Радо Шишарката: Бившият фолкпевец Иван Карачоров сега е свещеник в Дюселдорф!
Рокът ми е хоби, а чалгата - работа
25 Авг. 2014, 20:02
9176 прочита
2 коментара
Радо Шишарката
Рокът ми е хоби, а чалгата - работа
<em>През лятото, когато е „жътвата“ за попфолк изпълнителите, всичко живо от гилдията се е насочило към морето. От един месец и култовият певец на мутренския „химн“ „Тигре, тигре“ – Радо Шишарката, е установил „главната си квартира“ в Приморско, където го засече и репортерът на „ШОУ”.<br />
<br />
Оттук „бащата“ на чалгата „прелита“ до другите морски дестинации, където го търсят заведения от всякакъв „ранг и калибър“ и графикът му е запълнен „на макс“.<br />
<br />
А ето и неговата изповед: </em> <br />
<br />
<hr />
<strong>- Радо, преди време ти се беше впуснал в хотелиерския бизнес... </strong><br />
- От мои познати бях взел един хотел под наем на Пампорово. Впоследствие се оказа, че собствениците му имат много голям кредит – около 8 милиона лева, и се наложи да приключа с хотелиерския бизнес. Банката взе хотела, въпреки че нещата, които бях започнал там, бяха на доста добро ниво. <br />
<br />
<strong>- Каква ти беше равносметката от това бизнес начинание?</strong><br />
- Набутване. А там направихме дискотека и доста подобрения, но се оказа, че всичко е безсмислено. Банката ми направи предложение, според което реално трябваше да започна да изплащам кредита на собствениците, с които имах наемни отношения – да внеса 50 000 лв., след което евентуално можело да ми оставят хотела.<br />
<br />
<strong>- Как се отрази кризата на певците от зората на чалгата?</strong><br />
- Според мен кризата не ни се е отразявала по никакъв начин, защото и до ден-днешен ние, изпълнителите от по-старото поколение, си имаме работа и сме постоянно търсени. Вярно, не работим на големите пари, които вземат модерните ни колеги, но в замяна на това сме постоянно търсени.<br />
<br />
<strong>- Казваш, че постоянно имате ангажименти, а преди няколко години за Руси Русев в медиите пишеше, че е закъсал здраво и няма с какво да си храни семейството...</strong><br />
- Аз за първи път чувам, че Руси няма с какво да си издържа семейството. Той си има доста работа по морето, а и през последните години ние с него постоянно ходим в Москва. Там имаме приятели, които проявяват интерес към нас, и вече 3 години подред през декември ние им гостуваме, а там заплащането е много добро. <br />
<br />
<strong>- А как са Йорданка Варджийска, Райко Кирилов?</strong><br />
- Те са малко в по-друга сфера - изпълняват народни песни от своя край и са доста популярни там. Би трябвало да имат работа.<br />
<br />
<strong>- Но имената им отдавна не се чуват... Това, че работите самостоятелно, не е ли нож с две остриета – музикалните къщи няма да вземат тлъсти проценти от хонорарите ви, но пък няма и кой да ви промотира?</strong><br />
- Един човек, който сам се „продава“, има възможност да лавира в цената, докато при другите певци тя е строго определена от издателите им, а не всяко заведение може да си позволи лукса да плаща <br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>5-6-7 хиляди лева хонорари</strong></span><br />
<br />
<strong>- Преди време ДесиСлава и Рени напуснаха „Пайнер“, след това обаче славата им сякаш доста „позавехна“...</strong><br />
- Съдейки по себе си, не бих казал така.<br />
<br />
<strong>- Впрочем, преди много години ти също си бил към фирмата на инж. Митко Димитров. Какво си спомняш от „прощъпалника” на „Пайнер“?</strong><br />
- В началото бях единственият изпълнител на „Пайнер“. Малко по-късно влязоха Руси Русев, Милко Калайджиев, Глория, Еми Стамболова, Нелина... Първият албум, който „Пайнер“ официално издаде, е моят – „Прости ми“ - той излезе през септември 1993 г. Там е оная песен за Желю Желев: „Желю Желев, дай ми виза и пари за самолет, да си купя нова риза, нова риза, син каскет”. А Глория аз я посрещах в „Пайнер“ през 1994 г.<br />
<br />
<strong>- Намираш ли разлика между Митко Димитров преди 20 години и сега?</strong><br />
- През всичките години с Митко Димитров съм поддържал едно добро приятелство. През 1993 г. офисът на „Пайнер“ беше в един апартамент и всичките неща, които днес ги виждаме, тогава ги нямаше. Но те са плод на една дълга работа. Митко успя да затвори кръга във всяко едно отношение и, за разлика от много други фирми, той успя да се котира на българския пазар с една много добра политика. За мен той е един доста умен и кадърен човек и бизнесмен!<br />
<br />
<strong>- Ти си известен като певец, който сам си пише текста и музиката на песните си, но твориш и за колеги...</strong><br />
- Имам над 200 авторски песни. Правил съм всички албуми на Еми Стамболова, както и много от песните на Милко Калайджиев, Руси Русев, Тошко Тодоров, Таня Мутафова, Емилия, Магда, Вероника...<br />
<strong><br />
- Кариерата ти започва като рок музикант. Какво те накара да преминеш към поп-фолка?</strong><br />
- Свирил съм на сцена с много групи – с „Ахат“, с „ Фактор“, получавал съм и награди, но най-много ме дразнеше фактът, че за рок музикантите се сещаха само по избори! А рок музиката е доста скъпа за производство, докато <br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>при чалгата нещата са далеч далеч по-лесни! </strong></span><br />
<br />
Последно направих един своеобразен прощален концерт на рок кариерата си на площада в Габрово с моята рок група „Динамика“. Аз и сега продължавам да слушам рок – той ми е хобито, а чалгата е моята работа.<br />
<br />
<strong>- Както сега се говори за рапърите, че са наркомани, така и навремето се коментираше за рок музикантите. Ти какво си опитвал?</strong><br />
- Рок музикантите у нас не бяха толкова наркомани, както беше на Запад. В България дойде модата на тези напушвания, но аз не съм употребявал нищо. 50 години ще направя догодина и смятам, че вече ми е късно тепърва да пробвам. Предпочитам хубавата водка и хубавата ракия.<br />
<br />
<strong>- От години слушам една история, която е свързана с теб. Истина или легенда са коментарите, че Васил Илиев те е създал като чалга певец?</strong><br />
- Тази история е нечия измислица! <br />
<br />
<strong>- Според мълвата той ти бил наредил да зарежеш рока и да поставиш основите на нов стил в българската музика – да пееш „песни за душата”...</strong><br />
- Викали са ме да им пея, купонясвали са на мои песни, но в никакъв случай не са ми поставяли задача да измислям нова музика!<br />
<br />
<strong>- И за „МузикАутор“ ли ще отречеш, че е била на Васил Илиев? Питам те, защото според легендата основоположникът на ВИС ти е казал: „Имам една фирма - казва се “МузикАутор” , тя търгува с права. Но ми омръзна да плащам за права, искам да ги създавам и вие с Владо Попа ще ми помогнете за това...“</strong><br />
- Макар че съм член на „МузикАутор“, не знам на кого е. Спомням си, че Михаил Белчев имаше нещо общо, сега не знам как е. Според мен „МузикАутор“ не е създаден от групировките. Доколкото си спомням, Жоро Илиев имаше участие в някои музикални къщи.<br />
<br />
<strong>- А кой е в действителност този Владо Попа, за когото се говори, че уж те е свързал с Васил Илиев?</strong><br />
- Първо, Владо Поп няма! Има само един поп – Иван Карачоров от Килифарево, по-известен като Килифаревския поп. Той си беше действащ свещеник, когато с него сме пели „Тигре, тигре“, но замина за Германия и сега е в българската църква в Дюселдорф. Дори когато правех „Тигре, тигре“ с него, го попитах няма ли да има проблеми, след като е духовник, но той ме успокои.<br />
<br />
<strong>- Какво беше отношението на Васил и Георги Илиеви към теб?</strong><br />
- Васил си отиде много рано – още в зората на чалгата, и малко сме контактували, но Жоро се отнасяше много добре с мен. Със съпругата ми имаме фондация “Хора за хората“ – за работа с деца-сираци, и често съм си мислил, че те, ако бяха живи, нямаше да има никакъв проблем, щом им поискам някаква сума... Съвременните бизнесмени сега много трудно дават пари.<br />
<strong><br />
- Кой е най-големият бакшиш, който си получавал?</strong><br />
- Най-много съм получавал 6000 евро, но сега парите не са съизмерими с тогавашните. В онези години съм вземал 100 марки или 100 долара за участие, което беше много. Особено когато доларът скочи на 3000 лева,<br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>съм бил и милионер! </strong></span><br />
<br />
Всяка вечер съм вземал по 150 хиляди лева - 4 милиона и половина на месец! <br />
<br />
<strong>- Спомена, че със съпругата ти Силвия имате фондация “Хора за хората“ - за деца в неравностойно положение. Тя развива ли някаква дейност, или и на нея кризата й се отрази неблагоприятно?</strong><br />
- Работим с 49-те деца от дома в село Доганово. Миналата година не можаха да осигурят пари, за да ги заведат на море, и ние ги водихме на басейн. Сега ще ги доведем в Созопол за една седмица - да се порадват на морето. <br />
<br />
<strong>- Разкажи за някое твое преживяване, което те е впечатлило особено.</strong><br />
- Миналата година на Ивановден бях поканен да пея на едно парти. Отивам в една хижа на язовир „Батак“ и гледам все млади момчета – около 25-годишни, с анцузи и големи синджири, с пистолети... <br />
<br />
Стана ми много интересно и се зачудих какво става. Преди да започна да пея, едно от момчетата взе микрофона и обяви, че това е началото на мутренското парти на 90-те години. Оказа се, че пистолетите им са бутафорни – пластмасови, а някои от младежите дори си бяха залепили антенки на айфоните, за да имитират мобифони. Даже бяха нагласили една пачка от по 2 лева и ми я дадоха като бакшиш – да имитират онези години, когато като бакшиши се сипеха доста на брой банкноти... <br />
<br />
<strong>Едно интервю на Марина ШИВАРОВА<br />
<br />
<br type="_moz" />
</strong><br />
Последвайте ни
2 Коментара: