Наложи се трансплантация
<em>По телефона в редакцията се обади развълнуваната Татяна Димитрова от Велико Търново. И пожела на страниците на в. &ldquo;Доктор&rdquo; да изкаже огромната си благодарност към специалистите от чернодробната клиника във Военномедицинска академия в София. Там са извършили трансплантация на черен дроб на нейния син. Предлагаме ви да се запознаете с вълнуващата изповед на тази благодарна майка. На фона на сътресенията в българското здравеопазване, на фона на всекидневните човешки драми, заради тежки болести, липсващи лекарства и прочее, имаме нужда да станем свидетели на една такава история с добър край.</em><br /> <br /> <strong>- Г-жо Димитрова, разкажете вашата история. Какво се случи с вашия син?</strong><br /> - Ние сме от Велико Търново, затова моят син беше приет в болницата в нашия град, където лежа две седмици. Стабилизираха го до известна степен.<br /> <br /> <strong>- Нека ви прекъсна, вие сте много развълнувана. От какво се оплакваше синът ви, защо го приеха за лечение?</strong><br /> - Оказа се, че страда от цироза на черния дроб. Приеха го в нашата болница, защото се беше насъбрала течност в корема му. Беше много зле, дори му преливаха кръв няколко пъти заради ниското ниво на тромбоцитите. След това ни насочиха за лечение в София. Избрахме това да е във Военномедицинска академия. <br /> <br /> <strong>- На колко години е синът ви?</strong><br /> - На 35 години, млад мъж. Извинете ме, наистина съм развълнувана, преживях много тежки моменти.<br /> <br /> <strong>- А как се стигна до тази тежка диагноза - цироза? Вие знаете ли каква е била причината?</strong><br /> - Да. Имал е в себе си вирус, наречен австралийски антиген. И други хора го имат, дори и аз го имам, но не ми създава проблеми. А при него се активира и това се превърна в причина да развие цироза.<br /> <strong><br /> - Установиха ли защо се е активирал този странен вирус?</strong><br /> - Лекарите казаха, че стресът е отключил неговото активиране. А синът ми наистина живееше напрегнато, при доста голям стрес. Работата му беше такава - работеше почти денонощно, на смени. Аз го предупреждавах да си почива повече, да внимава, но младите много не слушат.<br /> <br /> <strong>- Г-жо Димитрова, да се върнем малко назад. Кога за първи път се установи, че синът ви има такъв вирус в организма си? Как се чувстваше тогава?</strong><br /> - Това се случи още през 2005 г., но той не си обърна достатъчно внимание. Тогава установиха, че вирусът се е активирал. Разбира се, след като му направиха изследвания. Докторите казаха, че не е тежка форма, но го предупредиха да внимава и да се наблюдава редовно.<br /> <br /> <strong>- А как се чувстваше самият той? Изморен ли беше, отпаднал може би, някакви други усещания?</strong><br /> - Да, усещаше тежест в областта на черния дроб, <br /> <br /> <u>чувстваше дискомфорт </u><br /> <br /> Аз му казвах да се прегледа и да се изследва пак, но той не си обърна достатъчно внимание.<br /> <strong><br /> - А кога стана ясно, че е развил тежка цироза?</strong><br /> - Цирозата се установи през февруари, тази година.<br /> <br /> <strong>- Къде? В болницата във вашия град ли?</strong><br /> - Да, в нашата, великотърновската болница.<br /> <br /> <strong>- А какво беше състоянието му, вероятно се е почувствал много зле? </strong> <br /> - Той цял месец ходи с течност в корема, наистина се чувстваше зле. Затова на 14 февруари го приеха във великотърновската болница, там лежа две седмици.<br /> <strong><br /> - Г-жо Димитрова, общоприетото мнение сред хората относно цирозата е, че се случва при хора, които злоупотребяват с алкохола. Извинявайте за този въпрос, вашият син приемаше ли спиртни напитки?</strong><br /> - Не, моят син е спортист, никога не е злоупотребявал със спиртните напитки и почти не пушеше - много рядко си запалваше по цигара.<br /> <strong><br /> - Да се върнем на най-важното - лечението и трансплантацията във ВМА? Какво ви казаха като отидохте на преглед там?</strong><br /> - Веднага казаха, че е нужна трансплантация. Обясниха ни, че или сами трябва да си намерим донор, или да се запише в списъка на чакащи за трупен донор.<br /> <br /> <strong>- Кога го приеха във ВМА?</strong><br /> - Първо лежа два пъти по три дни, за да му направят нужните изследвания.<br /> <br /> <strong>- А кога се случи трансплантацията?</strong><br /> - Случи се на 19 юни, тази година. Ние дори не очаквахме, че това чудо ще ни се случи, защото синът ми е с много рядка кръвна група - В отрицателна.<br /> <br /> <strong>- А как се осигури донорът?</strong><br /> - От човек от Плевен - получил е мозъчна смърт при катастрофа. Изказвам моите съболезнования на неговите близки, но благодарение на него, моят син е жив. Оказа се, че този човек е подходящ. Извикаха го, казаха, че до 12 ч. най-късно трябва да е в София. А той точно тогава си беше във Велико Търново.<br /> <br /> <strong>- Как мина?</strong><br /> - Операцията за трансплантация на черния дроб продължи шест часа - от 22 ч. вечерта до 3 сутринта. <br /> <br /> <strong>- Кой извърши трансплантацията?</strong><br /> - Проф. Никола Владов, анестезиолог беше доц. Младенов.<br /> <br /> <strong>- Г-жо Димитрова, вероятно организмът на сина ви е приел органа, след като казвате, че всичко е успешно?</strong><br /> - Казаха, че още <br /> <br /> <u>докато е бил на операционната маса </u><br /> <br /> организмът му е приел черния дроб от донора.<br /> <br /> <strong>- Бързо ли започна възстановяването, след като са го събудили от упойка?</strong><br /> - Да. Започна бързо да се възстановява, дори на втория ден ни пуснаха в реанимация да го видим. Слава Богу, всичко протича нормално, изследванията са почти идеални. Изписаха го много бързо, но получи малко усложнения с шевовете. Дори и в момента го лекуват още, защото раната се е инфектирала заради шевовете.<br /> <strong><br /> - Защо? Казаха ли ви?</strong><br /> - Защото имунитетът му е слаб заради трансплантацията. Оказа се, че за да не отхвърли организмът присадения орган, имунитетът трябва да бъде отслабен. А поради тази причина раната трудно се затваря.<br /> <br /> <strong>- Важното е, че се възстановява нормално.</strong><br /> - Да, уверяват ни, че напълно ще се възстанови.<br /> <br /> <strong>- Г-жо Димитрова, вие с основание искате да изкажете своята благодарност на екипа, който е извършил трансплантацията. Искате ли да посочите още някои специалисти?</strong><br /> - Аз наистина не мога да намеря подходящите думи, за да изкажа огромната си благодарност. Разбира се, на целия екип, на всички доктори, на медицинските сестри и санитарите. Много се впечатлих от вниманието, с което се отнесоха към нас, те ни обясниха точно как стоят нещата, като ходехме на свиждане. Ние бяхме в шок, бяхме много отчаяни, но тези изключителни професионалисти и добри хора не само помогнаха на сина ми да живее, те се отнесоха с нас много човешки.<br /> <br /> <strong>- На шанса ли благодарите повече или на лекарите?</strong><br /> - Да, имаше шанс, но чудото го извършиха в болницата. Не искам да изпусна някого. Например лекарите и сестрите от реанимацията, от хирургията също. Специално искам да спомена завеждащата реанимацията - пак, за съжаление, не мога да си спомня името на тази лекарка, но тя прие присърце нашата болка. Сега в момента синът ми лежи в отделението по гастроентерология, за да го изчистят и закърпят съвсем. <br /> <strong><br /> - Какво е посланието ви към други хора във вашето състояние?</strong><br /> - Никога да не се отчайват, защото винаги може да се случи чудо - чудото, да попаднеш на подходящите специалисти. Моят син не споделяше много неща, а аз не смеех да го разпитвам за подробности, за да не го ядосвам. Затова държа чрез в. &ldquo;Доктор&rdquo; да благодаря за това, че го спасиха, а и на близките на донора, разбира се. <br /> <br /> <strong><br /> Яна БОЯДЖИЕВА</strong><br />