29 Авг. 2014, 12:28
20282 прочита
2 коментара
Проблем на нас, българите, е, че сами си поставяме диагнози
<em>До преди няколко месеца Михаил Дюзев беше разпознаваем само като глас – като колоритния водещ на сутрешния блок на Дарик радио. Но след като зае мястото на Росен Петров в токшоуто „Нека говорят” по bTV, доби по-голяма популярност. Потърсихме го и защото три пъти седмично в „Дарик кафе” му гостува сегашният министър на здравеопазването д-р Мирослав Ненков. Ето какво сподели водещият за известния анестезиолог и за своя собствен начин да води здравословен живот.<br />
</em><br />
<strong>- Как се роди шоуто по „Дарик радио” на д-р Миро, както наричате новия министър на здравеопазването д-р Мирослав Ненков?</strong><br />
- Най-слушаните радиа в Америка имат задължително докторска рубрика. Заедно с времето, въпросите за зравето вълнуват най-много хората. Програмният директор Константин Вълков ми постави задача: „Намери някой разтропан доктор, който да може да приказва свободно, да можем да го разпитваме по най-различни здравни теми и да има шоу в тая работа”. Колегата Людмил Кърджилов, бивш новинар в Дарик, доведе д-р Ненков. Докторът дойде в радиото една сутрин и буквално на петата минута в ефир вече си разказвахме вицове и се смеехме от сърце. Тогава си казах: „Това е нашият човек”. Обясних му каква е идеята и д-р Ненков отговори: „Няма проблем! Дай да пробваме веднъж – два пъти”. И така – четири години.<br />
<br />
<strong>- Какво те впечатли най-много от вашата съвместна работа тези четири години?</strong><br />
- Докторът е уникален човек. Смея да кажа, че сме приятели и в ефир, и извън ефир. Не е трудно да харесаш д-р Ненков. Само който не го познава, има право да не вярва. Но познава ли го, ще види колко е „широко скроен” и в буквалния, и в преносния смисъл. Той е с безобразно богата обща култура. С него можеш да си говориш на всякакви теми. Много чете, много гледа телевизия – канали като „Дискавъри” и „Нешънъл Джиографик”. Любопитен е към света изобщо. А е и брилянтен специалист – това го казват всички негови колеги. Оценката за това е, че сега е министър. С една дума – <br />
<br />
<u>Д-р Ненков е един много, много готин пич!</u><br />
<br />
Предишния път, когато влезе в Министерството на здравеопазването като зам.-министър, имахме доста сериозен дебат дали да продължи да се появява по радиото, или не. Естествено постът му не предполагаше да се появява в обичайното си амплоа. Обаче пък радиото му липсваше зверски. Липсваше му това освобождаване в ефир – да може да си каже всички щуротии, които му се случват и се възприемат много добре от хората. Тогава направихме график за два месеца и половина да може да гостува поне три пъти. Бяха дълги гостувания за повече от час в ролята му на заместник-министър. Това не пречеше с колегата Иво Райчев да го провокираме непрекъснато, а той да се държи на положение. Получи се наистина много готино. <br />
<br />
Когато беше зам.-министър и сега като министър на здравеопазването, първите му думи бяха: „Край с вицовете”. Обаче още в първото си интервю в президентството каза: „Първата ми работа в министерството е да намеря тоалетната”. Това не е виц, но това е стил и отношение към проблемите, към хората. Но той знае кога трябва да е смешен, кога да е сериозен. <br />
<br />
За четири години са се изговорили стотици вицове в ефир. Направихме и шоу на живо „Приятели мои” заедно с д-р Ненков и със Шкумбата. Вече три пъти го играхме пред публика. Всичко това няма да му урони престижа. Който го е номинирал за поста, знае какъв човек има срещу себе си.<br />
<br />
<strong>- Имаш ли впечатления от българското здравеопазване извън това, което ти е казвал д-р Ненков?</strong><br />
- Всеки човек се е сблъсквал и с болници, и с доктори. Но има едно уникално нещо за здравната ни система – в България е много по-достъпно да те лекува голям специалист, отколкото в Западна Европа. Още утре може да те приеме светило в хирургията, докато на Запад трябва да чакаш половин година. Това е поредният парадокс на системата. Това потвърждава тезата, че нещата при нас не са, както трябва. В интерес на истината, когато ми се е налагало, хората са свършвали работа. Но като поставя докторски въпрос във Фейсбук страницата на предаването, започват хиляди примери за несвършена работа, за лекарски грешки. Когато питаш пациента, гледната точка е друга. Примерно, ако говорим за болници, първата ми реакция е да изпсувам. Не знам защо. Може би защото, когато човек мисли за болници, му става криво, че трябва<br />
<br />
<u>да чака пред някой кабинет, че му се дава трудно диагноза...</u><br />
<br />
После се чудим вярна ли е, или не е... Ние, българите, не вярваме на самите лекари, а обичаме сами да си поставяме диагноза. Заболи те нещо и веднага четеш в интернет.<br />
<br />
В Дарик имаме рубрика „Най-добрите лекари”, в която за първи път дадохме възможност на самите лекари да кажат кои сред тях са най-добрите. Когато професионалисти оценяват професионалисти, разбираш, че трябва да сме щастливи, че имаме такива лекари в България. <br />
<br />
<strong>- Някога лежал ли си в болница?</strong><br />
- Нямам спомен, а и нямам желание да лежа в болница. Дано да съм здрав. Иначе имам язва на дванадесетопръстника и внимавам много какво ям. Избягвам газирано, люто, пържена храна. Но това не пречи от време на време да прекалявам. И като прекаля, язвата започва да се обажда. Тогава пия някакви лекарства. <br />
<strong><br />
- Не са ли ти предлагали да гълташ живи охлюви?</strong><br />
- Точно това ми предложиха на третия ден, в който установиха, че имам язва. Предложи ми го приятел, който твърдеше, че се е излекувал по този начин: „Да знаеш, взимах и гълтах голи охлюви. Малко е гадно, ама язвата се калцира”. Не съм гълтал охлюви, макар че съм чел за лечебните свойства на слузта на охлюва. <br />
<br />
<strong>- На коя медицина си фен – на официалната или на бабините илачи?</strong><br />
- Симпатизирам на официалната медицина. Но майка ми, например, чува по радиото, че кашлям и веднага ми предлага: „Казаха ми лек с мед, ракия, орехи”. Току ми направи някой бабин илач. Пия – не е вредно. Нещо, в което има мед, няма как да е вредно. <br />
<strong><br />
- Ходиш ли на профилактични прегледи?</strong><br />
- Ходя и да чукна на дърво всичко е наред засега. Ходя, разбира се, не толкова често, колкото трябва. Тази година още не съм съм си правил общи изследвания, но трябва. <br />
<strong><br />
- Какво правиш в ежедневието си, за да бъдеш здрав?</strong><br />
- При моята работа съм принуден да седя с часове. Затова винаги съм търсил допълнително физическо натоварване, което да ми разкарва и негативите от психическото напрежение. Играех футбол с приятели в квартала, но групата се разпадна. Ходех на фитнес, но ми омръзна. От 6–7 месеца ходя на бокс два пъти седмично, не пропускам. Тренировките са след работа. Боксирам за час и половина и после се чувствам перфектно. Смятам, че съм намерил най-доброто средство за психическо разтоварване. За тези час и половина забравям всички истории от деня. Отгоре на всичко съм в отлична физическа форма, което ме прави щастлив. <br />
<br />
<strong>- Боксът достатъчен ли е, за да смъкнеш някое излишно килце?</strong><br />
- Да. Преди 7 месеца бях 85 кг, сега съм 77 кг, и то постоянно. За първите два месеца свалих 8 кг и оттогава поддържам нормално тегло. Леко ми е. Затова препоръчвам бокса за здраве на всички. <br />
<br />
<strong>- Пушиш ли, пиеш ли и колко?</strong><br />
- Пуша по-малко от кутия на ден, но си пуша сериозно. А пийването си е съвсем в нормални граници, с приятели, когато е забавно. Няма как и да прекалявам, щом водя сутрешен блок. Да пия през седмицата е абсурд. Ставам сутрин в 5 ч. и си лягам в 22,30 ч., най-късно в 23 ч. И ако изпия нещо, то е съвсем малко. Иначе по-сериозно празнувам в някоя събота от месеца, за да мога да се наспя на другия ден. <br />
<br />
<strong>- Смяташ ли се за звезда – водещ в радио, в телевизия, появи се даже и на червения килим в Кан?</strong><br />
- От 15 години работя в медии и публичността не ми е проблем. Не се чувствам звезда, но ми се е случвало да ме спират хора по улиците и да давам автографи. Това по-скоро е свързано с популярността, която дава телевизията. Въпреки че не ми липсват фенове и от радиото – хората ме разпознават и по гласа. Съжалявам, че в България няма дума „радиозвезда”. А на фестивала в Кан бях с една от най-талантливите български актриси – Койна Русева. Така че бях с една от най-големите звезди в Кан. Прекарах два невероятни дни в Кан с разходки с яхти, с хеликоптери, и се почувствах като звезда. <br />
<br />
<br />
<br />
<strong>Мара КАЛЧЕВА</strong><br />
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
OЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Интервю
Д-р Цветан Диманов: Вместо лечение системата финансира фармацевтичните фирми
02 Ноем. 2016, 12:19
Интервю
Светла Клисурска: В „Св. Лазар“ работим с последно поколение микроманипулатор
01 Ноем. 2016, 12:20
Интервю
Д-р Славчо Близнаков: Болница „Св. Анна“ става №1 в лечението на инсулти
27 Окт. 2016, 12:13
2 Коментара: