Бардът Михаил Белчев на 68 г.: Времето и възрастта правят любовта ми по-трайна и скъпа!

<em>&nbsp;Михаил Белчев е роден на 13 август 1946 г. Бард, поет и режисьор. Завършва IV курс на ВМГИ в София, телевизионна режисура в Драматическия факултет на Театрална академия &quot;Черкасов&quot; в Ленинград. Първият му успех е през 1968 г. на Световния фестивал на младежта и студентите в София. Носител е на орден &quot;Кирил и Методий&quot;, на 9 награди от фестивала &bdquo;Златният Орфей&rdquo;, а през 1996 г. печели &bdquo;Златният Орфей&rdquo; за цялостно творчество. </em><br /> <br /> <em>Режисьор е на телевизионни спектакли, филми, автор на музика за театрални постановки и филми, както и на много стихосбирки. С песента &quot;Докога&quot; в изпълнение на Нели Рангелова, музика Ал. Бръзицов, печели сребърна Братиславска лира (1983 г.) и втора награда на фестивала в Сопот, Полша (1984 г.). </em><br /> <br /> <strong>- Свикнали сме да мислим, че рождените дни са голяма радост и веселба, така ли е и за вас?</strong><br /> - Аз гледам на света като на място, където има всичко &ndash; и радост, и болка, и гняв, и сълза... Само малките деца се радват на рождените си дни като на дни за подаръци и торти, лудо веселие... Аз си позволявам и умиление, и носталгия, и мъничко тъга... Да се разделиш с още една година не винаги е весела работа, а и вече ми се иска времето да не лети толкова... Приемам го като една истина за себе си, не ме огорчава в никакъв случай. Бих искал да кажат след време за мен, както за Жак Брел: &rdquo;С твоите песни са се обичали, обичат и ще се обичат&rdquo;, какво по-добро за един поет и певец?<br /> <br /> <strong>- Да, забелязвам, че в песните ви се промъкват носталгични нотки, дори когато пеете за любовта...</strong><br /> - Винаги съм искал да изглеждам на толкова, на колкото съм. Не ми отива ролята на ухилен до ушите буйнокос юноша с модни дрешки и гримирано лице. Да, аз съм едно вече голямо момче, което безстрашно се вглежда в идващите сенки, в наближаващия здрач, в стъпките на спомените... А любовта все пак е състояние, в което &ndash; ако е истинско &ndash; има едно пробождащо сърцето мигче... То се усеща и тогава, когато разглеждаш вечните творби &ndash; Джокондата например или Венера Милоска, или платната на Майстора... Защото всичко на този свят се променя, ако е живо, дори когато викаш: &bdquo;О, миг, поспри!&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Какво ви подариха за рождения ден близките ви?</strong><br /> - Много неща, някои от които са твърде лични, за да бъдат споделени. Но не мога да не спомена песента на Недялко Йорданов &bdquo;Душата звъни&rdquo;, която получих предварително, за да мога да я аранжирам и запиша преди празника. Истински и много скъп подарък...<br /> <br /> <strong>- Как прекарахте лятото?</strong><br /> - Бях в една приятелска вила близо до Созопол, със семейството си. Времето, в което мога да бъда с близките си, без да бързам, без телефонни звънци и без гости, без да ме подпират задължения и обещания, ми е много ценно. <br /> <br /> <strong>- Знам, че съпругата ви Кристина Белчева е неотстъпно до вас, тя участва във вашите спектакли, партнира ви в дуети, имате общи проекти, общи творчески идеи. Какво ви дава тази двойна... и тройна връзка &ndash; като включим сина ви Константин? </strong><br /> - Аз съм един щастлив човек. Връзката ми с Кристина ми даде това, което дълго съм търсил. Запълни празни пространства в моя живот. Подари ми небесен син, обич, доверие, гръб и вяра. Безкрайно съм й благодарен. Не правя отчети и сметки, не слагам нищо на везните, просто живея... като всички останали.<br /> <br /> <strong>- Кой е най-пълнокръвният извор на творческата ви стихия?</strong><br /> - Жената, разбира се. Жената - майка, сестра, любима, съпруга, тъща...Тя присъства навсякъде. Тя е в иконата над леглото ни, тя е до нас в трудни и весели дни, тя заспива до нас, диша с нас, бди над нас, дава живот, отива си тихо от този свят, свети някъде над нас и вътре в нас. Тя е светлината, не само вдъхновението! Аз все по-често &ndash; и поетично, и реално &ndash; се облягам на нейното рамо. <br /> <br /> <strong>- Какво мислите за пропастта между поколенията? Можете ли да разговаряте за всичко с младите? На каква тема например се конфронтирате с Константин?<br /> </strong>- Трябва да има мост между поколенията и всички ние трябва да го градим, а не да изгаряме, не да унищожаваме. Разговарям със сина си на всякакви теми. Конфронтираме се само на финансовия фронт.<br /> <br /> <strong>- Много хора днес се оплакват, че е дошло време разделно... Губят се не само приятелства, но и кръвни връзки. Дори семейството е съюз на единаци понякога... Какво се случва, според вас?</strong><br /> - Независимо дали става дума за брак, приятелство, партньорство, винаги едно и също проваля нещата &ndash; липсата на лоялност, на почтеност, изкористяването на отношенията. Не мисля, че времето е виновно. Но при мен не е така, имам усещането, че възрастта, годините ми дават все повече стимул и подтик да се сближавам с тези, които обичам &ndash; семейство, колеги, приятели... А когато съм сам, то е, защото като поет понякога имам нужда от усамотяване...<br /> <br /> <strong>- Разбрах, че не гледате на рождения си ден като на голям празник, а по-скоро като на домашно събитие. Какъв ще е тогава следващият ви, предварително оповестен празник в живота?</strong><br /> - Навярно на 12 октомври, когато синът ми ще има премиера на своя диск, това е и неговият рожден ден. Ще се съберат млади хора, ще бъде навярно истински весело и красиво събитие, в което аз ще бъда гост... <br /> <br /> <strong>- Защо ми се струва, че в това интервю натежа една голяма въздишка? Или греша?</strong><br /> - Дори и да е така, няма нищо необичайно и лошо. Най-хубавите стихотворения са тези, в които под миглите блести влага, а в думите натежава болката от невъзвратимото, преживяното... Както е в песента &bdquo;В полумрака на спомена&rdquo;: &bdquo;Ще се срещаме сигурно след години на масата - в стаята, в същия час... Все по-близо до ангела, който всеки път тихичко ще взема един от нас...&rdquo;<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Петя АЛЕКСАНДРОВА</strong><br />