Претоварваме се с храна и органите ни преждевременно остаряват
<em>Димитър Златанов е волейболист №1 на България на ХХ век и единственият българин, приет във волейболната Зала на славата в Холиоук (САЩ). Роден е на 9 ноември 1948 г. в Ихтиман. С отбора на ЦСКА печели Купата на европейските шампиони през 1968 г. и Купата на носителите на национални купи през 1976 г., като играе още два финала на Европа. С &ldquo;червените&rdquo; има 9 титли на България - от 1968-а до 1978 г. </em><br /> <br /> С националния отбор става сребърен медалист на световното в София 1970 г. и е обявен за нападател №1 в света. Олимпийски вицешампион е от игрите в Москва през 1980 г. <br /> <br /> Към края на състезателната си кариера играе в италианския тим &ldquo;Торино&rdquo; и в японския &ldquo;Сънтори&rdquo;. Като треньор стига до три национални титли с ЦСКА, а след това работи в Италия. През 1999 г. е президент на Българската федерация по волейбол.<br /> Въпреки че Димитър Златанов е вече на 65 години, той е запазил младежката си фигура и жизненост.<br /> <br /> <strong>- Какви контузии ви останаха от волейбола?</strong><br /> - Останаха ми съвсем нормалните болежки, които съпътстват кариерата на всеки спортист - възпаления на сухожилия, на стави. Навремето, когато организмът ми беше по-млад, не се усещаха много. Стараехме се да ги елиминираме, за да не ми нарушават спортната форма. Но след като спрях състезателна дейност, постепенно организмът ми отслабна и започнах да чувствам по-осезаемо последствията на тези възпаления. За моя радост, тези травми не са особено тежки. <br /> <br /> <strong>- Налагаше ли се да правите операции?</strong><br /> - Имах проблеми със сърцето - аритмия. Но тези проблеми са характерни за хора с моя висок ръст и с моите години. Такава аритмия освен мене, доколкото разбрах, имали също Георги Глушков, Атанас Голомеев, Любомир Амиорков от баскетбола. <br /> <br /> <strong>- Кога ви откриха аритмията - докато играехте или след това?</strong><br /> - Не като състезател. Скоро беше. Преди две години. <br /> <strong><br /> - В Италия ли се лекувахте, или тука?</strong><br /> - Лекуваха ме в България и смятам, че разрешихме проблема с една интервенция - наричат я аблация. <br /> <br /> <u>Аблацията ми направи млад лекар от инвазивната кардиохирургия</u> <br /> <br /> на болница &ldquo;Токуда&rdquo; - д-р Васил Трайков. <br /> <br /> <strong>- Какво представлява операцията?</strong><br /> - Влиза се в сърцето с катетри през вените и се манипулира сърцето - т.е. отстраняват се тези участъци от миокарда, които причиняват аритмията. <br /> <strong><br /> - За нещо друго лежали ли сте в болница?</strong><br /> - Не, защото спортът ми е помогнал в това отношение - да избегна срещата с болничната обстановка. Впоследствие има някои неща, които не могат да се избегнат, но не съм лежал в болници.<br /> <br /> <strong>- Какво е впечатлението ви от българските лекари?</strong><br /> - Българските лекари са едни от най-добрите в света. Това мога да призная с чисто сърце. Имаме много добри специалисти, които си разбират от работата и си изпълняват задълженията. Те имат желание да напредват в медицината. За съжаление, условията и най-вече заплащането не е на ниво. То не отговаря на техните способности. Всеизвестно е, че колкото повече можеш, толкова повече трябва да получаваш. Но при нашите доктори не е така и те са принудени да отиват заради пари да работят в Европа и по света. А трябва да стане обратното - да се направи всичко възможно нашите добри специалисти да си останат в България и пациентите дори от чужбина да идват тук при тях. Първото нещо е да има добри заплати и второ, да си практикуват професията в модерни условия. Ето това трябва да се направи за българските лекари. Така ще имаме полза и ние, пациентите. <br /> <br /> <strong>- Изглеждате в чудесна физическа форма и сега, на 65 години. Как я постигате?</strong><br /> - Старая се да бъда във форма - демек да имам някакво по-правилно телосложение. Правя обикновени разходки - около час и половина, два или три пъти в седмицата. Зависи от настроението ми и от ангажиментите ми. <br /> <br /> <u>Изпълнявам и леки гимнастически упражнения за гъвкавост </u><br /> <br /> и това е. Човек се чувства много по-добре, когато добави някакво физическо напрежение за мускулите. След това е по-бодър, по-жизнерадостен, по-работоспособен. Въобще ти е по-ведро и по друг начин гледаш на света. <br /> <br /> <strong>- Напълняхте ли, когато приключихте с активния спорт, и как се справихте с наднормените килограми?</strong><br /> - Сега съм с десетина килограма повече от времето, когато се състезавах. Но това е малко за моята възраст от 196 см. Сега съм около 106 кг, а преди като волейболист бях 94 - 96 кг. Това, че дълги години бях треньор, ми помогна да поддържам нормално тегло. Работейки с отборите, запазих някаква форма, и то със съвсем сериозни занимания. <br /> <br /> <strong>- А някаква диета или хранителен режим спазвате ли?</strong><br /> - Мога да кажа, че имам апетит за сто вълка. Но гледам да се ограничавам, да не се отпускам. Ограничението не е в това да не ям определени неща. Напротив - хапвам си от всичко, но в по-малко количество. Наистина избягвам и по-тлъстите ястия. Старая се да ям повече зеленчуци и плодове.<br /> <br /> <strong>- Каква е вашата представа за здравословен начин на живот?</strong><br /> - Започва се от сравнително добра физическа активност - спортуване с определен вид упражнения. <br /> <u><br /> Специалното натоварване трябва да е съобразено с възрастта</u><br /> <br /> да ти доставя удоволствие и да те прави бодър, свеж и жизнерадостен. След това човек трябва да има здравословен хранителен режим, защото това оказва голямо влияние върху физиологията на организма и най-вече запазва органите в добро състояние, за да работят по-дълго време. А не да се претоварват с храна, преждевременно да остаряват и заболяват. Трето условие за здравословен начин на живот е да имаш постоянство в това, което правиш, т.е. постоянство в спорта и в хранителния режим. <br /> <br /> <strong>- Казват, че човек живее толкова дълго, колкото си представя, че ще живее. Вие докога искате да живеете?</strong><br /> - Не мисля за това и въобще не си представям колко ще живея. Толкова, колкото съдбата е отредила. Но по-важното е да бъдем пълноценни.<br /> <br /> <strong>- Какви удоволствия си позволявате?</strong><br /> - Всичко, което върша с желание, ми доставя удоволствие. Като видя, че нещо съм направил добре, изпитвам удоволствие от труда си - дали ще е ходене, дали ще е спортуване, или някаква работа вкъщи и на двора.<br /> <br /> <br /> <strong>Мара КАЛЧЕВА</strong><br />