Село Бали ефенди (Княжево) било любимо за срещи на прелюбодейци

<em>Някогашното село Бали ефенди (Княжево) било любимо място за празнични разходки и гуляи на софиянци. А и на любовни двойки, които искат да се укрият от лоши очи. До там се отивало или с файтон (пет лева отиване и връщане), или с Шишковия омнибус, който тръгвал от ъгъла на &bdquo;Алабинска&rdquo;. Е, някои от тези екскурзии били и заради княжевската църква &bdquo;Св. Пророк Илия&rdquo;. </em><br /> <br /> Да, тази църква няма популярността на своите посестрими от центъра. Няма славата на най-старата сграда в София &ndash; ротондата &bdquo;Св. Георги&rdquo;, нито историята на &bdquo;Св. София&rdquo;, построена още преди уникалната си съименничка в Константинопол &ndash; Цариград. Тази малка обител няма великолепието и пищността на най-големия православен храм на Балканите &ndash; &bdquo;Св. Александър Невски&rdquo;, нито специфичния ореол на &bdquo;Св. Неделя&rdquo;, съхранявала мощите на Георги Раковски и на един сръбски крал...<br /> <br /> И въпреки това княжевската църква &bdquo;Св. пророк Илия&rdquo; е една от забележителностите на столицата. С тази стара църква са свързани имената на великия българин Стефан Стамболов, на един от големите ни поети &ndash; Кирил Христов, на класика на нашата живопис, родоначалника на българския градски пейзаж Никола Петров. Всъщност, ако трябва да сме точни, тази църква не би съществувала без насърчението и помощта на нашия пръв владетел след Освобождението - княз Батенберг.<br /> <br /> Красива, самобитна по архитектурата си сграда, църквата има още една особеност: тя е единственият у нас православен храм, в чийто двор е запазен завареният тук мюсюлмански гроб, при това му е отделено специално място. Това говори не само за верската търпимост на българите, но и за благодарността, която княжевци някога са умеели така добре да изразят.<br /> <br /> ... Живял през миналия век някой си Бали ефенди &ndash; богат, щедър и благороден мюсюлманин. Кажи-речи цялото село било негово, затова се е казвало Бали ефенди. Видният османски духовник уважавал своите съселяни и не ги делял на българи и турци, еднакво справедливо посрещал нуждите и молбите им, грижел се за тях. И те му отговаряли с уважение и привързаност, <br /> <br /> <strong><u>всички го наричали Бали баба &ndash; меден баща или баща, сладък като мед </u></strong><br /> <br /> Когато починал, според завещанието имотите му трябвало да се поделят поравно между мюсюлмани и християни. С това се нарушавали османските закони, но толкова голяма била почитта към него, така тежала думата му, че последното желание на Бали ефенди било изпълнено безпрекословно. Неговата гробница в двора на църквата &bdquo;Св. Илия&rdquo; е част от дервишки комплекс (теке), изграден около гроба. Тя винаги ще напомня на княжевци за доброто у човека, независимо на кой бог се моли. Не е без значение и фактът, че според поверието допирът до гроба прави чудеса, болни хора оздравяват, а нещастните и злочестите намират утеха. <br /> А как се стига до строежа на самата църква? По турско време княжевци си нямали свой храм. Ходели да се черкуват чак в Бояна. В онази малка църква от ХІІІ век, чиито фрески на т.нар. Боянски майстор и неговата група средновековни художници изумяват чужденците, защото с тях <br /> <br /> <strong><u>България изпреварва европейския Ренесанс с цяло столетие! </u></strong><br /> <br /> Вече след Освобождението, един местен патриот и уважаван гражданин &ndash; Иван Тодоров, отива чак в Цариград с една-единствена цел и задача: да откупи мястото за черквата, което е вакъфски имот, т.е. на мюфтийството (там се намирали останки от джамия). Живее предание, че от Цариград пратили съгледвачи, за да наблюдават спазването на разрешението. Основите на църквата били изкопани донякъде, когато една нощ съгледвачите изровили на това място гърне злато и офейкали. Насърчение за строежа идва и от най-високо място: самият княз Александър Батенберг е заинтересуван от проекта. Той е влюбен в тукашната природа, често посещава минералната баня с нейните прочути топли извори... Денят, в който князът идвал да се къпе тук, бил празник за местните жители. Разкошната каляска спирала пред банята и до &bdquo;лековитото&rdquo; помещение се просвал дълъг червен килим, за да мине младият владетел по него. <br /> <br /> <strong><u>Батенберг толкова харесал селището, че решил да го направи своя лятна резиденция,</u></strong><br /> <br /> хем наблизо, хем живописно и здравословно като въздух и вода. Ето така, съвсем естествено, от Бали ефенди селото станало Княжево &ndash; в чест на княза. Той бил вече одобрил проекта на новата черква, когато трагичните събития от август 1886 г. променят из основи житейската му съдба. Идва превратът, контрапревратът, абдикацията... Идва времето на Стефан Стамболов, на най-големия ни държавник &ndash; оттогава, че и до днес. Не ще е пресилено, ако се каже, че княжевската църква е негова рожба. При управлението му се полага основният камък, а през 1893 г. се завършва и строежът й, същата година е и освещаването й. <br /> <u><br /> </u><strong><u>Средствата за строежа идват основно от правителството</u></strong><br /> <br /> Министър-председателят Стамболов прави личен дар на църквата - централния иконостас. Иконата на Исус Христос е дарение пък от Поликсения, съпругата на премиера. Иконата на Богородица с младенеца е от сестра му Мария, която е съпруга на регента Сава Муткуров, участник в Освободителната руско-турска война, един от главните дейци на Съединението и първи български генерал. Освен от Стефан Стамболов и близките му, първият празник на църквата е почетен от Константин Стоилов и от тогавашния кмет на София Димитър Петков. <br /> <br /> Преди повече от сто години тук, в княжевската църква, става и една от най-коментираните сред софийския елит сватби. Поетът Кирил Христов, който днес се помни главно с любовно-еротичните си стихове и възгласа &bdquo;Жени и вино, вино и жени!&rdquo;, решава да се ожени за кюстендилската учителка Невена Палашева. Знаейки що за буен характер и невярна натура е поетът, д-р Кръстьо Кръстев, нашият първи литературен критик, се опитал да осуети тази сватба и да спаси девойката от разочарование. Но именно поради неговата намеса своенравният Кирил Христов се жени &bdquo;на бърза ръка&rdquo;, като кани за кум писателя Антон Страшимиров. На сватбения обяд има 15 отбрани гости. Казват, че първите часове на новобрачните са минали под знака на яростна и шумна кавга в апартамента на младоженеца срещу църквата &ldquo;Св. Седмочисленици&rdquo;. Сконфузени, Антон Страшимиров и съпругата му се принудили дискретно да излязат на балкона. Бракът не просъществувал дълго, <br /> <strong><br /> <u>Невена Палашева просто избягала от съпруга си</u></strong><br /> <br /> с двете си деца, заклевайки го никога повече да не се мерне пред очите й. <br /> <br /> Княжевската църква е увековечена от художника, който пръв изповядва импресионизма като светоусещане и техника в нашата живопис - Никола Петров. Творбата му, наречена &bdquo;Черквата &bdquo;Св. Илия&rdquo;, е истински шедьовър, в който храмът е част от духовното внушение на един възхитителен есенен ден, нежен, мек и замислен. Факт е, че в обемното си пейзажно наследство, посветено главно на града, Никола Петров отделя място и внимание само на две църкви &ndash; &bdquo;Св. София&rdquo; и &bdquo;Св. Пророк Илия&rdquo;. Художникът умира едва 35-годишен, покосен от туберкулоза. Въпреки младостта му картините му са приети с възторг в Лиеж, Мюнхен, Берлин, дори и в Сент Луис (САЩ). А на грандиозната изложба конкурс в Рим (1911 г.) измежду 10 хиляди картини са премирани само 50 и една от тях е &bdquo;Лъвовият мост&rdquo; на Никола Петров. Тя е откупена веднага от тогавашния музей на съвременното изкуство в Рим. Княжевската църква Никола Петров рисува следващата година.<br /> <br /> <strong><u>На 2 август 1899 г. в Княжево е учредено първото туристическо дружество &bdquo;Алеко Константинов&rdquo;, </u></strong><br /> <br /> а скоро след това, през 1901 година, се пуска в експлоатация първият трамвай София-Княжево-София. С това се казва &bdquo;сбогом&rdquo; на някогашното село &ndash; романтично място за тайни любовни воаяжи на двойки, които искат да избягат от София. А когато в пивоварната на братята Богдан и Георги Прошек, наречена гръмко &bdquo;бирена фабрика&rdquo;, отварят първокласен бюфет и в неделя редовно почва да прави концерти военен оркестър, Княжево се прощава и с тишината, с идиличния си пасторален пейзаж. Завинаги.<br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Петя ИВАНОВА</strong><br />