Иван Кузманов: Самолетната катастрофа край Кривина погреба хора, опасни за режима

<em>Провокиран от разтърсващата изповед в &ldquo;ШОУ&rdquo; на оцелялата в самолетната катастрофа през 1988 г. Анета Боянова под заглавие &ldquo;Пилотите ми казаха в &ldquo;Пирогов&rdquo;: &bdquo;Ние ще умрем&rdquo;, в редакцията дойде Иван Кузманов. Той е бивш служител в &ldquo;Български пощи&rdquo;, който никога не е летял на самолет, но интересът му към катастрофите на авиокомпания &ldquo;Балкан&rdquo; избухва през 1984 г. и не стихва до ден -днешен. <br /> <br /> Според него адът със самолет Ту &ndash; 134 LZ край село Кривина е най-загадъчната и най-необяснимата трагедия, без аналог в историята на родното въздухоплаване. Ето защо: </em><br /> <br /> <hr /> <strong>- Какво ви кара да твърдите, че катастрофата на самолет Ту &ndash; 134 LZ край село Кривина е най-загадъчната и най-необяснимата трагедия, без аналог в историята на родното въздухоплаване?</strong><br /> - Причината да се заровя в тази история е, че в катастрофата от 1984 г. загина много близък човек на нашето семейство, който със сигурност е трябвало да умре. Става въпрос за д-р Лавчийски &ndash; един гениален, не само според мен, коремен хирург в &ldquo;Пирогов&rdquo;. Човек с прекалено &bdquo;обременено&rdquo; минало, с оглед произход, контакти, приятелски и роднински връзки, попаднал в неподходящия момент под прицела на службите, т.е. - белязан с чертата, под която не можеш да останеш жив. Рано или късно. <br /> <br /> <strong>- Признавам, че от дистанцията на времето за пръв път чувам за него, но, доколкото знам, в тази катастрофа са загинали всичките 50 пасажери, плюс екипажа. Не само вашият именит близък д-р Лавчийски!?...</strong><br /> - В никакъв случай не твърдя, че единствено заради него са пожертвани всички останали. Но, вижте, в много други катастрофи, колкото и съмнителни да са някои от тях, с течение на времето неизбежно изплуват що-годе сносни причини, обясняващи донякъде трагедиите. За тази край софийското село Кривина обаче няма абсолютно никакво дори скалъпено що-годе обяснение!<br /> <br /> Говорил съм с всякакви служители на авиокомпанията - с пилоти &ndash; първи, втори, механици, инструктори, с хора, имащи отношение към катастрофата и нейното разследване. Говорил съм с някои хора от специалните служби и с много други. Говорил съм дори с тогавашния министър на транспорта Васил Цанов, на когото казах: &bdquo;Добре, че минаха 20 години от катастрофата, и вече всички следи са заметени&rdquo;. Намерил съм достъп по един или друг начин до доста неща от устави и наредби, регламентиращи правилниците на БГА &bdquo;Балкан&rdquo; по онова време, и в частност правата и задълженията на екипажа и други длъжностни лица по време на полет &ndash; от самата му подготовка до приземяването му...<br /> <br /> <strong>- Давайте по същество в защита на тезата си, че тази катастрофа е по-съмнителна и по-необяснима от всички други? </strong><br /> - Може ли обаче преди това да започнем малко по-отдалече, за да си дойде всичко на мястото?<br /> <br /> <strong>- Добре.</strong><br /> - Значи, на този д-р Любен Лавчийски баща му е бил царски адютант. Не знам как, но е бил студент в Унгария, и то по времето на събитията през 1956 г. Имал е широк кръг познанства покрай семейството си с доста хора от предишния режим. Интересно е, че Лавчийски е внук на фелдшера от Казичене Маринчевски, който пък е много близък родственик на ген. Маринчевски, който от 1966 г. става висш служител в ІV отдел на КДС /шифър и радиовръзка/. Впоследствие, забележете, се издига във Второ главно управление на ДС. Преди катастрофата, през 1982 г., е изпратен на обучение в школата на КГБ в Москва. Две-три години след катастрофата вече е вече зам.- началник на Второ главно управление на ДС, и този път е изпратен на специален курс за обучение на висши ръководни кадри, отново в школата на КГБ в Москва. Едва ли е случайно, че кариерата му приключва като главен секретар на МВР в правителството в периода 1990-1991 г., а в момента е собственик на една от най-мощните охранителни фирми. Може пък да няма нищо общо с цялостната му кариера? Не знам...<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Парадоксално, но факт &ndash; по онова време доста високопоставени функционери на партията</strong></span><br /> <br /> са се отървавали по един или друг начин от неудобните си роднини <br /> <br /> <strong>- Значи д-р Лавчийски е талантлив, с вражеско потекло и точно поради това - особено опасен? </strong><br /> - Не е само това. Той, сам по себе си, разбира се, е потенциален враг на народната власт, но около него имаше цял един кръг от гаснещи или живи врагове на режима, най-вече - техните потомци. Тях службите също ги държаха под око, т.е. - под контрол. Просто около нашето семейство имаше един доста значителен кръг от неблагонадеждни &ldquo;отрепки&rdquo; на онази власт, които подлежаха на изтребление. <br /> <br /> Нека завършим историята на част от жертвите от неблагонадежния кръг около семейството ми и това на д-р Лавчийски, които в ония години бяха елиминирани по различен начин. Службите вече свикнаха да изчакват, да издебват удобния момент. Промениха тактиката. Дебнеха и изчакваха подходяща ситуация, в която набелязаните &ldquo;неудобни&rdquo; или &ldquo;опасни&rdquo; да заминат в небитието в някакъв общ кюп. Новата тактика целеше минимум въпросителни защо пък точно на тоя или оня. Специално д-р Лавчийски беше взел да си отваря устата, да споделя с близки някои неща, които не са за споделяне. Тези честни българи с голяма уста, един по един си отиваха, неудобни за посветените и неизвестни за непросветените. Във всеки случай ДС бе възприела новата тактика - неудобните, особено, ако успеят да съберат приемливо число от тях в &ldquo;оперативния периметър&rdquo; за &ldquo;остро мероприятие&rdquo;, да бъдат елиминирани и легендирани като жертви на непредотвратими нещастни случаи. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Такъв беше случаят с катастрофата през 1984 г. край Кривина</strong></span><br /> <br /> . Ще спомена само няколко фамилии, най - опасните според представите на службите за комунистическата власт, чиито представители бях в черния списък. В нея включвам и баща си, а и себе си, като негов потомък. <br /> <br /> <strong>- Започнахте с д-р Лавчийски?...</strong><br /> - Д-р Лавчийски беше много близък с д-р Евгения Чекова, която работеше в секретните лаборатории за разработката на отровни и заразни субстанции. Тя самата спазваше някаква дискретност, но явно е споделяла доста неща за секретните си разработки специално с него. Той пък, доколкото разбрах впоследствие, беше далеч от всякаква дискретност и беше започнал да става опасен. <br /> <br /> <strong>- Какви толкова опасни тайни беше споделяла д-р Чекова с най-близкия си приятел д-р Лавчийски?</strong> <br /> - Ами можете сами да си представите. Писателят Георги Марков беше ликвидиран през 1978 г. Около този случай д-р Лавчийски споделяше с доверени хора, доколкото е могъл да ги прецени като такива, че в секретните лаборатории д-р Чекова се е занимавала с разработката на заразни и отровни субстанции. Най-самоубийствените му откровения бяха, че близката му приятелка д-р Чекова е разработвала разни варианти на основата на пеницилина, т.е. нещо като антипеницилин, не моментално, но безотказно действаща субстанция, срещу която няма никакво противодействие. Според д-р Лавчийски Георги Марков е умъртвен за по-сигурно именно с някакъв вариант на вид антипеницилин, а ако наистина е имало рицин в сачмата, в което дълбоко се съмнявам, то той е бил само някаква добавка към основната съставка, разработена в нашите лаборатории. Ами нормално е такъв човек, като д-р Лавчийски, да си подпише смъртната присъда, която да бъде изпълнена рано или късно. <br /> <br /> <strong>- А самата д-р Евгения Чекова? </strong><br /> - Един ден минавах покрай Института за заразни болести и видях некролога й. Почувствах се като ударен от гръм. Съвсем наскоро се бяхме виждали, говорихме си. Тази петдесетгодишна жена, никога не беше боледувала от нищо, олицетворяваше завидно здраве и енергия. И изведнъж некролог. Щях да получа инфаркт. Веднага влязох в института, започнах да търся стари познати, питах, разпитвах как така изведнъж &ndash; некролог! Всички гузно мълчаха или просто нямаше какво да ми отговорят. Да не забравяме, че това се случи май месец 1989 г. Тогава в разгара си бяха екопротестите за отравянето на въздуха над Русе, а наближаваше и ноемврийският преврат. Явно тогава, а и с оглед наближаващите събития някои неудобни свидетели, като експертката д-р Чекова например, за втори път след 9 септември 1944 г. станаха неудобни живи.... <br /> <br /> <strong>- Да, но, ако се върнем на катастрофата край Кривина през 1984 г. вашите версификации за трагедията си остават спекулативни и хипотетични? </strong><br /> - Първо, пак ще спомена, че нашето семейство е част от един кръг на врагове на народната власт, постоянно следени и методично ликвидирани. Първият убит , от оцелелите непосредствено след 9-ти, беше баща ми, още през 1961 г. <br /> <br /> <strong>- Чак 1961 г.!? </strong><br /> - Казах първият от разстреляните веднага след 9-ти. След това враговете на народа бяха прочиствани, търпеливо, методично систематично с варварските методи, като този с катастрофата край с. Кривина. Колкото до баща ми, мъчиха се да го направят агент на ДС, мъчиха се, не успяха и накрая му скалъпиха досие със задна дата три месеца, след като умря, само и само да го изкарат доносник и грешник, т.е. фалшив праведник. <br /> <br /> <strong>- Защо, какъв е смисълът от тези некрофилски ДС-изпълнения? Впрочем от какво умря баща ви? </strong><br /> - Нали ви казвам &ndash; убиха го. Уж го лекуваха в Туберкулозното отделение на Първа градска болница, после го преместиха в Раковата болница, защото бил болен от левкемия, след това го &ldquo;лекуваха&rdquo; в хематологията зад нея и накрая <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>умря, без да бъде лекуван от нищо и без диагноза</strong></span><br /> <br /> За мен това беше поръчение от високо, заради роднинствата и познанствата си с опасните фамилии Чукурлиеви, чийто патрон беше убит още на 12 септември 1944 г., тази на Светослав Лучников, с която Чукурлиеви живееха къща срещу къща на ул. &ldquo;Янтра&rdquo; 13, Чекови, тази на д-р Чекова, дядо ми по майчина линия се казваше Кузман Чеков, Димитър Коцов от Плевен, Спространови от Пловдив &ndash; тази на радиожурналиста Тома Спространов. Имаше и много други &ldquo;грешници&rdquo;, от въпросните и други фамилии, отишли си без време с рафинираните вече методи на ДС в по-късни времена. <br /> <strong><br /> - Нека все пак финишираме с резултатите от проучванията ви защо катастрофата край с. Кривина не би могла да се случи, ако не е планирана, подготвена, инсценирана и в крайна сметка предизвикана? </strong><br /> - Добре. Официалната версия, доколкото може да се нарече официална, т.е. контролирано промъкналата се информация за катастрофата каква е. На 10 януари 1984 г. следобяд двигателите на самолета на летище &ldquo;Шьонеберг&rdquo; в Берлин са вече пуснати, когато изневиделица в пилотската кабина нахлува инструкторът или проверяващият, както е титулуван въпросният служител на Държавната въздухоплавателна инспекция Драганов, лаик в пилотската професия. Същият буквално изритва от кабината втория пилот, заема мястото му и започва да раздава заповеди. <br /> <br /> В същото време има сведения, че метеорологичната обстановка около София е усложнена и продължава да се усложнява, а машината трябва да се приземи на летището в столицата ни след само около 2 часа и нещо. Още тук имаме абсурден и безумен акт на вътрешно ведомствен тероризъм. Никъде, в никакви регламентации и разпоредби, да не говорим за полет при екстремални условия, за подобни правомощия на въпросния проверяващ не е спомената и дума или запетайка. Напротив &ndash; командирът на самолета Кирил Велинов по правилник носи пълната отговорност за всичко и всички и никой, нито Тодор Живков, нито Господ Бог не може да му дава заповеди какво да прави. Полет при липса на втори пилот е само по себе си безумно, но <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>истинското безумие настава с наближаването на летище София.</strong></span><br /> <br /> Тогава, ако се доверим на записа от черната кутия, или на интерпретацията от разговора между командира на самолета и инструктора, към 19.30 ч. в кабината се провежда следният невъзможен диалог. Командире, заповядвам ви да изпълните &ldquo;сляпо кацане&rdquo;, &ldquo;само по уреди&rdquo;, заповядва инструкторът. Пауза...При тази буря, дъжд и гръмотевици, шокиран е командирът. Всъщност тук е и първото съмнение за автентичността на разговора, защото по същото време над София е вилняла снежна буря, а не и дъжд с гръмотевици. Пълна мистерия! Спусни пердетата и изпълнявай, продължава да заповядва проверяващият. Втори абсурд &ndash; в пилотската кабина никога не е имало пердета. Вие луд ли сте другарю проверяващ, всички ще се пребием, едва-едва се чува пресипналият глас на командира. Така или иначе &ldquo;сляпото кацане&rdquo; започва, при това при директен заход, без всякаква връзка с диспечерската кула, в условията на безпрогледната снежна стихия. На всичко отгоре се оказва, че висотомерите на командира и инструктора показват различни величини, което окончателно превръща <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>самолета в летящ ковчег</strong></span><br /> <br /> Естествено абсолютно неизбежното самоубийство се случва. Пет минути по-късно самолетът се забива и взривява със страшна сила в краварниците на софийското село Кривина, след като миг преди това е закачил с крилото си далекопроводник. Загиват всички 50 пътници на борда плюс екипажа. <br /> <br /> <strong>- И каква е вашата конспиративна версия, с която започнахте &ndash; службите прочистват неудобните и опасните за режима при всеки удобен случай. Да, но в катастрофата загива и самият инструктор Драганов!? Как си обяснявате тази невероятна, тази фантастична история, без аналог в българското гражданско въздухоплаване? </strong><br /> - Аз също нямам логична версия. Мога само да предполагам, да подозирам с всички уговорки, че това наистина е изпълнение на службите. Казах ви, че заради един човек дори те не биха извършили терористичен акт над собствен самолет. Само че нека се вгледаме малко по - задълбочено и детайлно над нещата. Казах ви, че д-р Чекова е работила над секретни разработки. Казах ви, че приказливият д-р Лавчийски не е успял да държи затворена устата си за разработките на д-р Чекова. Дори само това е вече много сериозна причина устата му да бъде затворена. Казах, че дори нашите служби не биха пожертвали 50 души само заради един. Да но, разбрах, че в същия полет е трябвало да пътува и българска професорка химичка, която също не е правила &ldquo;вкусни&rdquo; демонстрации ала Ути Бъчваров, пътувал е и български журналист, работещ в Източна Германия, заподозрян от службите ни, че е вербуван от западните им колеги и пр. и пр. С две думи &ndash; когато в даден момент на едно място се съберат доста хора, нарочени за ликвидиране, нашите не са си поплювали. <br /> <br /> <strong>- Остава &ldquo;най-тъпият&rdquo; въпрос - как така инструкторът, без да има правомощия, е заповядал на всеовластения командир на самолета да извърши безумното кацане? Как така диспечерската кула е мълчала, наблюдавайки самоубийственото забиване на машината в краварниците на с. Кривина? И накрая &ndash; този инструктор камикадзе ли е? </strong><br /> - Фактите са си факти, но над тях и аз само мога да гадая. Спомнете си изхвърлянето на втория пилот...Това не може да се случи без употреба на някакъв вид сила, заплаха или позоваване на заповед от най-високо място. Спомнете си записите от черната кутия &ndash; заповед...пауза...възклицание, ново нареждане...пауза...ново възражение на командира с пресипнал от ужас глас...Защо да не предположим, че междувременно в главата на командира Кирил Велинов не е опрян пистолет. И защо да го прави въпросният инструктор, след като по този начин подписва собствената си присъда. <br /> <br /> Защото е бил убеден по някакъв начин, че при специалния начин на приземяване ще загинат хората в салона и най-вече в опашката, но за тези в пилотската кабина е имало &ldquo;вариант&rdquo; за спасение. Явно Драганов се е оставил да го убедят, поради факта, че е имал доста мизерен летателен опит и познания. Може би греша. Но пак повтарям &ndash; в случилото се на 10 януари 1984 г. няма никаква логика и аналог в нашата и световна практика. <br /> <strong><br /> Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong> <br />