скоро от биологичния си баща, защото <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>този човек мен не ме е отгледал </strong></span><br /> <br /> някак намираш как да се съхраняваш. Реших, че не искам да си го причинявам. Преди години четох, страдах, беше ми неприятно, изумявах се как човек, който е мой биологичен баща, може да бъде толкова жесток, толкова лош. Но в един момент осъзнах, че това не е мой проблем. Научих се да приемам нещата по-философски. Казвам си, че може би в този живот аз трябва да премина и през това &ndash; това да нямам любовта и подкрепата на баща си, но това също ме е направило по-силна. Взело ми е много, но и съм се изградила като силен човек. Много са малко нещата, които могат да ме разстроят, да ме разбалансират. Благородно завиждам на хора, които имат любовта на родителите си, аз не съм имала тази на баща си, но най-вероятно в някой друг живот ще я усетя.<br /> <br /> <strong>- Имали сте доста трудно детство, съдейки от споделеното от самата вас преди време &ndash; някои случки, които звучат шокиращо като действие, но и които д-р Бакалов категорично отрече да са се случвали. Припомням споделеното от вас: &bdquo;Бях на 6 години и половина, играем си в стаята със сестра ми, когато той влиза и казва: &quot;Хайде да видим коя е по-смела&rdquo;. После ме взе и ме надвеси от 12-ия етаж надолу!&rdquo; След тази случка тя не можела да говори от преживения стрес 6-7 месеца. Дори започва да заеква. &quot;Знаех си урока в училище, но не можех да го кажа.&rdquo;</strong><br /> - Животът ми наистина от ранно детство е интензивен. Още тогава съм се сблъсквала с трудности, но никога не съм търсила съжаление от хората. Не! Споделила съм го, защото съм минала през това, и това ме е направило по-силна. Не ми се връща в тази посока. Жив и здрав да е! В някой друг живот се надявам да имам по-щастливо детство от това, което съм имала. Има много деца, които имат много по-тежко и нещастно детство от това да са имали проблеми с единия си родител. Има и деца в много по-тежка ситуация. Затова моето е капка в морето. Не го приемам като нещо много трагично или драматично. Благодарение на това, че съм имала любовта на майка си, на братята си, това не е оказало такова фатално влияние върху живота ми.<br /> <br /> <strong>- А върху живота на сестра ви Божидара? Тя е в пъти по-емоционален човек от вас, поне така изглежда отстрани&hellip;</strong><br /> - Не знам&hellip; Трудно ми е да говоря от името на сестра си, но тя действително е по-емоционална, по-чувствителна. Не й е било лесно със сигурност. Но всеки човек си има своята драма, трагедия, тежки моменти. Просто трябва да се справяме. И това, което ни различава, не са тежките моменти, а начинът, по който преминаваме през тях.<br /> <br /> <strong>- Имало ли е някога в съзнанието ви мисъл да емигрирате?</strong><br /> - Обичам държавата си, много често пътувам, имам приятели в чужбина, но да емигрирам&hellip; така драстично, не мисля, че бих го направила. И смятам, че много от нещата, които са ми се случили, са ми се случили благодарение на това, че съм израснала тук. Обичам приятелите си, роднините си и никога не бих зачеркнала България като своя родина.<br /> <br /> <strong>- Питам ви не за друго, а поради причина, че наскоро четох в интернет, че си купувате апартамент в Монако&hellip;</strong><br /> - (Смее се.) Това е същото като писанието, че съм в инвалидна количка. Никога не съм имала планове да си купувам апартамент в Монако, но много бих се радвала. Не съм планирала такива неща. Нямам апартамент и в Лондон, защото и това обикаля пространството. Преди години четох, че съм си купувала апартаменти и на други места&hellip; не знам. Много бих искала да си лекувам травмите и болките, като си купувам апартаменти тук и там, но за съжаление това не работи. Да, аз отидох на почивка в Сен Тропе, но не съм си купувала никога апартамент.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />