Фолк легендата Панко: Жоро Илиев ползваше за портфейл… куфар с пари!
Отказах на Слави Трифонов да работим заедно
01 Септ. 2014, 22:32
39340 прочита
8 коментара
Септември 1995 г. Георги Илиев кумува на сватбата на дясната си ръка Николай Цветин (вдясно)
Отказах на Слави Трифонов да работим заедно
<em>Панайот Найденов - Панко е сред първите попфолк изпълнители в България. Още в началото на 90-те с формация „Ас“ са сред най-култовите представители на жанра, поставили основите му. Впоследствие работи и за „Пайнер“, и за „Ара мюзик“, а във визитката му личат вечни хитове като „Хитрата лисица“, „Влюбено момче“, „Евала, Живков“, „Али Баба и 40-те борци“, „Скитнице“...<br />
<br />
От доста време Панко не е под светлините на прожекторите, но „ШОУ“ го издири в Асеновград, където легендата продължава да се подвизава с микрофон в ръка.</em><br />
<br />
<hr />
<strong>- Панко, какво се случва с теб към днешна дата? Къде те намираме и с какво се занимаваш? </strong><br />
- В общ план съм добре. Продължавам да пея и да се занимавам с музика в родния си град Асеновград. Пея в най-култовия местен ресторант, така че всеки може да ме открие там.<br />
<br />
<strong>- От десетина години не си под светлините на прожекторите. На хората със сигурност ще им е любопитно каква е причината за това? </strong><br />
- Причината е, че не намирах удовлетворение в това, което ме задължаваха да правя. Относно песните, аз държах на авторска музика, а шефовете - на кавъри. С това един творец като мен няма как да се задоволи и да е пълноценен за себе си и неговите почитатели. Това е!<br />
<br />
<strong>- Ти си един от „пионерите“ във фолка. Разкажи ни малко за началото…</strong><br />
- В попфолка навлязох неслучайно още в далечната 1993, когато имаше глад за жанрова музика, която да е усвоима от народа. Записахме заедно с група „АС“ първия албум, който беше много успешен за времето, тъй като бяхме от първите изпълнители на този жанр. Нямаше ги големите компании „Ара“ и „Пайнер“. Беше само „Бофиров мюзик“, всичко беше много наивно и непринудено.<br />
<br />
<strong>- Но после си работил и с Митко Пайнера...</strong><br />
- С формация "Ас тон“ записахме два албума там. Продадоха се в големи тиражи за онова време, а Митко Пайнера не знаеше кой съм и кои сме. <br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Голям майтап! </strong></span><br />
<br />
Всеки път, когато ходихме да взимаме нашия процент от продажбата на касети, ни посрещаше с „Кои сме“ и „Кого търсим“. Не се надуваше, просто не ни познаваше, а бяхме изпълнители от неговата фирма. Ние се брояхме на пръсти тогава – ние от „Ас тон“, орк. „Кристал”, Попа, "Канарите" и Валдес. Глория записваше първите си песни, това се случваше през 1994 до1996 година, ако не се лъжа<br />
<br />
<strong>- Ти беше част от "златното поколение на братя Касъмови". Във фирмата в края на 90-те личаха имена като твоето, Лия, Сани, Кати, дует "Елит", Ина, Кондьо, Джони... Какво се случи с компанията и по-конкретно с цялото това поколение изпълнители?</strong><br />
- Всички изпълнители на „Ара“ от старото поколение, в това число и аз, просто остаряхме и не влизаме в критериите на модерния поп фолк. Това също е една от причините визуално да не участвам в мероприятия на „Ара мюзик“.<br />
<br />
<strong>- Как ти се вижда днешният попфолк в сравнение с преди 10-15 години? Кое ти харесва и кое не ти харесва? </strong><br />
- Днешният попфолк е отвратителен! Дори не е комерсиален, както твърдят някои „специалисти“. Комерсиален е само силиконът, скъпите клипове и еротиката в тях.<br />
<br />
<strong>- Преди 5 години се появи на кастингите за реалити проект на Слави Трифонов в ролята си на композитор. Въпреки че си от най-емблематичните имена на попфолка, Дългия и „Ку-ку бенд” не те познаха. Това обиди ли те? </strong><br />
- При Слави Трифонов се явих на кастинг за композитори, да. Получих одобрение и предложение да работя за тях в рамките на месец и половина, но отказах, защото имах други планове. Иначе всички от екипа ме познаха и коментираха с учудване появата ми, но за пред аудиторията <br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>се направиха, че не ме познават </strong></span><br />
<br />
за да не се превърне шоуто в другарска среща.<br />
<br />
<strong>- Как се роди идеята за песента "Евала, Живков”? Нямаше ли притеснения от реакцията на наследниците му? </strong><br />
- Не, не съм имал подобни притеснения. Обичам времето от социализма, тогава бяха най-щастливите ми години! Баща ми беше жив, лека му пръст. Той също беше музикант, и то много известен за времето. Беше обиколил света с неговата устна хармоника и винаги казваше, че от България по-хубава няма. Именно затова реших да напиша песента „Евала, Живков“ и да направя съпоставка с днешна България откъм политически аспект<br />
<br />
<strong>- Общо-взето и ти твореше активно по времето на т.нар. мутренски времена. Помниш ли някой интересен случай, докато си пял на представител на подземния свят? Не е тайна, че изпълнителите на "Ара" са били сред любимите на Жоро Илиев... </strong><br />
- За пръв път ще призная, че най-куриозната случка по време на мое участие е свързана именно с Жоро Илиев. Но не с побоища и стрелби, а точно обратното. Та, значи, пеем цяла нощ в столично заведение, естествено - само за него и свитата му. Беше ни събрал всички изпълнители на „Ара мюзик“. Празнуваше рожден ден и ни привикваше един по един да му пеем: първо Кондьо, после Бони и много други... <br />
<br />
На всички даваше по хиляди левове! Вадеше ги от едно куфарче, което му беше „портфейл”. Но когато дойде моят ред да му пея, парите от бездънното куфарче бяха свършили. Останали бяха само бандеролите. Настана суматоха. Той беше мъж с достойнство и на всяка цена държеше да ми даде пари, но нямаше. И никой друг от свитата му - също. Представяте ли си в каква ситуация изпадна за мен?! Беше без значение, но той се зарече, че при следващото посещение ще се реваншира специално на мен, подари ми куфарчето с бандеролите и заяви на всеслушание, че <br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>колкото е сумата от бандеролите, ще ми я даде</strong></span><br />
<br />
За жалост това така и не стана, защото аз отидох да пея по морето и повече не се срещнахме. Това се случи през зимата на 2001 година<br />
<br />
<strong>- Ти си автор на една от най-красивите балади в попфолка "Влюбено момче". Успя ли да откриеш сродната си душа? </strong><br />
- „Влюбено момче“ е писана за съпругата ми и с това се изчерпва въпроса ти (усмихва се).<br />
<br />
<strong>- А мислиш ли за по-сериозно завръщане на сцената?</strong><br />
- По-сериозно завръщане на сцената?! Само с по-сериозни средства.<br />
<br />
<strong>Едно интервю на Георги СТОЯНОВ<br />
<br />
</strong><br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>.......................................................<br />
Евала, Живков<br />
<br />
Музика и текст: Панко</strong></span><br />
<br />
Евала, Живков! Евала, Живков,<br />
cпомняме си с кеф.<br />
Как живеехме при тебе,<br />
cамо с някой лев.<br />
С твоите другари,<br />
здраво държахте,<br />
хванали властта.<br />
Нямаше гладни, няма жадни<br />
в нашата страна.<br />
<br />
<em>Припев:</em><br />
Евала, евала, евала, бе Живков.<br />
Беше най-велик!<br />
И като голям управник, и като комик.<br />
<br />
Нямаше го СДС-то, нямаше Доган,<br />
да показват пред народа,<br />
кой е с по-голям?<br />
Беше само БКП-то в нашата страна.<br />
а до нея МВР-то пазеше реда.<br />
<br />
<br />
<br type="_moz" />
Последвайте ни
8 Коментара: