Болестта е най-разпространената чревна паразитоза при човека
<em>От гиардиаза боледуват най-често децата до 4 години и младите хора между 25 и 39 г. Най-ранно опаразитяване е регистрирано при дете на 16-дневна възраст. В селските райони на някои изостанали в социално-икономическо отношение страни 40% от децата се заразяват още в първите си шест месеца.</em><br /> <br /> Заболяемостта от гиардиаза е по-висока сред мъжете и сред жителите на селските райони в сравнение с тези в урбанизираните. Причината за това е кумулиране на няколко фактора, като основните са: професионална ангажираност, работа със селскостопански животни, използване на оборски тор, напояване с високи подпочвени и нетретирани води, отдалеченост на хората от медицински центрове и обременен достъп до медицинска помощ. Ето какво още сподели за в. &ldquo;Доктор&rdquo; специалистът по медицинска паразитология и преподавател по медицинска паразитология и тропически болести в Медицинския факултет при Тракийския университет в Стара Загора д-р Борислава Чакърова.<br /> <br /> <strong>- Д-р Чакърова, от какво се причинява тази паразитоза и как протича?</strong><br /> - Гиардиазата, наричана още ламблиоза и жиардиаза, е най-разпространената чревна паразитоза при човека. Причинява се от едноклетъчния паразит Giаrdia intestinalis. Протича често като безсимптомно носителство или с диария, т.нар. малабсорбционен синдром, и нерядко се придружава от алергични и невровегетативни симптоми.<br /> <br /> Всяка година в света се регистрират около 280 млн. души с гиардиаза. В развитите индустриални страни носителството на този паразит при хората варира между 2 и 5%, докато в изоставащите в социално-икономическо отношение този показател надвишава 50%. По-често боледуват децата и младите хора. В България за периода 1999-2008 г. средният екстензитет на паразитозата сред хората е около и под един процент - за някои региони обаче достига над 10%.<br /> <strong><br /> - Причините за това какви са?</strong><br /> - Различни - както вече казах, преобладава безсимптомното носителство. Освен това в естествени условия инкубационният период е неопределено дълъг, клиничната картина е нехарактерна. Често се отбелязва и резистентност към медикаментозното лечение. По принцип са необходими няколко паразитологични изследвания, за да се постави диагнозата, тъй като клиничната насоченост към тази паразитоза е недостатъчна.<br /> <br /> <strong>- Лошата хигиена ли е основната причина за възникване на болестта?</strong><br /> - Гиардиазата винаги се е асоциирала с лоша хигиена, социално-икономически кризи, миграция на големи групи бедстващи хора - все фактори за неконтролируемо разпространяване на заразата и нарушаване качеството на живот при клинично проявените случаи за продължителен период от време. Рискови в епидемиологично отношение са хората в контакт с болните от гиардиаза;<br /> <u><br /> лицата, имащи пряк контакт с животни;</u><br /> <br /> тези с ниска лична хигиена и хомосексуално поведение; живеещите и работещи при лоши условия на бит и труд. А също така екскурзианти, пътешественици, както и емигранти от рискови региони, лица с хронични заболявания, недохранване и имунен дефицит. При тези хора имунитетът след преболедуване е неустойчив. През 2004 г. СЗО я постави в групата на &ldquo;пренебрегваните заболявания&rdquo;, но от 2006 г. е включена в Европейската програма за превенция и контрол на болестите, предавани по воден и хранителен път, и на зоонозите.<br /> <strong><br /> - Това лято е характерно с големи наводнения. Какви са рисковете в това отношение? </strong><br /> - От началото на миналия век са документирани над 100 водни епидемии с причинител паразитът на гиардиазата. В България досега няма регистрирана епидемия от гиардиаза с воден произход, но с големите наводнения през това лято съществува реална опасност от възникване на такава.<br /> <strong><br /> - Хранителните епидемии от гиардиаза от какво се предизвикват?</strong><br /> - Те избухват най-често след консумация на замърсена с цисти на паразита храна в заведения за обществено хранене, в детски социални заведения или пък при консумация на плодове и зеленчуци,<br /> <br /> <u>поливани с фекално замърсени води</u><br /> <br /> Досега у нас няма регистриран епидемичен взрив от хранителен произход, но се установяват спорадични случаи и най-често - цистоносителство. Заболяванията са по-чести през летния сезон.<br /> <strong><br /> - Посочете, моля, основните симптоми, както и клиничната картина на заболяването.</strong><br /> - Паразитът на гиардиазата се диагностицира както у здрави хора, така и при лица с клинични изяви на заболяването. Нарушава се пристенното храносмилане и се потиска ензимната секреция; повишава се чревната пропускливост и се стига до неусвояване на масти и мастно разтворимите витамини. Развива се дисбактериоза, а при хронична гиардиаза се стига до изменения в чревната лигавица и нарушен имунитет.<br /> <br /> Клиничната картина на гиардиазата е разнообразна и най-характерно при нея е нейното нехарактерно протичане. Най-често протича безсимптомно - между 13 и 80 на сто от случаите. В клинично изявените случаи инкубационният период е от 1 до 45 дни.<br /> Най-често съобщаваните симптоми са<br /> <u><br /> диария, подуване на корема, куркане на червата и повишено газоотделяне</u><br /> <br /> Следват коремна болка, безапетитие, лесна умора, разнообразни алергични прояви, ставни болки и др. Честотата на изхожданията при гиардиазата е 4-5 за 24 часа. Изпражненията са по-светли, неоформени, кашовидни или воднисти, мазни и пенести, със специфична миризма на сяра. Патологични примеси като кръв, слуз и гной се откриват по-рядко.<br /> <br /> В 30 на сто от случаите се развива и непоносимост към прясното мляко с обостряне на диарията. <br /> <br /> <strong>- Има ли извънчревни проблеми?</strong><br /> - Възрастните най-често се оплакват от болки в дясното подребрие, усилващи се след прием на мазни храни, парене или сухота в устата, гадене, неустойчиви изпражнения, болки в епигастриума, по-рядко около пъпа.<br /> <br /> <strong><hr /> Галина Иванова, Плевен<br /> Какви са усложненията? </strong> <br /> <br /> Усложненията са ентероколит, холецистит или холецистохолангит с дискинезии, синдром на раздразненото черво. Паразитирането на гиардиите води до нехарактерно или по-тежко протичане на съпътстващите инфекциозни болести - вирусни хепатити, коремен тиф, шигелоза и др. Прогнозата е добра, но при клинична изява на гиардиазата, без тя да се лекува, заболяването хронифицира. Личната профилактика изисква строго спазване на личната хигиена:<br /> <br /> - измиване на ръцете преди хранене и след контакт с животни; <br /> - измиване на плодовете и зеленчуците преди тяхната консумация; <br /> - ползването на питейна вода само от водоизточник, разрешен от здравните власти.<br /> - Недопускане на фекално замърсяване на околната среда и напояване с канални води. <br /> - Предварително и периодично изследване на всички лица, постъпващи в детски, здравни, хранителни и комунални обекти, децата от 2- до 7-годишна възраст да се изследват ежегодно профилактично. <br /> - Да се води системна борба срещу мухите и хлебарките в детските, здравните и хранителните обекти и др. Да се провежда периодичен ветеринарен преглед и обезпаразитяване на домашните любимци и селскостопански животни.<br /> <br /> <br /> <strong>Яна БОЯДЖИЕВА</strong><br />