Трагедия след трагедия в семейството на Чапа!

<em>Страшна трагедия почерни семейството на големия български скулптор Георги Чапкънов &ndash; Чапа, научи &bdquo;ШОУ&rdquo; от колеги на маестрото. Въпреки че авторът на &bdquo;тотема&rdquo; на столицата &ndash; паметника на Света София, не издавал публично терзанията си, пред най-близките си приятели не скривал, че животът започнал да му се струва безсмислен и само творчеството му помагало да побеждава донякъде страданието. <br /> </em><br /> По думите на колеги, допуснати до житейската и професионалната &bdquo;кухня&rdquo; на Големия Чап, както наричат в артсредите Георги Чапкънов, именитият ваятел е преживял в разстояние само на 7 дни загубите на най-близките си хора - племенника си Велимир и съпругата си Снежана. Вельо, или Малкия Чап, издъхнал неотдавна на 41-годишна възраст, а само седмица по-късно в отвъдното се преселила и любимата половинка на маестрото. Според очевидци Чапкънов ридаел с глас на двете погребения и изглеждал тотално съкрушен. <br /> <br /> &bdquo;Едва ли щеше да се окопити след тези съдбовни удари, ако не бяха синовете му, които се стремят да не го оставят сам. Чапа е кулинар, може да се справи с бита и без помощта на съпругата си, но тя му беше морална опора най-вече. Малкият му син Тодор също се спасява от мъката с работа, режисира клипове, пътува, гради планове за бъдещето, обаче майката си е майка. Никой не може да я замени. Двамата с баща му дори се усмихват пред хората, за да не предизвикват съжаление, защото са горди и искат да поддържат имиджа си на &bdquo;мъжки момчета&rdquo;. И само шепа предани приятели са наясно колко им е трудно да играят тази роля&rdquo;, коментират близки до семейството. <br /> <strong><br /> Черната серия</strong><br /> <br /> стартирала с кончината на Велимир Великов &ndash; любимия племенник на маестрото. Роденият в Силистра скулптор е син на сестрата на Чапа и когато завършил Художествената академия в София, вуйчото го взел под крилото си и до самата му кончина го напътствал и му помагал всячески. Над 10 години Малкия Чап се водел негова дясна ръка, помагал му в много проекти и е съавтор на такива знакови в кариерата на Георги Чапкънов творби като паметника на баща и син Славейкови на столичния площад &bdquo;Славейков&rdquo;, на герба на България и на паметника на Света София, чиято прототип според злите езици била Алиса Софиянска. <br /> <br /> <strong>От артсредите намекват, че Велимир бил работяга, но и бохем, </strong><br /> <br /> което вероятно е ускорило края му. Освен това напоследък бил много натоварен със специфични ангажименти &ndash; отливки или &bdquo;реплики&rdquo; на най-известните тракийски съкровища, и често му се налагало да работи в ателиета при условия, близки до екстремалните, в жега и студ, което също подкопало здравето му. Най-странното е, че тази скрита от очите на широката публика <br /> <br /> <strong>дейност не донесла жадувания материален просперитет </strong><br /> <br /> на домочадието на Малкия Чап, което след внезапната му кончина продължило да води съвсем скромно съществувание. <br /> Приживе племенникът на Чапкънов бил щастливо женен за своята колежка Венелина, която го дарява с две деца. Семейството обаче обитава скромна двустайна панелка в жк &bdquo;Люлин&rdquo;, а половинката на Малкия Чап дори пазарувала от кварталните магазини и местния кооперативен пазар, тъй като финансовото дередже след загубата на &bdquo;бащата на фамилията&rdquo; не било розово. За да осигури по-добри условия на рожбите си, вдовицата на Велимир не само рисувала картини и ги продавала, а майсторяла и костюми и предмети за интериора /по образование била художник-приложник/, давала частни уроци по рисуване и водела курсове в детски център. След погребението на мъжа си почернената жена прибрала до една малките му пластики, изложени в последната му изложба в галерия на столичната улица &bdquo;Врабча&rdquo;, в близост до ателието на прочутия му вуйчо. <br /> <br /> &bdquo;Най-потресаващото беше костюмът, с който погребахме Вельо. Като на принц от XVI век &ndash; с разкошно жабо. Беше го изработила жена му. Самият той предчувстваше смъртта си. Последните дни обаче беше в кома във Военна болница. Отиде си от дихателна недостатъчност. <br /> <br /> Нямаше църковно погребение, а само граждански ритуал на Централните софийски гробища. Въпреки това беше много трогателно. Вуйчо му ридаеше като дете. След кремацията Венелина прибра урната с праха му, обаче не знаем къде е положена. Най-вероятно &ndash; в семеен гроб в Ямбол, тъй като съпругата на Малкия Чап е оттам&rdquo;, разказват приятели на покойния скулптор. <br /> <br /> Сълзите на Големия Чап още не били изсъхнали, когато съдбата му нанесла втори жесток удар &ndash; починала жена му! Маестрото явно не е бил подготвен за тези травматични събития, макар че племенникът му боледувал, и <br /> <br /> <strong>изпаднал в депресия </strong><br /> <br /> &bdquo;За известно време дори се скри от света. Допускаше у дома си и в ателието само синовете, снахите и внуците си. Казваше, че е осиротял повторно и никога няма да прежали нито съпругата си Снежана, нито племенника си. Дано ангажиментите му помогнат да се съвземе и да си върне душевното равновесие&rdquo;, стискат палци на известния ваятел неговите авери от &bdquo;зората на времето&rdquo;. <br /> <strong><br /> Неда ДАНЕВА </strong> <br />