След 15 г. безпроблемен брак съпругата ми срещнала своята Голяма любов.
<em>&nbsp;С една дума &ndash; напусна ме заради мъжа-мечта, без който не можела да живее!</em><br /> <br /> Преди да си тръгне, се договорихме, че тя ще се грижи за сина ни, а аз ще изплащам вноските по заемите, които направихме към две банки.<br /> <br /> След две години бях обаче неприятно изненадан, че съпругата ми ме съди за издръжка на сина ни. Осъди ме и аз плащах присъдената издръжка, докато синът ни стане пълнолетен, плюс вноските към банките.<br /> <br /> След като го приеха редовен студент, предполагам по настояване на майка му и баба му, той отново ме осъди за издръжка, макар да знаеше, че аз всеки ден се боря, за да оцелея. Ако не бяма брат ми и съпругата му, които дойдоха на село да ми помогнат поне за няколко месеца, и неколцина приятели, които познават положението ми и ми помагат с малки суми, досега нямаше да оживея. <br /> <br /> Намерих пари назаем, обжалвах решението на Районния съд, като представих банкови извлечения на задълженията ми, но Окръжният съд потвърди решението на Районния. Съдия-изпълнителката направила запор върху заплатата ми с присъдените 150 лв. След два месеца обаче увеличила запора на 225 лв., за да се компенсирали месеците до датата на подадената искова молба в съда. По този начин съм лишен да погасявам две от вноските си към банката.<br /> <br /> Нуждая се от съвет. Какво да направя? Как да постъпя?<br /> <br /> Пред мен има само две възможности. Първата е да умра бавно и мъчително от гладна смърт, а втората &ndash; да си спестя това мъчение и сам да сложа край на живота си.<br /> <br /> Ако някой може да ми даде съвет към кого да се обърна или откъде да потърся съдействие, ще му бъда благодарен, защото вече сериозно обмислям втората възможност за решаване на проблемите си.<br /> <br /> <br /> <strong>Илия ВАСИЛЕВ, Ямбол</strong><br />