Всяко заболяване понижава защитните му сили и го прави податливо на храносмилателни разстройства и алергии
<em>Д-р Антоанета Антонова е специалист, педиатър, в ХХII ДКЦ в София. Председател е на дружеството на Лекарския съюз там. Заместник-председател и пиар на Националното сдружение на педиатрите от извънболничната помощ. Професионалните интереси на д-р Антонова са в областта на детското хранене и ваксинопрофилактика.<br /> </em><br /> <strong>- Д-р Антонова, какво трябва да знаят родителите за захранването на бебето с първата немлечна храна?</strong><br /> - Когато става дума за въвеждането на първата немлечна храна в менюто на бебето, моят съвет е родителите да се ръководят от правилото: &ldquo;По-добре късно, отколкото твърде рано&rdquo;. Според съвременните тенденции в захранването на кърмачетата препоръчително е то да стане най-рано след четвъртия или петия месец, тъй като преди това има риск от възникване на храносмилателни разстройства и поява на алергични реакции. Не бива да се забравя, че колкото по-малко е детето, толкова по-незряла е храносмилателната му система. Тя е с лесно ранима лигавица и с увеличена пропускливост за бактерии и токсични вещества. Важно е да се знае също, че захранването се прави според индивидуалните особености на всяко дете, а не при достигането на дадена възраст. Препоръчително е да се пристъпи към него, когато бебето само прояви интерес към друга, немлечна храна.<br /> <br /> <strong>- Как да разберат родителите дали моментът е дошъл?</strong><br /> - Когато детето навърши 4-5-месечна възраст, нека родителите да го вземат със себе си на масата, докато цялото семейството се храни. Ако прояви интерес към храната на големите и<br /> <br /> <u>не отблъсква с език предложената му лъжичка</u><br /> <br /> значи вече е готово. Но ако захранването стане по принуда, има голяма вероятност да създадете отрицателно отношение на бебето към яденето с лъжичка и да го направите злоядо.<br /> <br /> <strong>- Освен навършването на определена възраст с какво друго трябва да се съобразят?</strong><br /> - При въвеждането на нова храна детето трябва да бъде здраво. Всяко заболяване понижава защитните му сили и го прави по-податливо на храносмилателни разстройства и алергични реакции. Освен това всеки нов продукт трябва да се дава в малки дози - една или две чаени лъжички, като количеството постепенно се увеличава. Така за около 10 дни едно цяло хранене се замества с новата храна. Поетапното увеличаване на количеството се налага, за да се даде възможност на<br /> <br /> <u>храносмилателната система да се адаптира</u><br /> <br /> При въвеждането на всяка нова храна родителите трябва да следят за появата на кожни обриви и храносмилателни смущения - като подуване на корема, болки и куркане на червата, разстройство или запек. Ако се появят някои от тези симптоми, веднага трябва да се преустанови даването на каквато и да е друга немлечна храна поне за 3-4 дни. След това може да се продължи със захранването отново, но вече с друг продукт. Разбира се, трябва да се обадите и на педиатъра на вашето дете. Новата храна се дава в началото на всяко хранене, докато детето е още гладно, за да може да поеме желаното количество.<br /> <strong><br /> - Ако детето отказва да приема някоя от новите храни, какво е правилното поведение на родителите?</strong><br /> - Ако детето упорито отказва да приеме някоя нова храна, не го насилвайте. Просто не му я предлагайте около седмица, а през това време започнете да въвеждате друга храна -<br /> <u><br /> например вместо зеленчуково пюре дайте каша</u><br /> <br /> <strong>- С лъжичка или с биберон е по-добре да се предлага новата храна?</strong><br /> - По-добре е да се предлага с лъжичка, не с биберон. Родителите не трябва да използват лъжицата, с която се хранят те. Всеки видимо здрав човек може да има в устната си кухина многобройни микроби, които за нас, възрастните, не са опасни, но могат да причинят заболяване на бебето. Децата, родени със здравословни проблеми или с ниско тегло, се захранват по-късно и много по-предпазливо, под усилено наблюдение от педиатър.<br /> <br /> <br /> <strong><hr /> Между другото<br /> </strong><br /> Много от родителите са чели книги за храненето на децата, в които пише, че от втория месец се започва даването на плодов сок. Правилно ли е това? В Националния план за действие &ldquo;Храни и хранене - 2005-2010 г.&rdquo;, приет от Министерския съвет още през 2005 г., пише, че: &ldquo;Практиката на захранване на кърмачетата в България не отговаря на международно приетите препоръки. Докато Световната здравна организация препоръчва до шестия месец бебетата да са изключително на кърмене, у нас вода се дава още след раждането, а в края на втория месец се въвеждат плодови сокове. Това намалява приема на кърма и оказва неблагоприятно действие върху хранителния статус и имунитета на кърмачетата. Поради неинформираност или липсата на средства някои майки въвеждат рано краве мляко в храненето на кърмачето, което създава риск от алергия и желязонедоимъчна анемия&rdquo;. Този цитат дава категоричен отговор на въпроса, който най-често се задава от родителите: &ldquo;Да започнем ли даването на сокче от втория месец, защото детето на съседите вече го пие?&rdquo;<br /> <br /> <strong><br /> <hr /> Галина Тодорова от Пловдив:&nbsp;Колко месеца трябва да се кърми бебето, за да е жизнено и здраво</strong><br /> Препоръчително е приемът на кърма да продължи до десетия месец<br /> <br /> Световната здравна организация препоръчва през първите 6 месеца от живота си кърмачетата да се хранят изцяло и напълно естествено. След този период нуждите на детето нарастват и то трябва да се захранва и с немлечна храна, докато кърменето продължи до две години. Разбира се, кърменето до двегодишна възраст е трудно осъществимо, но по възможност то трябва да продължи поне до десетия месец, като, разбира се, от началото на шестия се започне въвеждането и на други твърди храни.<br /> <br /> С израстването на детето се увеличават и нуждите му от енергия и от биологичноактивни вещества, необходими за развитието на всички органи и системи в човешкия организъм. Майчината кърма или адаптираното мляко могат да задоволят хранителните нужди и да осигурят нормално развитие на кърмачето само до пет-шестмесечна възраст след раждането. Точно тогава се изчерпват и запасите от желязо в черния дроб на бебето. Ето защо след петия или шестия месец кърмачето трябва да бъде захранено и с друга твърда храна, която е с по-високо енергийно съдържание и по-богата на витамини, микроелементи и пълноценни белтъци. При захранването в определена последователност се включват различни видове храни - плодове, зеленчуци, каши, месо, яйца, риба и т.н.<br /> <br /> Преди детето да бъде захранено, задължително трябва да бъде консултирано с лекуващия го педиатър, който ще прецени какво е неговото здравословно състояние. Трябва да бъде уточнено дали в семейството има някакви наследствени заболявания, като алергии, затлъстяване и др. На базата на тези данни лекарят ще прецени кога и с каква храна да бъде захранено детето.<br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Милена ВАСИЛЕВА</strong><br />