Няма болести, няма политици и политически интриги, които така да те наранят – да живееш като изгнаник в чужда държава
<em>Последните дни на горещия юли. Бурханедин отново е в Кърджали, родният му град. Подредил е изложба в една от местните галерии от архивни снимки от началото на миналия век. Да му се чуди човек откъде черпи толкоз сили. Срещаме се след близо две години. &bdquo;Явката&rdquo; обаче не е от най-приятните &ndash; Бурхан едва ходи горкият, русолявата му по-млада жена го предвожда, доколкото може. А допреди време той беше най-напереният турчин в областта &ndash; не само с творчеството си, но и бивш футболист в &bdquo;Арда&rdquo;, спортист и още какво ли не.</em><br /> <br /> Важното е, че все пак се познахме. Дори бях забравил и най-важното &ndash; че с моята публикация &bdquo;Над 55&rdquo; обърна подобаващо внимание на дисидента отпреди 1989 г. &ndash; как е бил измъчван от ченгетата на ДС и са го &bdquo;скъсили&rdquo; с 20 сантиметра, пускайки му ток с 220 волта напрежение. Как няколко пъти е пътувал между живота и смъртта. Как с един московец се озовава на българо-турската граница на &bdquo;Капитан Андреево&rdquo; и след бариерата й трябва да гради новия си живот. С една многобройна челяд зад гърба си. <br /> За разлика от скапаната България &ndash; казвам го с чисто сърце, Бурхан за една година се оправя. <br /> <br /> <u><strong>В Истанбул, виждайки таланта му, местните интелектуалци веднага му подават ръка, поемат го като равноправен член </strong></u><br /> <br /> А там, да станеш член на творчески съюз, вече означава много, а привилегиите са хиляди. Скоро прокуденият от родината си вече има къща край Босфора. <br /> <br /> Навремето публикацията в изданието ни разбуни духовете в града край Арда. Приятелят вече се беше прибрал в Истанбул, но пък аз останах на пангара. Бившите ченгета от ДС ме разпънаха на кръст. Новите знаят как по-перфектно да действат, механизмите им са ни известни. Но пази боже от старата ченгеджийска гвардия, там нещата са непредвидими. Представяха се като защитници на държавните интереси, обвиниха Бурхан в подстрекателство, изкараха го най-големия пияница и развратник на социалистическия морал. Естествено, не ми предоставиха и един документ. Заканиха се да съдят &bdquo;Над 55&rdquo; и автора на сквернословия. Поех вината изцяло върху себе си, защото доказателствата, с които разполагах, бяха неопровержими. Бурхан надлежно беше си запазил медицинските тапии, свидетелски показания на лекари и медицински сестри. Показа ми и дупката в гърба си, причинена от мъченията. Но едно подобно дело би се проточило безкрайно във времето. <br /> <br /> <u><strong>Срещу мен скочиха и местните националисти &ndash; как може да защитавам един турчин-предател?! </strong></u><br /> <br /> Днес никакви ги няма, но тогава все още се дървеха. Наивните ми обяснения, че съм разказал една човешка съдба, въобще не хванаха дикиш. Проклеха ме, от години не ме поздравяват&hellip;<br /> <br /> След като вече е признат в Истанбул, Бурханедин вече има излаз и към Европа, и към Обетованата земя. В Кърджали е бил един най-обикновен &bdquo;рисувач&rdquo; в кърджалийската болница като мижав аранжор, правил плакати и щампи по поръчка на партийните секретари. Най-често за &bdquo;щатните&rdquo; соц. празници. Синекурна длъжност&hellip;<br /> <br /> <u><strong>В Истанбул изплува над плявата, а там се оказва, че плява&hellip; няма &ndash; конкуренцията е толкова жестока, че тя те занитва като мъртва жаба на дъното </strong></u><br /> <br /> Името му скоро се появява в десетина централни издания, където се печатат карикатурите му на първа страница. Скоро идва и първото му най-голямо признание, след като вече е спечелил няколко световни награди. Осиновената дъщеря на Кемал Ататюрк му връчва едно от най-престижните отличия на Турция &ndash; златна статуетка с лика на баща си.<br /> <br /> &bdquo;Приятелю мой мили, световните медии днес може и да спрягат името ми &ndash; това ме радва, разбира се, но<br /> <br /> <u><strong>не славата топли сърцето - то се стопля най-вече от онова необяснимо нещо, което се нарича родина </strong></u><br /> <br /> Досега никой философ не е обяснил точно какво е подобно усещане. Едва когато го загубиш, тогава усещаш липсата му. След носталгията идва привличането към любимата &ndash; за мен майката и жената са едно цяло. И едната ти дава живот, и другата. Изначалие и продължение. Единствено от теб зависи как ще намериш точния баланс&rdquo;, открехва се в краткия ни разговор Бурхан. <br /> И понеже е импулсивен, допълва: &bdquo;В душата ми е целият Космос, може и да лазя по земята, но очите ми вечно ще бъдат обърнати към звездите, българските. Аз нямам друг хоризонт&rdquo;, просълзява се на изпроводяк старият другар, като му пожелавам, какво да му пожелая&hellip;<br /> <br /> <br /> <strong>Дарко ОРАЧЕВ, Кърджали</strong><br />