Няма да празнувам рождения си ден, не ми е до празници
<em>Иван Попйорданов е роден на 14 август 1938 г. Той е дългогодишен шеф на Киноцентър &bdquo;Бояна&ldquo;. Под негово ръководство са реализирани около 150 филма. От 1984-та е директор на Българския културен център в Прага. През 1997 година за кратко е заместник-министър на културата, а през януари 1998-а печели конкурса за генерален директор на БНТ. Есента на същата година подава оставка заради несъгласие с приетите от парламента поправки в Закона за медии.</em><br /> <br /> <em>На 5 май 2013 г. при нелеп инцидент в Боянските гробища загина синът му &ndash; талантливият актьор от Народния театър Чочо Попйорданов. Преди трагедията той съжителстваше с първата си любов от ученическите години - Даниела, с която имат дъщеричка - Катя. Тя не успя да види татко си - беше осиновена официално дни след смъртта на Чочо. Иван Попйорданов и до ден-днешен продължава да се сближава с Даниела и малката Катя, които в момента са и неговото семейство. Преди да отпразнува своя рожден ден, той сподели пред наш репортер какво е в душата му: </em><br /> <br /> <hr /> <strong>- Г-н Попйорданов, как ще отпразнувате рождения си ден, който е на 14 август? А и как се чувствате в момента?</strong><br /> - Благодаря, добре, но нямам намерение да празнувам по много причини. Но каквото и да бъде, ако има приятели наоколо, ще почерпя.<br /> <strong><br /> - Предполагам, че на този ден ще бъдат и Даниела, и нейното и на Чочо момиченце?</strong><br /> - Разбира се, без тях аз не мога! С Даниела и малкото Кате планираме да отидем да си починем на нашата дървена къща в планината.<br /> <br /> <strong>- Къде е тази дървена къща?</strong><br /> - В Балкана, но няма да ви кажа къде се намира.<br /> <br /> <strong>- Можем ли да говорим за вашите творчески планове в този момент?</strong><br /> - О, не, аз съм пенсионер и си имам съвсем други задължения, които да изпълнявам, но... знае ли човек?...<br /> <br /> <strong>- Ще правите ли скоро някаква панихида от смъртта на Чочо?</strong><br /> - Няма да има скоро, защото мина вече една година и по-нататък нищо няма да се случва, но той духом винаги ще е сред нас.<br /> <br /> <strong>- Как преживявате липсата и скръбта по вашия син?</strong><br /> - Това не може да се опише с думи, тъй че е излишно да ме питате. Не пожелавам на никого подобно преживяване! Трудно е, мъчно е...<br /> <strong><br /> - Кой ви подкрепя?</strong><br /> - Ами аз съм го казвал нееднократно &ndash; това е Даниела, която възприемам като своя дъщеря, а в лицето на малкото Кате се крие моята най-голяма надежда за живот.<br /> <br /> <strong>- Написахте книга за своя син &bdquo;Писма до сина ми&rdquo;, в която всъщност описахте неща, които не сте успели да му кажете. Удовлетворен ли се чувствате, след като тя се появи на бял свят?</strong><br /> - И още как! Това е нещото, което бих могъл да направя в памет на Чочо, и смятам, че там някъде, отгоре, той ме гледа удовлетворен. И освен това отиде при майка си, която много, много обичаше!...<br /> <br /> <strong>Блиц на Александрина РОКАНОВА <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />