В първата си брачна нощ тя изпъдила мъжа си Петко Каравелов в друга стая
<em>Когато вижда за пръв път своята бъдеща съпруга, тя е на 11 години, а той е вече мъж с мустаци. По това време Екатерина - момиченце от бедно русенско семейство, живее в дома на Лермонтови, руски аристократи в Москва, обградена с обич и грижи, а бъдещият министър-председател на България Петко Каравелов е студент в Русия. </em><br /> <br /> Запознават се у общи познати на Лермонтови, които благосклонно канят &quot;на дача&quot; бледия българин, учител на дъщеря им, за да го нахранят както трябва. В спомените на Екатерина Каравелова при тази първа среща <br /> <br /> <u><strong>чорлавият бъбрив младеж е отегчителен с неговите хапливи шегички</strong></u><br /> <br /> Той не пропуска възможността да подразни девойчето, че е забравило майчиния си език. Предизвиква я още с изказването, че тя, както изглежда, няма да напусне богаташката къща, за да се върне в бедна България. <br /> <br /> Три години по-късно отново се виждат на едно любителско театрално представление. Младият мъж е така смутен от вида й на девойка (в тази вечер тя за пръв път е с дълга рокля), че почва да заеква и не може да си спомни фамилията й. След което обаче измества съседа й в ложата и до края на театралното действие й говори - за нейно неудоволствие, отклонявайки вниманието й от пиесата на Шекспир. След още три години тя завършва с пълно отличие гимназия и през август 1878 г. се връща в родния си град Русе. <br /> <br /> И тук, още през септември получава писмо от Петко Каравелов с предложение да отиде учителка във Видин, където той е вицегубернатор. Тя отказва. Тогава Петко Каравелов намира повод сам да отиде в Русе. Срещата им, за която тя разказва десетилетия по-късно, потвърждава нейното впечатление за безцеремонност, нетактичност, липса на &quot;бон тон&quot; у този ухажор. Гостенинът пристига в обедните часове, когато те - майка и дъщеря - се приготвят да отидат на гости. <br /> <br /> <u><strong>Петко свойски се разполага на масата, изсърбва си кафето, отказва сладкото и се впуска в дълги приказки</strong></u><br /> <br /> Когато му казват, че трябва да излизат, той се самопоканва за вечеря. Непохватният ерген започва честичко да гостува в къщата на &quot;момата&quot; - даже не по веднъж, а понякога и по два пъти на ден, в нарушение на всички правила за приличие по това време. Каравелов й прави предложение за брак. Тя отказва почти с негодувание, защото изцяло е погълната от мисълта да продължи следването си в Русия, да стане лекарка. За целта отделя пари от учителската си заплата и води оживена кореспонденция с руските си познати. <br /> <br /> През следващата година умира Любен Каравелов и брат му Петко е отново в Русе. След погребението той чука на познатата врата. Девойката е удивена - този мъж наистина е скаран с приличието, след като в такъв момент подновява предложението си за брак. Тя отново му отказва, макар да става ясно, че студентството се отдалечава, защото не й достигат определените от закона години. <br /> <br /> През август 1879 г. Каравелов е в Русе за предизборната кампания, месец по-късно е вече депутат в Първото обикновено народно събрание. Пак се редят вечери с оживени разговори и чаши чай, пак се отваря дума за нейното съгласие за брак. &quot;И не зная сама как <br /> <br /> <u><strong>на 4 октомврий аз бях вече официална годеница на Каравелов, </strong></u><br /> <br /> избран за русенски депутат&hellip;&quot; ще каже тя след години, като веднага добавя, че не е искала да се омъжва, че &quot;сърцето ми още спеше&quot;. <br /> <br /> Както изглежда, това е самата истина, защото не си ушива дори сватбена рокля, а към подробностите по приготовлението за обряда е напълно равнодушна. До последния ден преди венчавката тя преглежда тетрадки в училището. Веднага след сватбата, в понеделник, отново е в класната стая. Нейното държане след първата брачна нощ дава основание на градските клюкари да пуснат приказката, че младоженците, изглежда, отдавна консумират своята любов. Истината е, че физическата страна на брака й е непозната, дори беглите милувки по време на годеничеството я смущават и тя ги отбягва. Това, което я увлича у Каравелов, е неговата пламенна обвързаност с политически идеи, които трябва да дадат на България възможност за бързо развитие: &quot;&hellip; инстинктивно аз чувствах, че той иска и се бори за общо добро. Аз си давах дума да му помагам от все сърце&quot;.<br /> <br /> Първата им брачна нощ всъщност&hellip; не се състояла, защото<br /> <br /> <u><strong>младата булка се увила &quot;като пашкул&quot; в леглото си и изгледала с явен ужас младоженеца, съблечен по бельо</strong></u> <br /> <br /> Объркан и стъписан от нейната реакция, Петко Каравелов я целува по челото и си ляга в друго легло. Цял месец го държала Екатерина далеч от брачните сладости, защото в детинското си невежество (разликата им е 17 години) тя и не подозирала, че има и нещо друго в семейното съжителство, освен целувки и милувки. Десетилетия по-късно някогашната първа дама на България откровено изповядва: &quot;За мене актът бе не наслада, а отвратително насилие&hellip; И така си бе до рождението на първото ни дете, Рада - 18.ХІ.1880 г. в София&quot;. <br /> <br /> <u><strong>Ще минат години. Крехкото девойче </strong></u><br /> <br /> ще стане красива млада жена, ще изгуби първото си дете, ще роди още две (Виола и Лора), които ще й донесат и радост, но и голяма болка...<br /> Ще бъде наистина пръв сътрудник и секретар на съпруга си, който става четири пъти министър-председател на България, но и на няколко пъти е в немилост и лежи дори в затвора - жертва на политически страсти и домогвания до властта. До края на живота си, дори когато косите й побеляват, той ще я нарича &quot;девочка моя&quot;, а нейната любов ще издържи всички превратности на съдбата й. Останала вдовица на 43 г., все още много привлекателна, тя с възмущение отхвърля предложенията да бъде отново нечия любима и съпруга. <br /> <br /> <br /> <strong><br /> Петя АЛЕКСАНДРОВА </strong><br />